Да поддържаш висока вибрация или защо е толкова трудно винаги да сме на кеф?

 

Да поддържаш висока вибрация или защо е толкова трудно винаги да сме на кеф

 

Преди всичко да отбележим – да поддържаш висока вибрация, това е да поддържаш една непрекъсната ведрина, едно балансирано състояние на приятност, хармонична спокойност, без подскоци в едната или в другата крайност – състояния на еуфория и екзалтирана радост следвани от депресивни състояния до свиреп негативизъм.

Човек лесно може да поддържа висока вибрация, когато не е зависим от външните фактори за това как ще се чувства. Докато сме зависими от външните фактори, ние сме подхвърлени на милостта на произволни случвания и всеки хахо може да бъде фактор да се разстроим да се объркаме да се натъжим, с което да изгубим баланса. Да ни падне вибрацията.

Защо е важно да имаме висока вибрация?

Високата вибрация създава поле около теб и отблъсква всички негативни атаки, лоши влияния, агресия от страна на хора, неприятни ситуации, обстоятелства.

Не на последно място, да имаме висока вибрация означава да сме в състояние да внесем спокойствие мир хармония и с лекота да изгасим пожара, ако сме попаднали в нажежена ситуация.

Това е така не защото ние волево ще потушаваме пожара – то се случва заради нашето спокойствие.

Високите вибрации са заразни, точно както и ниските…

А всеки може да повлияе с това, което носи.

Ако носиш конфликт – където и да се появиш, ще смъкнеш вибрацията, понеже тя и без друго не е много висока...

Ако носиш тишина, мир спокойствие, любов, непривързаност, ведрина – където и да се появиш ще внесеш това качество в обкръжението.

Как да повишим вибрацията?

Много начини има – например медитацията във всичките ѝ форми и разновидности, духовните практики, които успокояват ума, балансират енергията, четене на свещени текстове или словата на по-напреднали от нас в духовната пътека същества. Да медитираме на словата на мъдреците може да се окаже една много силна изчистваща и балансираща ума практика, при което словата наситени с духовни вибрации ще внесат мир и спокойствие на всички нива в нас…

Спортът, но не в неговата съревнователна форма.

Съревнователността създава напрежение, изтегля ума в бъдещето и прави невъзможно да изживеем радостта от спортуването в настоящия момент.

Йога, разходки на чист въздух, прекарване на време с приятна компания или насаме с природата, избягване на токсични хора връзки и контакти, избягване на токсични разговори, които ни провокират вина, страх, съмнения или каквато и да било форма на негативност… Такива контакти ни свързват с тъмнината в нас и ние попадаме под влияние не на човека, а на нашата тъмнина, която е провокирал…

Пречистващите практики, постът, простата храна, молитвата…

Ние най-често обвиняваме обстоятелствата – когато не сме на кеф посочваме външните случвания и се поставяме в ролята на тяхна жертва.

Как бе да съм на кеф – е глей ги какво праят в Украйна.

Гадният Путин, добрият Зеленски или в обратния формат – зависи в какво си повярвал. Е, кажи ми сега, мога ли да съм на кеф, като войната постоянно ми диша във врата?! Не виждаш ли, ще дойде и у нас.

А газът? Знаеш ли сега какво ще стане! Ще изпоумрем ние тая зима - хем глад, хем студ – гледай какво се е задало, ей!!!

Това или негови вариации можеш да чуеш навсякъде...

Ако не беше войната – да! Ама сега така не можем да сме на кеф!

Сега войната, преди корон@т@... Трудно да излезе човек от тази масовка. Всички така здраво сме приклещени от събитията на деня!

Но преди тези масовки пък всеки си беше у негов филм – я мъжът изневерява, я жената пресолила манджата, я свекървата те погледнала накриво, я шефът нещо си…

Сега филмът е малко по-масов, та всички дружно имаме едно и също оправдание, но дали това е действителната причина?

Може да се наложи да стоим на студено – Може да. И какво от това?

