Ревю за книгата "Рая отвъд голямата вода" от Илиана Славова

Романът „Рая отвъд голямата вода" е първа книга за Мария Сталева и затова първото, което е важно да се отбележи е, че тя умее да разказва с една небрежна лекота и някак без видимо усилие. Текстът сякаш е излят на прима виста, недоизгладен, недосресан, но звучащ автентично. Намирам тази автентичност и изповедност за основно достойнство на  романа. Въпреки, че за героинята Рая се говори от трето лице, на практика автор и герой са неотделими както езиково, така и като житейска позиция. Рая  устоява и оцелява често благодарение на своите вътрешни опори и здрави духовни корени, които открива отначало интуитивно  и артикулира все по-осъзнато във времето.

Първата част ми се стори малко по-трудна за четене, може би, поради по-схематично описаните образи и ситуации или заради тягостната атмосфера на затвореното пространство в двустайния апартамент в Чикаго и зациклянето в повтарящи се състояния на безизходица и разочарование, последвани от нарцистични компенсации за героинята. Тя винаги успява да спечели не само съчувствие, но и симпатии с вродената си виталност и женственост. Рая преминава през своята приказка като една Червена шапчица, която някак невинно, почти наивно прелъстява и после шамаросва вълците в гората на изпитанията, диша дълбоко, медитира и продължава пътя си по-силна и по- самоуверена. Тя не е особено праволинейна, пълна е с противоречиви мисли и чувства, търси рационално обяснение за ирационалните действия - свои и чужди, често е неразбираща, но готова да приеме дори неразбираемото.

Втората част ми беше по-интересна, с по-плътни и пълнокръвни образи и по-наситено с ключови събития действие. По-богат и с повече дълбочина става езикът и разказът като цяло. Събирателният образ на българина в Америка като зомбиран преследвач на материално благополучие се откроява в контраста със свежата жизненост на гостенката от България. Тя се появява внезапно като фея, която вдъхва живот на механичните играчки /играчи/ в голямата игра на Успеха - за малко и също така внезапно изчезва. Както знаем, Успехът не обича особено одушевените субекти, но и те нехаят за него. И тук, в романа и в Америка, реалността се оказва по-богата и по-сложна от всички обобщения. В старческите домове, където Рая попада виждаме едно много по-човешко отношение и грижа за болните и безпомощни старци, отколкото в скъпите старчески домове в скъпата ни България. "Любовта е грижа и действие“ повтаря  един от героите в романа и спасява Рая от ужаса на самотата, но не и от въпросите за смисъла в собствения и живот.

Бихме могли да отнесем този роман към жанра на т.н. дамска проза. Той притежава всички необходими характеристики. Героинята е около 30 годишна, търсеща Любовта, леко иронична към себе си и обстоятелствата. В книгата на Мария Сталева има и нещо повече, това е мощното присъствие на екзистенциалната тема за самотата, избора и отговорността .Нейната героиня преживява едно по-скоро вътрешно болезнено приключение и извървява своя вътрешен път към себе си.

Желая на добър час на книгата в нейния собствен път към читателя.

Илиана Славова