Рая отвъд голямата вода женски роман?

Може би не точно....

Всъщност доколкото разказва за драматичните преживелици на Рая зад океана, романът е женски. Той провокира съпричастност и солидарност с главната героиня у дамите, които го изживяват чисто по женски. 

Но с това, че разкрива проказата на егоизма, безлюбието, липсата на отговорност и изобщо отношение на мъжа към жената в една връзка, той е изключително подходящо четиво за мъже също.

Във всеки случай мъжете, които прочетоха книгата и дадоха отзив бяха изключително впечатлени, заинтересувани, вдъхновени... провокирани към размисъл - с една дума - въвлечени!

Е, добре. Това включване беше за да ви кажа - ако сте от силния пол и сте част от четящото човечество - тази книга е и за вас.

Между осми март и осми април тази година, можете да си поръчате преживяването за 12 лв. + доставка.

:)
М.

Рая отвъд голямата вода – пътуване към Любовта

 Автор: Дарина Григорова БНР

 Статията на английски 

Мария Сталева не е учила в престижни университети, нито притежава научни титли, няма и лъскава фасада от известност, с която да привлича почитатели. Тя е просто Мария - една обикновена жена с голямо сърце, готово да те приеме какъвто си, без условия и въпросителни.

Наскоро издаде първата си книга „Рая отвъд голямата вода“. За да провокира читателя отвъд общоприетите представи за истинското щастие, заглавието е подвеждащо двусмислено. Рая е името на главната героиня и едновременно американският рай, за който бленуват емигрантите.

Това е история, която има дълбочината на океана, достойнството и красотата на човешката душа и силата на духа, с които всеки човек е надарен. Но дали ги е открил? За щастие романът на Мария Сталева ни прави съпричастни и събужда да го изживеем, каза при представянето на книгата доц. Рени Захариева, преподавател в СУ Климент Охридски.

Основното послание на авторката е Любовта, истинската и безусловната, която откриваме не в другия, а в себе си, когато сме готовия да я дадем, без да искаме нищо в замяна. Само тогава тя започва да извира от „всяко действие, всеки жест, всяка мисъл“... за да изпълни съществуването ни със съдържание.

„Мога да кажа, че в тази книга съм изляла толкова много емоция, че всеки, който има по-търсещо сърце ще го усети – казва Мария Сталева. — Изключително съм изненадана, че всеки, който я чете казва едно и също – че я е прочел на един дъх, буквално. А по отзивите, които получавам си давам сметка, че тя е докоснала в дълбочина всеки един от читателите ми. Това е защото всички търсят щастието, всеки иска да бъде щастлив, а в същото време не знае как.

Много хора са като Рая, да не казвам почти всички сме като нея и търсим щастието навън, чрез някого, заради някого. Обичаме себе си, ако другият ни възприеме, а ако ни отхвърли сме нещастни. Това е защото не знаем кои сме, не осъзнаваме причината да сме тук.“ По думите на Мария Сталева, ние сме на този свят, за да проявим това, което Бог е заложил в нас. Когато се изграждаме като личности, постепенно затъваме в материалното и забравяме за духовната си същност. Преследваме единствено нуждите на тялото. Какво преследваме? Храна, секс – това са ценностите, които движат света – казва тя. Както мнозина наши сънародници героинята на Мария – Рая тръгва да търси щастието отвъд океана… но не материалното, а онова, което те кара да забравиш действителността. Там обаче, далеч от познатата среда, сред хора от чужда култура, илюзиите бързо изчезват, за да остане реалността. А така мечтаният живот се свежда до ежедневна борба за оцеляване. Без приятели, без близки и любими същества... без опорна точка.

Следват страдание, унижения, сблъсък с най-тъмните човешки качества, съпътстващи емигрантския живот на ръба на съществуването, които помагат на Рая да открие истината за човешкото щастие: „Едни хора го търсят чрез материални придобивки, други като Рая чрез любов, преливане, единство с даден човек. А това е най-голямата заблуда, защото те са само проекция на вътрешното ни търсене, казва Мария Сталева и продължава: „Много хора отидоха в чужбина, направиха пари, но колко са щастливи. Гледаш ги усмихват се, радват се, но отиди в дома им и виж как живеят и колко енергия имат, за да бъдат щастливи и да обърнат внимание на духовното си израстване.

Разбира се, живеем в материален свят и имаме нужда от вода храна, дрехи... но материалното трябва да е дотолкова, колкото да служи да водим достоен живот. То не трябва да е цел, защото води до духовно деградиране. Но ако подчиним материалното за нуждите на духа, започваме да развиваме качества, които ни издигат на по-висше ниво на съществуване. Трудностите по пътя или ни правят по-силни или ни смазват и ако човек не успее да преодолее болката потъва в самосъжаление и се превръща в жертва. Книгата на Мария Сталева е побутване към всички търсещи и крехки същества, които имат нужда да открият Любовта в себе си – Вечната, Безграничната, Изначалната, Истинската... 

Отвъд голямата вода - рай

Евгени Колев

Без да е типичен женски роман, в "Рая отвъд голямата вода" на Мария Сталева - Дурга може да намерим всички негови елементи - изневяра, любов, драма, страдание, в идеална за една интригуваща фабула симетрия. И в същото време задълбочен разрез на междуличностните отношения в комерсиализирания бездуховен свят, на подмяната на истински ценности с измислени такива, на порива към имагинерно щастие и пренебрегване на щастието, което винаги е било на една ръка разстояние, преди да поемем дългите прашни друмища в безплодното му търсене.

Безпощадно откровена е характеристиката, която в повествованието авторът дава на българската емиграция в Щатите. През очите на човек, живял в тази среда, оценката съвсем не може да се нарече ласкателна и да предизвиква гордост.

Сред завладяващия сюжет, разказан с удивителна за дебютант лекота и подсилен от непринудени, динамични, сякаш подслушани от живия живот диалози, откриваме и дълбоки философски разсъждения, които, без да ни бъдат налагани като истини от последна инстанция, будят размисъл, предизвикват емоции и вълнение.

Мария Сталева избягва физическото описание на героите си. Но в същото време образите са им толкова ярки, че читателят неволно става съучастник на автора в доизграждането на техните триизмерни изображения в съзнанието.

Мария небрежно, но в същото време, без да спестява дълбоките болезнени житейски порязвания, превежда героинята си през любов, страдание, самооткриване, самопознание, самопречистване.

Минава през голямата вода, осъзнавайки, че най-трудният брод е този, който води към себе си, към истинските неща, към истинската обич. За да заключи, че страданието е "като нож с две остриета. Зависи как го приемаш. Можеш да се озлобиш и да деградираш, но може и да го надрастеш и да помъдрееш"

Ревю за книгата "Рая отвъд голямата вода" от Илиана Славова

Романът „Рая отвъд голямата вода" е първа книга за Мария Сталева и затова първото, което е важно да се отбележи е, че тя умее да разказва с една небрежна лекота и някак без видимо усилие. Текстът сякаш е излят на прима виста, недоизгладен, недосресан, но звучащ автентично. Намирам тази автентичност и изповедност за основно достойнство на  романа. Въпреки, че за героинята Рая се говори от трето лице, на практика автор и герой са неотделими както езиково, така и като житейска позиция. Рая  устоява и оцелява често благодарение на своите вътрешни опори и здрави духовни корени, които открива отначало интуитивно  и артикулира все по-осъзнато във времето.

Първата част ми се стори малко по-трудна за четене, може би, поради по-схематично описаните образи и ситуации или заради тягостната атмосфера на затвореното пространство в двустайния апартамент в Чикаго и зациклянето в повтарящи се състояния на безизходица и разочарование, последвани от нарцистични компенсации за героинята. Тя винаги успява да спечели не само съчувствие, но и симпатии с вродената си виталност и женственост. Рая преминава през своята приказка като една Червена шапчица, която някак невинно, почти наивно прелъстява и после шамаросва вълците в гората на изпитанията, диша дълбоко, медитира и продължава пътя си по-силна и по- самоуверена. Тя не е особено праволинейна, пълна е с противоречиви мисли и чувства, търси рационално обяснение за ирационалните действия - свои и чужди, често е неразбираща, но готова да приеме дори неразбираемото.