Можем да изпукаме от глад? – Може! Какво от това?

Да, ама може да ни нападне и нас Путин! – Може! И? Какво от това…?

Ама ще ни шибне някоя бомба и ще ни избие… Добре бе, нека да ни избие па да се свърши най-после! Аман тоя страх е по-гаден и от смърт! Защото смъртта не е толкова страшна, колкото е страхът. А докато не ти дойде времето, колкото и да те е страх няма да умреш. Когато ти дойде времето пък… ни Путин, ни Путиновица, ни Байдън ни Байдъновица може да те спаси.

Може да ти звучи фаталистично, ама е факт.

Учителят казва – „И косъм не може да падне от главите ви без да е волята на Бог“.

Това не значи да живееш безразсъдно, да пресичаш на червено, да гласуваш за въоръжаване на нацисти и т.н. но наистина, нужно ли е човек да се въвлича в емоция заради всички преходни събития от ежедневието.

Те и така ще отминат. Но с всичкото внимание, което им даваш, те изяждат много минути, часове, дни от живота, а ти го пилееш за да потопен в дерт и да ги храниш с внимание.

Знам че не откривам Америка... Просто видях нещо, което искам да споделя с ближните!

Ти просто не забелязваш как ти влиза.

Лееекинко, по терлички – ще прочетеш нещо, ще се възпалиш. Ще видиш друго, ще го разчешеш, ще видиш някой клип – ще ти падне пердето, после ще прочетеш някой коментар (недай Боже да е лично към теб) и ще скочиш в готовност да му прегризеш сънната артерия на тоя дето ти го е написал това безумно миризливо повръщано!

Как смее тоя (тая) на теб да ти ги говори тези!

……..

И докато се обърнеш си затънал до гуша в г@вно.... А после към каквото и да погледнеш, ти вече гледаш през този раздразнен филтър.  Всичко може да стане причина да поддържаш огъня. Дори неща, които иначе няма да ти направят впечатление, запалил ли си веднъж… отиде!

Защо става така?

Виж го това как се случва в твоето ежедневие. Не е нужно да се случи нещо голямо, за да се възпалиш. Не – съвсем невинно изглеждат причините. Всичко почва с – уффф бе виж го тоя как е паркирал, ся аз къде да спра, аман като арабин в пустиня…

Или – оф, тая кифла, за ква са мисли тука…

Или – оф, чашата им не е добре измита… гледай в кво са ми сервирали…

Да си негативен е толкова естествено!

Всички около теб винаги толкова много грешат, че и да искаш не можеш да се стърпиш…

А ти си пък отелотворение на самото съвършенство и гледай с какви тъпи безмозъчни твари ти се налага да делиш ежедневие…

Като се замисля така, май да си положителен иска минимум да си смирен?! Нали?

Да си арогантен не изисква нищо – просто е, само се отпусни и бъди „себе си“.

Ама дали това си ти? Дали твоето Себе е този арогантен мрънкач и недоволен от всичко киселоч?

……..

Бъди господар на емоциите си, не жертва в ръцете на всеки и всичко.

Защото ако някой може да ти хване емоциите, той ти е хванал енергията, вниманието. Той те владее!

Ти само виж механизма и спри. Спри целия филм. Кажи „стоп – не участвам в това“. И не участвай. А ако в ума ти дойде оправдание, от сорта – „аз сам искам да се вкарам в това, и се вкарвам“ – знай, че демоните те сапунисват отвън. Това не е твое. Защото ти не искаш да си кисел, недоволен, заядлив, разгневен и да седиш на полусъединител. Не! Това не е твоето естествено състояние. Ти си окей и само защото даваш внимание на негативни неща, се отваряш за всякакви тежки вибрации, които съществуват наоколо.

Да, сега има гореща точка на планетата. Масово ни хипнотизират с фалшиви новини, хората коментират, страхуват се, занимават умовете си с тази помия, не се радват, не са щастливи и какво друго да емитират в пространството… Добре.

