Предполага се, че тук е мястото и сега е времето да кажа няколко думи за този блог, така че ето какво:
Това парченце
от киберпространството, което обозначих като „мое“ беше предвидено да
бъде инфо блог за книгата – Рая отвъд голямата вода. В него трябваше
да има откъси от книгата, ревюта, мнения на читатели, или къде какъв отзвук е
имало за нея. Информация и покани за представяния на книгата пред читателска
аудитория – къде, кога, как, какво и т.н.
Така започна.
Всичката тази
информация за книгата е тук. После обаче се влюбих в блога и почнах да му
посвещавам повече време и енергия, с това че почнах да публикувам в него
всякакви други неща. Стана ми нещо като безмълвен приятел, който винаги е на
разположение да му кажа каквото имам да казвам…
Може би
трябваше за другите неща да обособя друг блог, но тъй като някак по-естествено
ми идва да събирам, отколкото да разделям, този блог стана… личен
блог. А личният блог представлява дневник и нощник за нещата, които вълнуват конкретната
личност, нали така?
Е, ами ето
това е този блог. :)
И сега…
пиша си така разни неща и си ги публикувам тук. Не мога да му дам тематичен
етикет – това е блог за… еди какво си, защото това ще ме ограничи да
пиша в него само еди какво си. Но ако все пак трябва да кажа за какво е – ще
кажа, че е най-вече за мои лични бележки, вълнения, мнения, разсъждения, вдъхновения, откровения,
впечатления, произведения, изтрещения и т.н.
Всъщност
блоговете за мен са точно бележници за отразяване на нещата, които ти се случват, така както
те идват. Преди време активно пишех във форумите на абв-то (вече ги закриха)
под псевдоним plovdivchanka. Там публикувах мои писаници –
разни теми, коментари по теми и т.н. После изгубих интерес към тази, нека да я
наречем медия, и доста време флиртувах с идеята да си направя блог…

Ииии...

Ииии...
ето, направих си. :)
Пожелавам ти приятни минути на страниците му и не забравяй - "Твоята най-важна задача на този свят е да си щастлив и да се радваш."
:)
М.

Няма коментари:
Публикуване на коментар