Втората част ми беше по-интересна, с по-плътни и пълнокръвни образи и по-наситено с ключови събития действие. По-богат и с повече дълбочина става езикът и разказът като цяло. Събирателният образ на българина в Америка като зомбиран преследвач на материално благополучие се откроява в контраста със свежата жизненост на гостенката от България. Тя се появява внезапно като фея, която вдъхва живот на механичните играчки /играчи/ в голямата игра на Успеха - за малко и също така внезапно изчезва. Както знаем, Успехът не обича особено одушевените субекти, но и те нехаят за него. И тук, в романа и в Америка, реалността се оказва по-богата и по-сложна от всички обобщения. В старческите домове, където Рая попада виждаме едно много по-човешко отношение и грижа за болните и безпомощни старци, отколкото в скъпите старчески домове в скъпата ни България. "Любовта е грижа и действие“ повтаря  един от героите в романа и спасява Рая от ужаса на самотата, но не и от въпросите за смисъла в собствения и живот.

Бихме могли да отнесем този роман към жанра на т.н. дамска проза. Той притежава всички необходими характеристики. Героинята е около 30 годишна, търсеща Любовта, леко иронична към себе си и обстоятелствата. В книгата на Мария Сталева има и нещо повече, това е мощното присъствие на екзистенциалната тема за самотата, избора и отговорността .Нейната героиня преживява едно по-скоро вътрешно болезнено приключение и извървява своя вътрешен път към себе си.

Желая на добър час на книгата в нейния собствен път към читателя.

Илиана Славова

Впечатление, размисъл и скромно читателско мнение за книгата „Рая отвъд голямата вода“, с автор Мария Сталева-Дурга

Мисля, че есенцията на книгата може да бъде представена в едно изречение, любов насила не можеш да вземеш.

Животът на всеки човек е една сага от събития, любови и раздели, желания  и привързаности; страдание или радости. Вярвам, че всяка житейска история е серия от уроците за дадения  човек. Всъщност всички хора имаме еднакви уроци с различни персони и в различен контекст.

Именно заради това си заслужава да се прочете книгата „Рая отвъд голямата вода“. Всъщност стилът на авторката, Мария Сталева-Дурга, не ви оставя само да четете, но и да съпреживявате историята на нейната героиня – като се радвате, плачете, недоумявате нейната детската наивност и възмущавате от другата крайност – степента на „човешката“ пошлост, алчност, похотливост, които унизяват човешкото достойнство. И не на последно мястото – силното присъствие на темата – любовта между хората, потребността от нея, нейното търсене, намиране, изкривяване и заместване.

Интересно е как, чрез главната героиня Рая, авторката  възприема живота и събитията в него, асоциирайки го като сън в който от време навреме среща други сънуващи и за известно време се събира с някого, за да сънуват заедно. Но както казва Рая: „после сънищата ни се разделят и започва мъчителната част, а не след дълго този сън се е сменил с друг… и другият отново е важен, не по-малко от предишния. А предходният вече е избледнял…“

Съвсем естествено, с тънък психологически усет е засегната и темата за човешкото общуване, за това как хората се възприемат или по-скоро как през индивидуалните филтри на ценностите, вярванията, убежденията, сетивна чувствителност е както авторката казва: „всеки вижда ситуациите, както той  ги вижда“ …… и не е задължително визиите на двама човека за една и съща ситуация да са еднакви.“

Естествено е, че това изкривено или по-скоро индивидуализирано разбиране за другия, за любовта, която човек постоянно търси, а когато му я дадат, започва да злоупотребява, както и да наранява?!

Срещнала именно това преживяване по пътя на отстояването и очакването на любовта, впечатляваща е позитивността и  лекотата с която тя разказва: „Всъщност човек страда, защото не разбира. Защото това, което се случва, не е според това, което той иска, така, че неговото искане не е в хармония с това, което му се дава от живота“.

