Да… Ами ето това е.
Уважаеми мъже, момчета, пичове!
Уважаеми съпрузи и необвързани, обичащи и необичащи, изневеряващи и
неизневеряващи, красиви и още по-красиви…. и всички вие знайни и незнайни
представители на силния пол – или поне всички, които изглеждате различно от мен
от кръста надолу! (е и нагоре в областта, която ми е на педя под брадичката…)
Какво е за вас любовта и свободата и как
гледате на тези две неща събрани на едно и също място?
И защо, по ангелите, не можете да обичате
наистина и всеотдайно една единствена жена до степен доброволно да се оставите
да навлезете в дълбочината на отношенията, там където е истинската любов и
споделеност?
Защо за вас идеалната жена трябва да има лицето
на Иванка, тялото на Стоянка, душата на Петранка, секси аурата на Драганка,
мъдростта на Карамфилка, глас на Зюмбюлка и прочие, прочие……… прочие други
външни щуротии? И защо не разбирате, че всъщност можете да имате само това,
което желаете – и това де факто имате: много жени, които в действителност не се
интересуват от вас и от които вие не се интересувате! Телесни контакти, без
никакво докосване на по-фините нива на съществото. Безсмислени кухи флиртове,
взаимно използване без никаква, дори минимална възможност за любов…
Защо ако някоя жена наистина ви обича колкото
себе си, наистина й пука за вас колкото за нея самата, вие сте склонни да
заемате нисък старт с оправданието, че човек не може да бъде без свободата си?
Свобода за какво – свободата да скучаеш? Да пропиляваш времето си в разширяване
на харема? За безсмислени тъпи срещи, след които си тръгвате празни кухи и
измастурбирани от друга? Свобода да откажеш истинското злато, за да се хванеш
за станиола? Свобода да се чувстваш използван от някакви хора, вместо обичан и
споделен и разбиран от жената, която…?
И ако наистина има една такава жена, която……, и
вие сте случили да я срещнете именно в този живот, в това време, в това
пространство, на тази планета… и цялата вселена ви е съдействала, за да се
намерите в големия Космос… Жена, с която да се слеете в едно и да изживеете
нещо прекрасно… Защо тогава не оставите доспехите, не хвърлите бронята и не я
допуснете, не я оставите, не се слеете с нея? Та нима вегетирането без никакъв
шанс за любов е за предпочитане? Та аз точно така си представям ада. Място, в
което няма любов! За какво му е притрябвало на някой да умре, че да иде в рая
или ада…? Та ние сме в него и докато сме живи.
Нима не разбирате, че ако има една жена за вас,
която е качествено различна от всичко останало и всички останали, то тя е
вашата жена, тя е вашият човек… и е цяла благословия да я срещнеш. А когато
(ако) я срещнеш, ти се опитваш да я натикаш в харема, наред с всички останали
посредствени отношения и връзки.
Нима е трудно да се разбере, че една такава
жена не може да бъде едно от вашите момиченца, с които да си поиграйкате? И
нима не сте готови да оставите фалшивото, с което не сте щастливи, заради
истинското, с което може би ще полетите в един общ простор, ще доразвиете
същността си, ще станете може би с малко, но по-добри човеци…….?
В края на краищата всеки заслужава съдбата си!
Само не разбирам защо пищи и реве, че не се чувства щастлив?!?
Човек винаги има избор – може да избере да е
щастлив или да е нещастен. Но за да бъде наистина щастлив, трябва да има
смелостта да прежали скуката!!
Архивно от 4.05.2004
Няма коментари:
Публикуване на коментар