Разговарях
преди няколко дни със сина ми. Разказа ми наблюденията си върху това как
вътрешните модели и схеми, които са вложени в нас като деца, влияят на
поведението ни като възрастни. Забелязал един модел, който аз съм му вложила,
когато е бил малък. Казала съм му: "Недей да хвърляш боклук (опаковки от вафли,
или други подобни, които сме ядяли по улиците…) на улицата. Тези неща се
хвърлят в кошчето. Ако не видиш кош наоколо, сложи го в джоба и ще го хвърлим
когато видим кош."
До
толкова го е взел присърце, че до днес (26 г.) Още по джобовете му, в колата…, има
хартийки, опаковки от изядени неща, които си чакат коша.
Разбира
се това е да кажем един положителен модел, който той е възприел, защото е
искал, обичал е мама и всичко, което тя казва го е взимал на сериозно. Обаче,
по същия механизъм човек възприема и негативното внушение. Това, на което, да
кажем ще се възпротиви. То също остава в подсъзнанието и те кара да действаш
според него, само че по негативен начин.
Вглеждали
ли сте се в подсъзнанието си? Какво са заложили там, с какво е пълно. Цял живот
са ни оформяли като някакви, като нещо… и сега нашата личност представлява
квинтесенцията на цялото „учение“ на родители, учители, приятели, среда,
народност… и прочие външни фактори.
Вгледай
се по-дълбоко в тази личност и виж дали ще намериш изобщо нещо, което да е
истински твое. Нещо, което да кажеш – ето това е от мен, никой не го е сложил в
мен, никой не ме е моделирал да съм така. Опитвала съм се да гледам много
старателно. Оказва се, че тази личност е сбор от всякакви неща, сложени в мен
във времето, които днес се проявяват като аз. И когато се изправя пред друг
такъв сбор, който мисли, че това е той, тогава моята амалгама, кореспондира с другата
амалгама. Ние не можем да се видим, не можем да дойдем до контакт.
А
каква травма има човек наложена на сексуалността… Почти няма човек, който да не
е увреден в този аспект на съществото си.
Понякога
просто ми се иска да кажа на възрастните – внимавайте какво записвате в чистия
бял лист на детето. Бъдете отговорни, защото вие създавате една личност. Всяка
личност е повече или по-малко болна, в едно болно общество ние не можем да
създадем абсолютно здрави личности. Човек трябва да изживее себе си отвъд
личността, за да разбере, че нищо от това не е той. И все пак, ние всички имаме
отговорност за това как ще се проявява една личност в обществото. Ние неволно
ще пренесем на децата си нашите фрустрации. Просто защото нас така са ни
осакатили, сега ние така ще осакатим. И все пак, осакатяването би могло да не е
толкова голямо, ако вложим сърце в отглеждането и възпитанието на децата!
Такива ми ти работи
М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар