Пътувах за към къщи Автобусът беше пълен с народ. В часа пик, когато всички се прибират от работа обикновено е така. Игла да пуснеш няма къде да падне. Хората едвам се задържат по дръжките и внимават някой да не настъпи някого. До мен се подпираше, опитвайки да стои на краката си, малко момиче. Тя носеше кошница със сливи и от време на време си хапваше по една. Закачих се с нея:
— Дъще – рекох – не знаеш ли, че не е хубаво да се ядат сливи?
— Чичо, отговори ми тя - знаеш ли, че прадядо ми е живял 120 години?
Изненадан от отговора й аз отвърнах през смях
— Защо? Защото е ядял сливи ли?
— Не – каза малката – защото си е гледал работата и не си е пъхал носа в работите на другите...
:)
— Чичо, отговори ми тя - знаеш ли, че прадядо ми е живял 120 години?
Изненадан от отговора й аз отвърнах през смях
— Защо? Защото е ядял сливи ли?
— Не – каза малката – защото си е гледал работата и не си е пъхал носа в работите на другите...
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар