Човек спи в повтарящи се събития

- Как ти мина денят днес?

- Нищо особено. Ден като всеки друг!

Рутинен диалог. Както когато си говорим за времето. Диалог от онези, които хората ги водят, само за да не мълчат.

Обаче аз да те питам сега нещо друго - днес осъзнаваше ли през часовете вълшебството от това да си още един ден на тази земя, в това тяло? Изпита ли благодарност поне веднъж  към земята, към природата, към Бог, за това че си тук, че имаш възможност да бъдеш с тези хора, с които беше, да правиш тези неща, които правеше… Осъзнаваше ли колко е неповторим всеки миг от него? Ден като всеки друг и все пак единствен. Никога няма да се повтори. Утре ще е друг ден – точно толкова неповторим, колкото и днешният.

Човек спи в повтарящи се събития – казва моя учител Кану – ПерицаГеоргиев.

Слушала съм това много пъти, но едва днес забелязах как точно става.

Докато една сентенция не стане твой екзистенциален опит, за теб тя е поредната информация, която попада в ума ти.

Днес наблюдавах точно как спим в повтарящи се събития. Как не осъзнаваме моментите, които минават, за да не се върнат никога повече. Как създаваме повтарящите се събития, за да имаме усещане за комфорт на ума, а той заспива потопен във всевъзможни трипове – всеки според това, което го влече. Как умът се възбужда и активира само ако има някаква опасност, която ще наруши създадената рутина, а после ще заспи в някой филм отново.

Ние препускаме през делничните си задачи, изцяло погълнати от тях. Ние не забелязваме, че сме живи. Взимаме го като даденост, то е така, това е естествено, какви да сме, ако не живи?

Но животът ти е дар. Ако знаеш, че изживяваш минутите от последния си ден на земята, че в края на този ден ще напуснеш това измерение, дали ще си толкова погълнат от този филм, в който в момента си потопен?

Едва преди да умрат хората разбират, че не са живели. Че са пропуснали целия живот, гонейки някакви безсмислени амбиции и абсурдни каузи. Че не са изживели и една поета глътка въздух пълноценно, цялостно и изотвътре. Че всичко е минавало покрай тях, без реално да вземат участие в него. Че са живели живот на ужким, а сега трябва съвсем наистина да умрат.

Знаеш ли какво ми напира да ти кажа?

От тук нататък недей да изживяваш и един ден без да усещаш живеенето пълноценно в тялото, без да благодариш на Бог за всичко, което съвсем незаслужено ти е дал. Недей да препускаш през времето с ум потопен в безсмислени, преходни неща. Използвай всяка свободна минута, за да си припомняш кой си ти и за какво са ти дали тяло, да бъдеш тук на тази земя. И за миг не забравяй, че животът е безценен дар, че времето в това тяло е ограничено и го използвай най-вече, за да се докоснеш чрез него до Безграничното.

Всичко друго е суета. Всичко друго ти е дадено на заем да си поиграеш и ще ти бъде отнето със смъртта. И ако не го разбереш сега, ще го разбереш… когато му дойде времето…

М.