Изкушавам се да посоча още един цитат, вместо да перифразирам, думите на авторката, който показва силата на духа, чистотата на емоцията, зрелостта на Рая относно смисъла на страданието: „като нож с две остриета. Зависи как го приемаш. Можеш да се озлобиш и да деградираш, но може и да го надрастеш и да помъдрееш.“

***

Темата за любовта е водеща тема в живота на всички живи същества, но особено значима в човешкия живот. Човек търси любовта в живота си, но има известни очаквания и претенции – точно как трябва да се случи….и тогава започва един от няколкото известни познати сценария за развитие на любовните отношения... Как Рая, излиза от един от тях? Чрез думите на един мъдър човек: „Любов насила не можеш да вземеш. Насила можеш да вземеш секс, но не й любов насила.“

***

Акцентът върху американските ценности, които задават  модела на снобите е друга тема в книгата, която авторката представя с прецизност и точност, без натрапване, но с ясното съзнание за отчуждението, което съществува между хората: “няма по-висша ценност от Негово величество долара, където хората не познават силата на любовта и затова не я търсят, живеят като навити механични играчки“.

С целия си респект към авторката Мария Сталева-Дурга, за докосването до  темите за човешкото достойнство,  приятелството, честността, отговорността – черти от характера на човека, които го идентифицират с неговата духовна същност. Оценявам високо анализите, които тя прави чрез своята героиня Рая, на съвременното общество и човека, които се срещат на няколко места в книгата, които въздействат „събуждащо от съня на невежеството“, като аларма и сигнална лампа върху читателя, че човекът е духовно същество, ценно и благословено да бъде на земята и да познае Любовта.

***

В заключение ще добавя,  че за някои читатели, историята на Рая може да остане в съзнанието им, като поредната тривиална любовна история, която всеки човек преживява в своя живот.

Прочитайки я по начина, по който представям своето впечатление, размисли и мнение смятам, че историята на Рая има дълбочината на океана, мъдростта на живота, достойнството и красотата на човешката душа и силата на духа, с които всеки един човек е надарен, но дали ги е открил? За щастие живото слово на Мария Сталева ни прави съпричастни и събужда да го изживеем.  БЛАГОДАРЯ ТИ!

Рени Захариева-Реню

Рая отвъд голямата вода - ревю от Тихомир Димитров

Рая отвъд голямата вода

Внимание, ревюто съдържа спойлери, които нямa да ви развалят кефа от книгата!

Уморена от изневерите на своя съпруг и от постоянните скандали вкъщи, 35-годишната Рая заминава за САЩ да дири щастието. Готова е на всичко, дори да остави сина си в Родината за неизвестен период от време. И без това детето е поверено на грижите на баба му. Свикнало е да живее там, далеч от виковете и крясъците на мама и тати, даже му харесва. Освободена от ролята на съпруга и майка, Рая потегля към новото начало отвъд „голямата вода” на Запад.

Тя лети над континенти и океани не само на крилете на пътническия самолет (за първи път в живота ѝ се случва), но също така и на крилете на любовта – към харизматичния Андрей, който е спечелил сърцето ѝ по време на скорошното си летуване в България. Именно по негова покана Рая се озовава в Лос Анджелис с двегодишна виза и право на шестмесечен непрекъснат престой.

Документите не ѝ позволяват да работи легално, тя няма пари, но какво от това? Преди всичко Рая иска да потъне в обятията на любимия, изминала е целия този път до тук за това. Америка е далеч от фикс идея, единствената причина да бъде на американска земя е Андрей. Ако той живееше в Мозамбик, тя щеше да го последва и там. Заедно ще решават проблемите, един по един, любовта може всичко, нали?

Още на летището в L.A. Рая разбира колко много е сбъркала в преценката си за своя „домакин”. Посреща я съвсем друг Андрей: хладен и пресметлив, егоистичен и доминиращ комплексар, патологичен лъжец, пияница и курвар, човек с „бездънен” морал, който не само, че я захвърля на произвола на съдбата да се оправя сама и без пари в огромния чужд град, но проявява физическа агресия, вербален и емоционален садизъм към нея без видими причини. Превръща се в спънка за всеки неин порив към самостоятелност. Изисксва пълно подчинение.