Но ти не си длъжен да го пускаш това в теб.

Не си длъжен да посветиш часовете, дните, седмиците, месеците от твоя живот на тези неща. Ти можеш да си на кеф, дори и в такава ситуация!

Защото времето ни тук, в това тяло е преброено.

Часовникът неумолимо тик така – не с минути, не! С твоята кръв.

Всекли миг отива, за да не се върне повече.

Животът изтича като пясък през пръстите.

С война или без…

С корона или без…

С мрънкане или без…

И каквото е отношението ти, такъв е животът ти.

Във всяка взета глътка въздух.

Във всяка изпусната.

Ако се осъзнаваме, няма да имаме време да се занимаваме с глупавите мисли, с които са пълни умовете ни. Защото не можем едновременно да мислим и да се осъзнаваме. Или мислим или се осъзнаваме…Как избираш да изживееш този момент?

Сега…

Сега…

Сега…

М.

IN MEMORIAM

 

В дните на рамазан постеше. Последните години не пропускаше пост. Не знам дали винаги е била толкова посветена на това, но в последните години наистина беше. Сега даже и практикуваше кланянето. Редовно.

Въпреки че винаги съм залитала някак естествено по исляма и всичко свързано със суфите ме вдъхновява до екзалтация, аз не знам много за техните практики и обичаи. И не дойде порив да научавам. Знам, че в минал живот съм живяла в мюсюлманския свят, затова всичко тяхно ми е много свидно и родно, но чувствах, че в този живот задачата ми не е да се посветя на някоя религия. В този живот Бог ме срещна с учител, който самият трансцендентирал всички религиозни и светски форми и описвания, щеше да ме отведе в осъзнаване на мен самата отвъд всеки концепт и форма. Ето защо религиите винаги са ми били някак тесни... някак недостатъчни... Почитам и уважавам всяка религия като път към Бог, но никоя от тях не ми пасна като да остана само там и само с нея.

За време на деня имаше пет кланяния, които мюсюлманинът трябва да направи и почти всички дни сряда и събота последната практика трябваше да я прави в Премананда. Вечер тя отваряше вратата на стаята ми, където обичайно седях, подаваше глава, поглеждаше и смеейки се кимваше въпросително. В отговор аз също ѝ кимвах. Тези невербални уговорки предхождаха нейните вечерни практики "Намаз". После момичетата, които седяха при мен излизаха, а ние двете с нея оставахме в стаята ми за последното за деня свещенодействие.

Джемито знаеше наизуст целия намаз и го шепнеше с посветеност. Аз не знаех ритуала, но медитирах с нея. Получаваше се много хубава практика. Чрез нея успявах да се докосна до този ритуал и въпреки че в този живот не съм много много по ритуалите, аз искрено и от сърце уважавах нейната посветеност на това, без да коментирам или задавам въпроси.

За време на рамазана обикновено беше добре. Имаше посветеност на практиката, а тя изискваше вниманието ѝ пет пъти дневно. Освен това не се хранеше през деня и така чувството ѝ че прави нещо и с посветеност го предлага на Възлюбения я изпълваше и не оставяше място за лошите мисли. После идваше байрям, а скоро след байряма, другата част от пиесата – тя е нещастна, отхвърлена, нея никой не я обича и животът ѝ е една голяма грешка, затова тя трябва да го прекъсне! Това я давеше до такава степен, че трудно издържаше на напъна. Не можеше да ги види тези сили като нещо отделно от нея. Частично, а понякога на сто процента им вярваше. Въпреки това Любовта я пазеше от това да претвори в дела техните нашепвания.

В този ден беше дошла да си вземе муртито, което тогава поради някаква причина беше оставила при нас. Извиках я да ѝ дам да премери нещо и ако ѝ става да ѝ го подаря. Тя дойде, премери го, прие подаръка с радост, а после седна до мен и нервно започна да чопли телените му копчета.

- Какво става Джеми ханъм? Какво има?

