Дали ние сме това?

Ние сме хаотични, нервни и заспали.

Ние разпиляваме безценната си жизнена енергия в празни действия, безсмислен говор и безпричинно мислене.

Ние губим основния си жизнен ресурс – време, в доказване на невалидни истини, в борби за невалидни каузи и ненужно размотаване.

Ние се държим така, сякаш ще живеем вечно, докато тътрузим немощни тела по мрачните коридори на живота, осветлявани единствено от светлина на топящите се свещи, на оскъдната ни енергия……

Ние сме обусловени и несъзнателни до безобразие, затова пък суетни до дупка… 

Обаче, дали ние сме това?

М.