Накратко, държи се с нея като с парцал.

Въпреки шока от преживяното разочарование, Рая непрекъснато е готова да му даде втори, пети, десети шанс, да му прости, ражда всякакви оправдания в главата си за неадекватното му поведение, мисли за него в малките часове на нощта, внушава си, че го обича, чака да се сети за нея, търси го по телефона, привързана е към него. Продължава да е привлечена емоционално, физически, сексуално…

Принудена е да работи като слугиня, чистачка, детегледачка и болногледачка, за да се издържа. Тъй като няма къде да живее, Рая буквално е затворена в дома на нелегалните си работодатели и срещу минимнално заплащане сменя памперсите на безпомощни старци с психични отклонения. Шест дни в седмицата, 24 часа в денонощието е на разположение с парцал в ръка. Пускат я да излиза само в неделя.

Нищо от това не успява да я сломи, напротив – Рая става борбена натура, открива скритата мъдрост в житейските предизвикателства и започва да развива характер. Единствената ѝ слабост е мерзавецът, който е причина тя да бъде в това положение. Андрей не излиза от ума ѝ. Тя така и не зарязва надеждата си за споделени чувства с арогантния тип, който изпитва удоволствие от това да я гледа как се мъчи, как страда, да я мачка и унижава, понякога дори публично. Шамарите не закъсняват.

Разкъсвана между Чикаго и Лос Анджелис, Рая попада в изолираното общество на български емигранти, които се женят помежду си, организират си български партита с много алкохол, изневеряват си помежду си, правят си мръсни номера (често и с удоволствие), помагат си (рядко и срещу заплашане), търпят нещастните си бракове, живеят като съквартиранти с половинките си, защото не могат да си позволят да се разведат, бачкат каквото им попадне и, като цяло, водят един доста скотски (в духовно отношение) живот, въпреки че са по-добре с парите, отколкото ако бяха в Пирдоп. Например. Ама само донякъде. Пирдоп не може да „предложи” отчуждението, стреса и високата издръжка на живот, които им „сервира“ американският мегаполис. В Америка дори „времето е пари“, особено когато имаш малко и от двете…

Ставайки свидетел на толкова много дисфункционални бракове и водена от личния си опит, Рая стига до извода, че който е измислил „това нещо” (има се предвид брака) е глупак, а който го е наложил като правило е направо садист.

Рая е привлекателна жена с позитивен характер. Има изкушаваща външност. Енигматична е. Не говори много и умее да се адаптира бързо. Добре прикрива чувствата си. Повечето българи се стремят към компанията на „новото попълнение” от Родината. Нейният външен вид не оставя безразлични нито мъжете, нито жените, с които я среща животът на емигрант. Мъжете я боготворят (с изключение на Андрей), а жените ѝ завиждат или направо се страхуват от нея.

Всички мъже, които познава (с изключение на Андрей) са готови да легнат в локвата, за да може тя да стъпи върху тях и да не си изцапа подметките на евтините гуменки – сервилни са до безкрайност – безгръбначни същества, склонни щедро да дават, без нищо да получават в замяна, само и само да са до нея. Най-жалък от тях е Хари – 65 годишен рогоносец, зарязан от жена си заради друг мъж. Хари е успял да се адаптира към средата и е натрупал малко състояние, но знае, че няма шанс с 35 годишната хубавица и е готов да ѝ служи като роб, стига тя да му подари поне още една минутка от „безценното” си време, поне още малко липса на физическа взаимност, поне още малко дразнене без опция за интимност – срещу многобройните му подаръци, услуги, унижения и поклони…

Но познайте какво? В главата ѝ е само Андрей! Другите мъже съществуват единствено, когато могат да бъдат полезни с нещо за нея, после внезапно изчезват от светогледа на вторачената в пъпа си жена, обсебена от всевъзможните Ню Ейдж заблуди на епохата, в която живее. Андрей, обаче, е „различен”. Той дори с юмруците си не може да я държи твърде дълго на разстояние. Тя отново ще се върне и ще плаче за още. Разумът ще се дърпа. Сърцето ще побеждава.