- А бе Дурга ханъм. Какво да има, нищо няма... нервите не ми издържат, вече. Понякога ми се иска просто да свърша с всичко това...

Мисълта за самоубийство не беше нещо ново или оригинално и беше много характерна за нея. Тя беше просто една от фазите през които нейната психика си минаваше по няколко пъти в годината и аз някак не вярвах, че тя ще подходи към осъществяването на брътвежите на нейния ум. Но понякога беше толкова убедителна в това, че ако не виждаш нищо друго в нея просто ще приемеш, че тя е това и няма нищо друго освен това.

- Да, Дурга ханъм, често мисля за самоубийство. Ама сега, да не ми се караш, няма да ти говоря за тези мисли.

Оставих компютъра настрана и се изправих към нея. Погледнах я в очите. Исках да ме види този, който ѝ внушава тези мисли. Ама да ме види-види, не да ми се крие в плахи погледи и въздишки и да ѝ дава поводи да си мисли, че е реален.

- Кой си ти? Кой ги мисли тези работи? М? Тези мисли не идват от светлината, нали знаеш?

- Знам, ама...

- Ама какво? Ако знаеш защо им обръщаш внимание? Като дойде време да умреш, ще умреш. Няма да те подмине, не събирай дерт за това. Сега си тук, имаш тяло и ти е време да живееш в него. Живей достойно, люби, обичай, моли се, блатославяй...!!! Смъртта е необратима. Ще умрем, а после цяла вечност ще е така. Няма да можеш да се върнеш в това тяло и да играеш този филм с тази Джеми, която сега си мислиш, че си. Няма да го има тялото. Ще го заровят и gitti bitti!! Anladim mi! Затова забавлявай се! Никакво самоубиване!! Нали?

- Чувствам се безполезна. Ненужна. Сякаш за нищо не ставам, на никого не му трябвам...

- Спомняш ли си приказката за дървото, което било някакво кьопаво, па не ставало за нищо? Дърварите дошли и изсякли цялата гора, но него го подминали, защото за нищо не става. Всички други ги направили на мебели, огради, беседки, но това дърво си останало така както си е. Е? Какво му е лошото на това да си безполезен? Никой да не те иска за нищо? Така ти се отваря повече време и възможности да си на Бог. Виж какво, всяка ситуация има два начина да бъде погледната - като лоша или като добра. Всичко зависи от това какви очила ще сложиш. М? Нали? Ти днес по погрешка си сложила негативните, па сега мислиш, че виждаш нещо. Я махни ги и пак погледни.

Тя свали очилата и се засмя плахо. Погледна ме, а после и двете се засмяхме... Зачуди се малко, па избухна в лавинообразен освобождаващ смях.

В този момент, "по волята на Рама"... тя успя да победи тъмнината.

....................

Спомен за Джемиле Ахмед 

На 29.05.2021 г., малко по-малко от месец преди рожденния ѝ ден, беше блъсната от кола и... напусна този свят. 

R.I.P.

За медитацията и нейното благотворно въздействие...

Mедитацията е начин да се свържем с истинската си природа и да живеем в и чрез себе си. Докато човек не започне да медитира, той дори не е съзнателен за това, че не живее в и чрез себе си, а витае в периферията си, където всичко е непостоянно и изменчиво, и непрекъснато се чуди защо няма енергия, защо няма сили, защо лесно се уморява и губи концентрация.

Себето е един неизчерпаем източник на сила и енергия. Ако човек се свърже с вътрешния си център, той практически става недокосаем за външни влияния (или ги допуска, само ако той иска това, ако усеща, че ситуацията го изисква).

Може да чуете или прочетете много неща за медитацията, които може да ви се сторят контрадикторни. Едни ще ви кажат, че за да осъзнаеш себе си не трябва да правиш никакви усилия. Защото ти си това през цялото време. Просто трябва да спреш всички усилия и вече си това. Други ще ви кажат, че трябва да правш генерални усилия за да преодолееш силата на инерцията на невежеството, с което си описан. И сега, кое е вярно...?!

