Дали любовта търси съвършенство?

…..Когато бях малка я виждах като самото съвършенство. Майка ми… най-красивата, най-мъдрата, най-благородната, най-прекрасната, най-нежната, най-търпеливата най-добрата… На нея сякаш всичко и е прекрасно, дори потта й не мирише на пот, а на теменужки… Тя беше наистина моето вдъхновение. Не че вярвах, аз направо знаех, че тя е съвършена и всичко, което прави е съвършено. Няма да е пресилено ако кажа, че за мен тя беше въплътеният Бог.

Когато станах тийн, започнах да я виждам като жена, и още повече я захаресвах. Интелигентна, умна, ефирна, благородна, изящна. Прекрасна. Наблюдавах как се движи, как седи, как говори, как мълчи, как чете вестник, как гледа мач, как вика за „наш’те“ като да е от агитка на някой фенклуб… Мислех че така се прави, молех се да бъда като нея… не можех да си представя по-съвършено човешко същество в женска форма… Изумително… Бях готова да вляза в огън или вода за нея… Моята майка!! Чудех се с какво ли съм заслужила такова същество да ме роди, мен…

После станах ….голяма…

И…. започнах да виждам някои грешки в начина, по който ни е отгледала, някои страхове, срам, някои модели на поведение, които са ми заложени, а в действителност са нейни… и ….. се ядосах, че ме е излъгала, че е съвършена. Повече от двайсет години съм я виждала като въплътено божество, а тя виж какви неща…. Породи се гняв… към нея… към мен….към всичко… Как може, защо… защо….?!
Известно време се возех на това недоверие и съмнение и от това започнах да се усещам тежка, тъмна, нещастна. Струваше ми се, че животът ми е изиграл лоша шега и започнах да губя доверие в него…
После… станах още по-стара….. и един ден от сърцето ми изригна вулкан от щастие и любов към нея – майка ми. Дълбоко, силно и разтърсващо за мен осъзнаване, че всъщност тя е човек. При това доста измъчен и изстрадал, че е правила каквото е можела, за да ни отгледа, че е дала колкото е имала, че никога за нищо не се е пестяла, не се е скатавала, усетих нейната всеотдайност, посветеност на децата й и любов, че самата тя се е учила, падала ставала избърсвала прахта от коленете си и пак е продължавала през трудностите, които е имала в живота, че всъщност тези неща дори не са нейни, получила ги е от нейните родители, а те от техните… и ни е предала всичкото си наследство, но въпреки това ни обича, така както може, колкото може, и нито аз, нито сестра ми сме били лишени от вниманието й, любовта й в нито един период от живота й. Че до ден днешен се грижи както за нас със сестра ми, така за децата ни… и дори грижата й понякога да изглежда по доста странен начин, то не е защото е лоша, а защото… това е нейният начин.
Всички неща, които виждах като недостатъци и грешки внезапно започнаха да ми изглеждат красиви. Ето това е недостатък, но пък… как само й отива… Толкова е хубава с него… Най-хубавата майка!
Открих, че мога да я обичам с всичките и недостатъци, дори и заради самите тях, че не е в състояние да ме издразни, независимо какво говори. Че всичко, което излиза от нея е златисто-пурпурен дъжд и дори да се развика за нещо, предизвиква у мен желание единствено да я прегърна.

………………..
Първо си мислиш, че някой е съвършен и го заобичваш безумно.
После разбираш, че той е далеч от съвършенството, и…. го заобичваш дори повече…

 М.