В тази книга видях перфектното литературно описание на женския мазохизъм, който те кара да копнееш по единственото, което не можеш да притежаваш, за да презираш всичко останало, което ти се поднася на тепсия. Да разглеждаш живота само през контрастите на собствената емоционалност, без да разбираш истинската мотивация на хората около теб. Адаптивна и пробивна в работата, в личния си живот героинята лесно се превръща в жертва или в неволен манипулатор. Например, често бърка сексуалната фрустрация на колебливите си ухажори с приятелство и взаимност, а услугите им, които зле прикриват една-единствена цел – с прояви на благородство. Да ти изневерят и да те пребият – виж, това вече е „любов“… Животът на свободната, млада и привлекателна жена във феминизирания западен свят, който поставя толкова богата илюзия за избор в краката ѝ е истински ад, в който тя е единственият дявол – непробиваем затвор, в който тя е единственият надзирател / ключар.

А садистът винаги е добре дошъл там…

Изключително добре поднесени ситуации, сцени, бурни диалози, много действие. Близо четиристотин страници кеф! Един чудесен роман! Учуден съм от факта, че е дебютен за автора. Отдавна не бях чел съвременна българска проза с такъв интерес. Героите са толкова реалистични! Със сигурност поне част от персонажите в романа са заимствани от реалния живот, ако не всичките. И не се притеснявайте, разкрих ви само 10 % от сюжета. Останалото си заслужава една безсънна нощ. Можете да си поръчате книгата директно от автора на имейл: plovdivchanka (маймунка) abv (точка) bg

Тихомир Димитров 

Мнение за книгата „Рая отвъд голямата вода” на Мария Сталева - Дурга от Габриела Каменова, редактор

Още със заглавието си книгата на Мария Сталева задава двупластовост, всъщност трипластовост на възприятието: Рая (героинята) отвъд голямата вода (океана, в Щатите), или Раят (страната на неограничените възможности) отвъд голямата вода (океана), или Раят (любовта, щастието) отвъд голямата вода (прозрението, просветлението). Както и да бъде про(раз)четено заглавието, читателят попада под въздействието и на трите пласта.

На първи план, повествованието ни представя една жена, навършила Христова възраст, която е готова на всичко, за да открие и изживее Любовта, Нея, голямата, жадуваната, истинската, единствената. Любовта, която всеки човек съзнателно или подсъзнателно търси до края на живота си. Рая заминава в Америка с надеждата, че я е открила, за да премине през редица ситуации и емоции, усещания и прозрения и извървявайки пътя и вниквайки в посланията им, да достигне до проникновението, че това, което търсим, се намира не у някого другиго, някъде другаде, а в самите нас.

Във втория план, без излишна претенциозност и натрапливост, по много естествен и непреднамерен начин авторката прави културологичен и психологичен разрез на американските „възможности”, ценности, реалии и в частност – на тези на българската общност в чужбина.

В третия план на книгата читателят се потапя в авторовия инсайт. Мария Сталева умело предава емоции, чувства, усещания, копнежи, разкривайки ни с психологическа вещина простичките отговори на сложните въпроси и душевни терзания, за да ни доведе до прозрението, че ние всички тях някак винаги сме ги знаели, но не сме можели да ги „видим”.

Книгата е изградена от две части, структурирани в ретроспекция. Ретроспекция ни е предложена и вместо епилог – в заключителния текст „Рая отсам голямата вода”, което всъщност е завръзката на сюжетната линия.

Сюжетът и стилът са увлекателни, съдържателните пластове майсторски са вплетени един в друг, което уплътнява текста и внушенията, без да ги натрапва на читателя.

Не на последно по значение място, бих искала да отбележа и диалогичното майсторство на авторката. Без изрично да ни описва персонажите, Мария Сталева успява да извае през диалозите завършени, открояващи и запомнящи се образи.

Въпреки че сюжетно книгата определено ще намери своята аудитория най-вече сред дамите между 30 и 50 години, мисля, че именно със своята многопластовост има потенциал и значително да я разшири.

В заключение, за мен прочитът на текста беше удоволствие, което ми дава увереност да препоръчам заглавието за подкрепа в издаването му.