Според мен - и двете. Ние наистина сме това през цялото време и не можем да станем това, ако вече не сме това. Осъзнаването на себето не е процес на създаване на нещо, то е процес на разкриване на това, което вече сме. Ако изобщо може да се нарече процес. В този смисъл не ти трябват никакви усилия за да видиш че ти през цялото време си ти. Но от друга страна, на човек са му нужни много трайни и целенасочени усилия в тази посока, за да може с лекота да остава в себе си. За да може да трансформира ума енергиите емоциите до толкова, че те да не стават средство на невежеството да го отвлича, а да бъдат слуга и инструмент на Бога.

Работата по изграждането на стабилен контакт с вътрешното същество е свързана с усилие до толкова, до колкото ние трябва да пречистим много неща от енергията ума и тялото си, а това може да е дълъг и продължителен процес, но веднъж свързани с истинската си природа, ние разбираме, че това е единствения начин човек наистина да живее. Затова всяко усилие, което направите в тази посока е оправдано и благословено.

Да бъдеш недокосаем за външните влияния това не значи да станеш дебил. Това не е да си безразличен, нито е да си вкопчен в нещо. Това е да си точно по средата. А когато живееш по средата, тогава периферията няма власт над теб да те тласка насам натам. Тогава независимо от външните условия умът остава тих, емоциите остават балансирани и спокойни и енергиите са в равновесие. Има ли нещо, по-ценно от това в този преходен свят?

По какво ще разбереш че си започнал да имаш траен контакт със себе си:

1 Започваш с лекота да оставаш в невъзмутимо спокойствие. Това значи, че пороят от мисли, които обичайно спонтанно си текат в ума, повече няма да те тревожи, защото няма да се идентифицираш с тях.

2 Имаш център и ще оставаш тих, независимо какви турболенции минават около теб.

3 Установяваш, че не се подмяташ в дуалността на страстите и в теб започва да се установява една лекота и безпричинна ведра тиха радост.

4 Околният сят загубва власт над теб - добиваш независимост и ставаш господар на себе си и на това как се чувстваш.

Когато си свързан с Вътрешното, тогава нито си пристрастен, нито безразличен. Нито се страхуваш, нито пренебрегваш опасностите. Отвътре знаеш какво да направиш във всяка ситуация и това не е точно знаене, а по скоро интуиция. Когато си едно с Божествената си природа, не е страхуваш от никакви зли духове и влияния защото си недосегаем за тях. Вече не живееш в техния свят.

В началото може да продължават да възникват желания и мисли, но ти повече не си тяхна жертва и те изцяло са под твой контрол.

....................

Може да се каже още много за това какви са ползите от медитацията, но ако човек не започне да медитира той самият, никога няма да разбере в действителност какво е това и колко благотворно е за цялостния ни живот като този който сме, в това материално измерение, а и във фините измерения на съществуването.

Затова - медитирайте. Това е най-добрата инвестиция на време и енергия. Само осъзнатият чоовек може да живее в и чрез истинската си природа и да бъде инструмент на Бога.

Дурга

Къде е изворът на напрежението?

Ако се чудиш какво поражда напрежението, стреса, страха, безпокойството,

ако безпомощно се описваш с безбройнте мисли, предположения, съмнения, умозаключения с подчертано негативна конотация, поддържайки неотменно адско състояние на съзнанието си,

обърни внимание на това дали не си въобразяваш че си някой и че нещо зависи изцяло и само от теб.

Внезапното осъзнаване, че ти си никой и нищо не зависи от теб като личността, за която се мислиш, внася едно успокоение в изтерзаното ти сърце и изведнъж забелязваш, че във външната ситуация нищо не се е променило, но напрежението, което те ядеше отвътре е изчезнало...

Сега можеш да дишаш дълбоко, да се отпуснеш и да се радваш, оставяйки на съществуването да подреди нещата около теб по начинът, по който и без това си ги подрежда.

