Когато се вкопчиш в някого или в нещо, оглупяваш!

Забележи какво се случва със съзнанието ти когато се вкопчиш в нещо, било то човек, предмет, ситуация, желание или нещо друго. Умът ти се фиксира на това, започва да го идеализира, да обезценява всичко друго, което се появява в полезрението му. Съзнанието се стеснява, човек се идентифицира изцяло и само с тази част от личността, която е вкопчена в това и вече нищо друго не може да вижда, чувства и изживява. Буквално оглупява. Изгубва интелигентност, широта, сензитивност, възприемчивост.

Когато стане така, да знаеш, че много си в его персоната и се описваш с нещо от нея. Толкова му вярваш, че нищо друго не виждаш, не чуваш, не усещаш. Вика му се обсесия.

Да си позволяваш да се обсебваш от егото си е безотговорно спрямо този, който действително си. Не знам дали казвам това на уважаемия читател, който ще прочете тези редове или на себе си. Сигурно на двама ни.

Скоро ми зададоха този въпрос: Как да не се привързвам към хората, какво значи да правиш взаимоотношения и връзки с хората без да се привързваш към тях.

Стана ми странно. Първото, което си помислих беше – ти пък намери кого да питаш. 
Защо? 
Защото аз написах цяла книга за жена, която не знаеше отговора на този въпрос. Тя се свърза с някого, прилепна към него, описа се идентифицира се изцяло с него, а после трябваше да преживява изкореняването на тази привързаност. Читателят ще забележи, че за Рая изкореняването на тази привързаност беше като да дерат кожата от тялото ти. Единствената причина това да не бъде отчетено за грешка е фактът, че всичко има смисъл. Дори и за да ти се покаже нагледно как НЕ трябва да живееш. Някои хора учат само от опит. Не могаг да взаимстват мъдрост от чуждите грешки.

Ако трябва да отговоря най-искрено на този въпрос, бих казала – не допускай да се обсебиш от никого. Няма човек на тази планета, заради който да си струва да пожертваш свободата на своето непривързано себе. Освен това няма личност, която да може да изтърпи това да се обсебиш от нея напълно. В началото може да му/й е интересно приятно, особено ако чувства някаква нестабилност, неувереност, твоето привързване може да даде на човека някаква усещане за ценност, но не за дълго. Скоро на човека ще му писне толкова много, че ще побегне с писък.

Защо ли?

Защото никой не обича да го ограничават. Ние не трябва да черпим енергия от вкопчвания в други хора. Ние трябва да се свържем с нашата истинска природа, да се храним от светлината на душата, да излъчваме и да даваме любов, не да висим на някого, да ни дава внимание. Това е нездраво. За да имаме здравословни отношения с човек, ние трябва да сме цели отвътре. Само тогава нашите връзки няма да са нужда. Нуждата е дразнеща и не е благоприятна основа за създаване на трайно здравословно отношение с никого. Независимо дали връзка с представител на другия пол или приятелство с някой от твоя пол.

Човек се учи как да живее през целия си живот. Но за да не бъде животът ти низ от проби и грешки, намери правилната посока и започни да се учиш движейки се натам. Къде е правилната посока ли? Винаги навътре към теб! Ако не можеш да си щастлив сам, ако сам не си достатъчен на себе си, не е възможно да си щастлив с някой друг. Никой друг няма да иска да играе ролята, която ти ще му дадеш в твоя филм. Никой няма да иска да е твоето допълнение. Поне не за дълго. Но всеки би се радвал да споделя себе си с теб.

Ако успееш да поставиш отношенията си с хората на такава здрава основа, ти няма никога да дойдеш до конфликти, его сблъсъци и негативни емоции с никого. В крайна сметка ако ще сме заедно, нека то да е за да се обичаме един друг, не за да се обсебваме едни от други.

Такива ми ти работи...

М.