Шахматна торта

Това е... една от ония рецепти, които ти напомнят вкуса на изминали преживявания. За мен разбира се. Това е една от ония сладкиши, които ти връщат в ума отминали атмосфери, спомени, състояния. Тя ми е една от ония рецепти, които ми се иска да запазя... 

Замислих се дали не е някакъв шантав сантиментализъм... (почесвайки се по главата...)

Добре де, дори и това да е. Ще си позволя малко да съм сантиментална. Само сега. :)

И така ето рецептата за една от най-забележителните торти, които някога съм вкусвала. Тази рецепта ми е останала от свекърва ми, светла й памет, и въпреки, че вече не ям нито глутеново брашно, нито млечни, а и старателно избягвам сладкото, все пак ще споделя тази рецепта тук.

Не може да се каже, че е от типа полезни рецепти. А яденето на такива торти изобщо не е еталон за здравословно хранене (сега суровите торти без захар са за предпочитане), но преди години, когато глутенът и млечните не бяха алергени, хората си правеха такива торти. Всъщност за тази торта може да се каже, че е едно изключително успешно и много вкусно сладкарско събитие, което ми беше любимото от целия сладкарски тефтер на свекърва ми.

Предполагам, че може и да може да се усъвремени, като се замени млякото с някакво ядково мляко, захарта с агаве, а кравето масло с кокосово. Безглутеновите брашна с добавена гума гуар или ксантан също могат да заменят пшеничното, но не знам какво ще се получи. Не съм експериментирала така. Публикувам рецептата, така както е пробвана и както знам, че се е получавал всеки път смайващ резултат.

Продукти:

2 пакета масло

8 яйца

1 кг захар

Половин чаена чаша нишесте + половин чаена чаша брашно

1 амонячна сода

1 чаена лъжица сода бикарбонат

1 чаена чаша кисело мляко

1 чаена чаша олио

1 ванилия

половин литър прясно мляко

3 чаени чаши брашно

Разбиват се осемте белтъка с 2 чаени чаши захар. Прибавят се пет жълтъка, олиото, киселото мляко, содите, 3 чаени чаши брашно и ванилията. Тестото се разделя на 4 равни части в 4 купи. Две от тях се оцветяват с какао. Пекат се с намаслена хартия един по един 4-те блата (2 бели и 2 кафяви).

За крема: 
Половината чаша брашно + половината чаша нишесте + ванилия + половин чаена чаша захар + половин литър прясно мляко се сварява в млековарка, за да не загаря. Оставя се да изстине и се слагат вътре двата пакета масло с две чаени чаши пудра захар. Първо се разбиват после се прибавят към крема.

За сироп за блатовете:
2 чаени чаши вода + 1 и половина чаени чаши захар се завират, за да се получи рядък сироп.

Блатовете се редят шахматно. 
Режат се на кръгове и се нареждат по схема през едно светъл-тъмен кръг. 

Наредения блат се сиропира, маже се с крем, след това следващ блат - там където на долния е светло се слага тъмно и обратното. За да се получи хашматно при нарязването.

Завършената торта отново се маже с крем и се поръсва със смлени орехи.

Това е то!

Уникална шахматна торта.

Да ви е сладко!

:)

М.

Супа от тиква

 

Какво нещо са предразсъдъците.

Съвсем сериозно!

Като се каже тиква и в ума ми възниква асоциация за десерт.

Печена тиква с мед орехи и канела, варена тиква полята с петмез от фурми, тиквено пюре с тахан канела и мед и прочие вариации по темата, но все в сладката гама. А като се каже супа от тиква, все едно слушаш манджа с грозде.

Днес за първи път реших да счупя схемата и да направя една супа от тиква и смея да отбележа че това е вкус без аналог и можеш да си го ядеш ей така без да пипаш ума с неговите представи в папка "супи".

Това чудо на кулинарното изкуство е сбор от само няколко прости съставки и отговаря на всички критерии на здравословното хранене. Като се прибави и факта че се прави много бързо, веднага влиза в топ десет за храни, които най-често искаш да си правиш...

Възхитена съм.

Прави се от тиква, морков, сладък картоф, кимион, джинджифил, мляко от овесени ядки (соево мляко, кокосово мляко...) целина, сол, черен пипер, скълцан магданоз - по желание лук и чесън.

Вариш, пасираш, добавяш малко гхи и/или олио,малко лимонов сок,  поръсваш със скълцан магданоз и препечени тиквени семки и сервираш.

 В случая супичката е поръсена с микс от семена, в които има и тиквени семки.

Това ядене беше предвидено да е на празничната ми рожденденска трапеза.

Па понеже е пандемия и няма да можете да дойдете, та реших да черпя по една виртуална супа и тук.

 

Веган нахутен сладкиш с банани

Най-напред да уточня, че това не е кулинарен блог. Не е и блог за сладкарски изкушения. Това е моят блог за вдъхновения, породени от... нещата от живота. И понеже храната е една съществена част от живота, що пък да не се мъдри по някоя умопомрачителна рецепта за нещо вкусно от живота, което силно ме е впечатлило.