Поддържайки спокоен и тих ум, много по лесно можеш да видиш какво е твоето място в играта, наречена живот и елегантнно и хармонично да се включиш в нея, когато тя ти покаже каква е твоята роля в пиесата...

Всичко друго са ненужни истерии, изсмукващи и без това ограничените ти жизнени силици.

Такива ми ти карантинни проблемации 

Peace and Love dear ones
М.

Много светли души с ей такива невинни очи ще дойдат тук

Впрочем в края на годината се очаква рязко да се увеличи раждаемостта. (Около Коледа... - там някъде)
По време на карантината много младежи и девойки ще бъдат поканени да вземат тяло - да се родят в този свят... Сега майките и татковците имат много време да... ги канят.
Така че без паника - вижте го от хубавата му страна и стига си го вадете на генерала. Карантината не е чак толкова лошо нещо. Тя ще ви предпази от заразяване и ще реши демографския проблем... 
Много светли души с ей такива невинни очи ще дойдат тук.

Не ставайте негативни.
Peace and Love

Всички сме в ръцете на Бог - сега ни се дава възможност да бъдем ръцете на Бог

Ако старателно режем клона на който седим, закономерно е в някакъв момент и да паднем.

Вземете всички катаклизми, които се случват, за клизми с които земята се очства от безумието на квартирантите си!

Пластмаса, обгазявания, замърсявания на води, изсичания на гори, безлюбие, егоизъм, безхаберно отношение към хората, жестоко експлоатиране на животните, 5G... => епидемии, земетресения, наводнения и Бог знае още какви клизми...

"Побързай, ти все още имаш време - все още не си умрял..."

"Всички сме в ръцете на Бог - сега ни се дава възможност да бъдем ръцете на Бог"

Мъдрост!
Любов !
Истина!

М.

Това, което не те убива, те прави по-силен!

Ден трети от въведеното извънредно положение

Наблюдавам с интерес всичко, което ме заобикаля.

Вчера слязох до магазина да си купя шоколад. С удивление гледах рафтовете, които бяха изпразнени като да е минал тайфун. Очевидно с шоколад не се презапасяват - на лавицата с шоколади има дори избор. Напрежението се ескалира, хората са изнервени, маскирани, уплашени... В такава ситуация им идва наум всичко друго, само не и да седнат да се осъзнават, да медитират, да се свържат с дълбоката си същност и да се радват. Не, това им е прекалено. По-естествено им е да се паникьосват или да имитират, че са cool, докато подсъзнателно вирусът на напрежението и страха вече ги яде яко.

Не знам дали защото съм скорпион (саможивник) или поради някаква друга причина, но на мен такива ситуации са ми много на сърце. Ситуации, в които поради някаква причина ритунния сън на хората е нарушен и те са принудени да влязат в извънредно положение.

В привидно нормалното състояние всички могат да се правят на каквото си искат, но в такива извънредни положения цялата психика излиза наяве и човек може да се види какво носи и какво потиска - без маска и грим.

Искам да кажа, че за който има тенденции да се осъзнава, дори такива ситуации, (а може би те най-силно), могат да му помогнат да се осъзнава и да израства духовно.

Хората, които имат практика остават устойчиви във всякаква ситуация.

Повърхностното съзнание лесно бива пометено.

Ако се усещаш един от тези, които през цялото време си блуждаят по повърхността, с което се чувстваш силно зявисим от външните обстоятелства, добрата новина за теб е, че ти не си това! И ако спреш да се идентифицираш с повърхностното съзнание, може да идеш по-навътре, където е тихо, спокойно, необятно и от нищо необезпокоено. Такива извънредни ситуации могат да се окажат силен трамплин да влезеш в себе си - не пропускай възможността, която Съществуването ти предоставя.

Сега хората са принудени да стоят вкъщи. От страх от зараза не могат да се събират по групи. Не могат да си чешат суетата едни на други, не могат да се правят на интересни и да впечатляват околните, колко са готини. Сега трябва да се забавляват сами по себеси.

