За книгата

Рая отвъд голямата вода

Първо даваш доверието си на кредит, защото искаш да доближиш някого до себе си. После се надяваш, че той/тя ще го заслужи и затова непрекъснато поставяш указателни знаци и табели по пътя, небрежни намеци от рода на „тук имам мазол“, „предпочитам да не ми скачат по главата“ и т.н.. Опитваш най-посветено, защото искаш да имаш приятел, близък човек, някой който да ти помогне да изтриеш ужасяващото усещане за самота, което непрекъснато ти диша във врата.
В крайна сметка се разочароваш – почти винаги човекът не иска да играе ролята, която си му дал в твоя живот, нито пък ти искаш да приемеш тази, която той ти е отредил в неговия…
………………
По-рано или по-късно всичко ще свърши.
Близост между две ега не е възможна.
Може да стане със сблъсъци и драми, а може просто да настъпи сковаващ студ в отношението помежду ви.
И в двата случая мисията – „ще имам приятел“ се е провалила.
И сега следва един съдбоносен момент. Ти или ще се обърнеш навътре, за да потърсиш връзка с Приятеля, или ще пооближеш рани и ще се заоглеждаш за друга възможност…

Силата на инерцията да търсиш щастието навън или силата на стремежа да го откриеш вътре в себе си?

…………….

На земята и сред хората щастие няма да намерите – Беинса Дуно.

…………..

Работата е в това, че аз изобщо не съм имала намерение да пиша книга. Поне не и когато започнах да разказвам това, което е разказано в нея. Един ден се разписах с намерение да разкажа с няколко думи нещо в писмо. След като за нула време написах едни 50-тина страници текст А4 и осъзнах, че не съм казала и една четвърт от това, което имам да казвам, разбрах че аз всъщност пиша  роман. Приех го като предизвикателство, отказах се от писмото и продължих да разказвам. На шега на майтап, написах роман в две части.

Много пъти почвах и се отказвах от писането. Първата част написах преди 6 години. Беше почти схематично, маркираше основните събития, които ще присъстват в книгата. Написах я и я оставих. След това, година по-късно направих няколко редакции и отново я оставих. Така на започване и спиране, тази книга се оформи в крайна сметка като това, което е в момента и остана така да отлежава още.

А един ден дойде и решението да я издавам.

После цялата сага около издаването – с издател или без и всичко останало. Това беше началото на нейния път към читателите.

Съвсем ориентировъчно – Рая е един доста емоционален тип жена с малко шантав характер. Тя както и всеки човек на тази планета търси щастие, търси любовта… И както почти всеки друг, тя я търси в човек и чрез връзка. До тук нищо различно от това, което може да се види навсякъде по света. Всъщност ако има нещо различно в тази книга, то е развръзката на историята. То е в това, което разбира героинята след като получава всичките житейски опитности, които има да получи.

Всеки търси близост със себеподобните. И всеки по един или друг начин е усетил горчилката на разочарованието, на разбитите надежди, но най-често това, което правим в такива моменти е да потърсим друга възможност. Друга възможност, която ще е нещо колосално и различно от всичко, което сме имали до момента. Но другата възможност отново ще протече по същата схема, по която протичат подобни възможности от началото на сътворението та до ден днешен. Защо? Защото човекът, който търси другата възможност не е друг. Той е същият. И като такъв той ще привлече същите събития, ситуации, случки и хора около себе си, които ще му дадат подобен на предишния му опит.

Всеки, който се е вглеждал в живота си е забелязал някои повтарящи се цикличности. Това е онзи камък, на който се спъваш отново и отново и всеки път си викаш – край, това беше. Не се лъжа повече, не се хващам на тоя номер. А после минава време и ти отново се усещаш хванат в същия номер и отново не си спомняш този път пък как се озова в това. Това са все неща, в които се въртим животи наред. Това, което прави тази история различна е в подхода на героинята след като получи всички форми на разочарование, свързани с нейните опити да намери щастие по общоприетия начин. Защото в този съдбовен момент, когато разбереш, че нещата не стават така както ги мислиш, ти разполагаш с един или два бистри момента, в които можеш да видиш къде се прецакваш. И тогава се появява възможност да направиш нещо смислено. Да започнеш работа по трансформация на его личността. Защото когато ти се промениш, и обстоятелствата на твоя живот ще се променят.

Дебело искам да подчертая, че разказът не цели да посочи погрешни хора или погрешни действия. Той категорично не представлява упрек към някого или нещо. Това не са камъни в градината на семейството като основна клетка на обществото или атака към Матрицата и нейния начин да бъдат сложени нещата. Далеч съм от мисълта да посочвам грешници или да издигам бесилки. Нито пък да лансирам праведници и слагам пиедестали. Лично аз считам, че нищо не е погрешно, всичко се случва с определен смисъл и има за цел да доведе човека до определена мъдрост, разбиране, израстване.

Просто поради дуалистичния характер на езика и вербалния начин на изразяване, за да кажеш нещо, трябва да го противопоставиш на нещо друго. В създадения контраст можеш да илюстрираш замисъла си.

Дълбоко съм благодарна на всички хора, които минаха през живота ми. Всички, които по някакъв начин оставиха следа в него.

Това, което бих казала на хората е – учете се от грешките на другите, за да не се налага да правите всяка една сами. Иначе няма да ви стигне животът, ако трябва всеки ден отново и отново да откривате топлата вода.

На всички приятели пожелавам щастие.

Радвайте се, обичайте и бъдете обичани.

Защото само любовта може да спаси света…