Като например този сладкиш.

Това е един от най-фантастичните безглутенови сладкиши, които някога съм опитвала. Знаем, че безглутеновите все са едни, меко казано компромисни…, обаче този направо ме смая. Оказа се една много сполучлива комбинация между мекичка, пухкава структура, без да е суха, в същото време с много нежен, балансирано сладък вкус. Истинско вълшебство!

Впрочем няма яйца и лактоза, така че спокойно може да си го хапват и вегани.

Айде стига дрън дрън – ето рецептата:

2-3 банана

50 гр. орехови ядки

1 ч.ч. нахутено брашно

1 с.л. бакпулвер

1 с.л. какао

щипка канела

1/2 ч.ч. захар мусковадо

50 гр. натурален шоколад ситно натрошен

1/3 ч.ч. зехтин

2/3 ч.ч. вода

Смесете всички сухи съставки. Добавете всички мокри и разбъркайте. Добавете шоколада накълцан на мини парченца. Като се замисля и с шоколадови капки може да се пробва…

Бананите се нарязват на колелца и се настила с тях намазнена хартия за печене. Насипват се с орехи – смлени или скълцани и се залива с готовата смес.

Пече се в загрята на 180 градуса фурна – 45 минути.

Много сполучлива комбинация между мекичка плътна текстура – без да е суха в същото време и нежен балансирано сладък вкус. Истинско вълшебство!

Да ви е сладко!

М.

Селска сватбарска каша

Някой помни ли го това чудо на кулинарното изкуство?

Някога на село се правеха големи сватби. Опъваха голяма палатка слагаха маси от двете и страни и там можеха да посрещнат половината село. Канеха музиканти да свирят да пеят, мъжете сядаха на чашка, а жените подтичваха насам натам да обслужват гостите.

На селска сватба винаги имаше няколко баби, които готвят – викаха им кашарки. Такива, които правят кашата. Винаги много се радвах когато се случеше баба ми да е кашарка. Всъщност те правеха всичката храна. На казани. Боже как са се празнували сватбите на село… Като че ли кой знае какво празнуват. Двама се събират да се нервят един друг. ..

Както и да е, това е обект на друга тема. Някой път ще попиша и за това. А сега ми беше на ума да разкажа за кашата. Та значи нямаше сватба без каша. Били сме деца и обикаляхме около казаните с надеждата кашата да стане готова най-после и на нас най-напред да ни дадат по една паница.

Прекрасна каша – ароматна, димяща, красива и забележително вкусна… Това си беше ритуал. Правенето на сватбарската каша. Всъщност не е нещо особено като продукти и изпълнение, но като вкус, пък като емоция…

Преди години си я бях спомнила и поисках от бабите на село рецептата. Тя се прави с парено жито, прясно мляко брашно и олио. Сладка е, така че се слага захар.

Не съм много по точните пропорции, може би затова никога няма мога да направя свестен кулинарен блог и аз кат‘ хората, ама няма нищо. Има си кой да прави кулинарни блогове.  Аз само ще разкажа за кашата. Понеже то това не е просто храна… То еееее…. Сватбарската каша!

Заръката на бабите беше така:

Сваряваш половин пакет жито, посоляваш с малко сол. Наливаш прясно мляко колкото да покрие житото – може би един пръст над него. И добавяш захар на вкус. В отделен съд разтваряш няколко лъжици брашно с олио на хомогенна смес. Може би 2 – 3. Не много, за да не стане гъсто. После го смесваш с житото и млякото. Бъркаш добре докато стане на негъста каша. Ако почне да става много гъсто добавяш си мляко още малко. Гледаш консистенцията да е като на гъста боза, само че с житни зърна в нея 

Ей тая каша е класика просто.

Сега обаче дойде време, когато фанатично трябва да избягвам  мляко и млечни. Крава даже на картинка не поглеждам. А и с глутена нещо хич не сме в добри отношения. Така че наложи се да измисля веган – безглутенов  вариант на кашата. И тогава ето какво сътворих:

Половин пакет елда

¾ кутия кокосово мляко (става и с бадемово)

½ ч.л. сол

Захар на вкус

Кокосово масло

3 л. нахутено брашно

И сега ето и как се прави:

Сварих елда, когато и поизвря водата, а тя беше готова, добавих кокосово масло, сол и захар. Обърках добре, залях с кокосово мляко и пак обърках. Добавих 3 л. нахутено брашно, разбъркани в мляко и поварих докато стане на каша. Малко канела за аромат. Би могло да е и ванилия. Разпределих по купи.

………………………………

Сега… факт е че нищо не може да замени вкуса на сватбарската каша от детството ми. Обаче за нуждите на сегашното положение на моя храносмилателен механизъм…. Впрочем направо си е супер десерт пък да ви кажа…

Дам…

Такива ми ти работи…

M.