Всъщност само ако можеш да си щастлив сам със себеси, е възможно да си щастлив и с хора. Слагайки каруцата пред коня, ние винаги търсим компанията на другите хора, за да сме щастливи, преди да сме се научили да се  наслаждаваме на щастието от уединението....

А в теб има такава сладост, такава безпричинна непрекъсваща радост... И не че ги има в теб, а ти си това!!!

Ние сме едни космически същества - вселени.

Нас няма вирус на тази планета, който да е в състояние да ни засегне.

Ние имаме крехки уязвими тела, но в тях живее силен несломим Дух.

Пазете телата, за да може силният несломим Дух да се манифестира чрез тях на земята!

И нека силата на Любовта да бъде с теб!

М.

Ден първи след обявеното извънредно положение!

Ходих до магазина. Енергията е повдигната - разбира се...
Тук там има някои хора, които са без маски. Изплашени са. Закашлях се да видя какво ще стане...
Освободиха всичко около мен, но никой не посмя да ми посегне. Де да знаеш, мое съм заразна...
Запасяват се - магазините са изпразнени...
Всички говорят за вируса - той е причина да излязат от рутинния сън - сега е на мода друг!
Някои се правят да изглеждат cool - те с изкривени от страх физиономии осъждат тези, които са изкупили магазините, обявявайки ги за "идиоти" и за...не запомних още какво.

Извод: Не е лошо да се успокоим, иначе дори да не умрем от корона ще умрем от страх.
........
Навсякъде, зад всичката тая появност стои една колосална грандиозна с нищо несравнима по своята сила и проявление Любов!
И само Любов съществува!!

М.

Please do not annoy the writer...

И така... изборът гравитира около къщата в Бистрица. 

Разбира се в понеделник ще дам още един шанс на Банкя, но ако и тогава работата се разсъхне по някаква причина, ще го приема за знак. Няма смисъл да каня К. на място, за което идват толкова знаци, че не е нашето... Та ето какво... Днес имахме уговорка с една брокерка, да ни покаже къщата в Банкя. Уговорката беше за след 15 часът и в 14:30 се обадих, за да потвърди точно в колко може да дойде да я покаже. 

Понеже жената не вдигна, а малко по-късно беше постоянно заето, ние с Ш. отидохме в Банкя - (П. и Д. ни закараха) с намерение да се обадим от там и да се разходим докато дойде часът за оглед. Добре ама на място вече, брокерката се обажда и ми обяснява, че трябвало да потвърдим, понеже тя вече си направила други огледи. 

Сега възможност има в понеделник, като ще трябва допълнително да уточним час. Дали аз не съм разбрала или тя - във всеки случай нещо се разминахме с тази къща. Чудя се дали изобщо да я гледаме, предвид това, че хазайката, която не живее в България, била скептична да ни я даде за целта, за която я искаме. Още на първото обаждане обясних, че ще бъде център за медитация, че ние имаме учител, който ще идва да води лекции и практики, че наред с това пет човека ще живеем тук и т.н. Не знам дали това не е знак - може пък Съществуването да ми показва, че това не е нашето място... 

И така, след като стана ясно, че няма да има оглед, а хората не бяха разположени към прибиране, дойде друго предложение: 

- Дайте да се поразходим тука. 

Добре - времето е хубаво, корона вируси в Банкя още няма... Що да не се разходим. Видях кафенета в паркчето, което е на центъра и си помислих - може пък по едно кафенце или чайче да ни дойде добре на компанията. Ще поседим заедно, ще пием чай или кафе ритуално, ще обменим хубава енергия - нали сме братя и сестри - ученици на един и същи учител... 

На П. му се стори неподходящо да сядаме в кафене. Продължихме между дърветата в парка... Намерихме пейка, па си седнахме - поне аз - чи квато съм стара, кръстът ме заболя... 

Д. се засили да се обажда на А. Той беше предложил да ни докара.... та тя почувства, че трябва да го информира какво става. 

Оказа се, че има погрешен номер на А. - вдигна й някаква жена... последваха коментари около това дали е била Булката или не е... 

Д. реши да свери номера, който има, с контактите на П... Той пък чоплеше нещо друго... Почна да става хаотично... 

Когато не сме всички фокусирани на едно, умовете се разпиляват и настъпва хаос. Осъзнавайки това отново ми текна идея да се съберем около някоя топла напитка - поне да правим всички едно и също... Колкото повече минава време, на мен все по-абсурдно ми става да стоя на едно място с хора, в условията на хаотични действия и безсмислен говор... 

- П, по едно кафенце да изпием заедно, м? Искаш ли? - предложих учтиво. 

- Добре, няма проблем - каза П. оглеждайки се за кафене. Па да се съберем около ритуала - си помислих... Ще си пием чайче, кафенце - който каквото иска, ще си говорим като братя и сестри или пък ще мълчим медитативно - нали сме ученици на един и същи учител... Д. ме изгледа недобронамерено. 

- П. да не ви е слуга?! - изсъска и лукаво завъртя главица... 
Ще й ползвате вие нейния П. да ви носи кафе!!! Ааайде де!!! Кви сте вие, ве!!! Той само на нея е слуга! А за приятелство, братство, единство и други подобни, дума не може да става!!! Отношенията могат да са само от вида: Господар - слуга!!! При условие, че тя е господарят!!! 

- О! Добре! - казах - П., зарежи кафето.

 Стана ми смешно, а после смешното доби леко тъжни отсенки. Станах и тръгнах към кафето. Минавайки покрай Ш. я попитах дали тя иска нещо. Да не си помисли някой, че съм слуга на Ш.? Изобщо не - слуга съм само на Бог!!! Само от приятелско чувство щях да й донеса и на нея каквото иска. Но тя отказа. В ума ми изплува таткото на К., с когото живях три месеца в Македония, в изключително антисептична среда. 

Ех сърце мое, помислих си, толкова си ме разглезил - общувайки денонощно единствено с голямото ти любящо сърце бях забравила за съществуването на тези дребни еснафски душици, маскирани като духовни търсачи и ученици, с които не е възможно дори човешко, а камоли приятелско отношение... 

Почувствах как една тъмна лапа се опитва да ми хване сърцето. Усетих, че начинът да се поддадеш на това е да се смалиш и да приемеш да се усещаш гадно, заради някакви еснафи-баджанаци, които се проявяват през някой от братята или сестрите. 

Вгледах се в "кой съм аз". Усетих това голямо силно нещо, което повече прилича да е нищо и което в последните месеци все по-силно усещам като себе си. Осъзнах, че имам избор да не се поддам на провокацията на тъмнината. Обидата съществува само ако има някой, който приеме да е обиден. Това е игра, която човек несъзнателно приема да играе. Ако се появи съзнание, може и да не приеме - беше казал К. 

Я па аз - да не би да съм се обидила. Сигурно да - беше ми дошла мисъл - реакция да се кача на автобус, да се прибера в Овча купел сама. Взех си кафе и се върнах при тях. Усетих дистанция - зачудих се какво правя аз с тези хора. Осъзнах, че все по-малко ме привлича да стоя някъде, където няма любов, няма сърце, няма приятелство... и пак се сетих за тати Джими. 

Непосредствената близост с него (с физическото му присъствие), която предполага живеенето там, липсата на комуникация и контакти с други хора, създават условия да се усещаш в рая. Там има само любов, светлина, нестихваща радост и блаженство. И те траят... и траят... И той не допуска други хора да му идват в рая, но не защото е лош или егоистичен, а защото те не могат да споделят рая с него. Могат единствено да домъкнат там техния ад....

В края на този ден вече беше въведено извънредно положение в България и засега търсенето на ново място, където да се изместим практически се замразява до идването на по-активни дни. 

God bless the world!

M.