Свещеникът и тримата островитяни

Правилната молитва, ако има такава, то тя винаги е тази, която извира от сърцето, която в самата си същност е простота и чистосърдечност и изразява любовта на човека към Бог. Правилната молитва не може да е набор от думи, научени в определена последователност. Може би за някои дори правилната молитва изобщо не съдържа думи… Във всеки случай молитвата е изключително интимен акт. И за всеки тя е такава, какъвто е той самият.

Чух тази история…

Живели на един остров трима старци. Островът бил безлюден и те били единствените му обитатели. Живели си те задружно и всичко поделяли помежду си по братски Всеки ден се молели на Бог с една и съща молитва, като казвали:

Вие сте трима и ние сме трима – помагайте ни… и  Бог чувал молитвата им и им помагал.

Дочули свещенството за тези трима старци на острова и решили, че някой трябва да иде да ги научи как да се молят. Зер не може да ги оставят да се молят както им дойде, а те живеят съвсем сами и надали някой е ходил там да ги научи. И така един ден един от свещениците се качил на една лодка и заплавал на към самотния остров с мисия да научи старците как да се молят.

Когато пристигнал на острова старците го посрещнали приятелски, нагостили го и му предложили да си почине в тяхната колиба, но свещеникът бил с мисия и нямал време да губи. Той попитал загрижено.

– Сегаааа братя, да ви питам, вие казвате ли ежедневно молитвите си?

– Да, разбира се – дружно потвърдили старците кимайки с глава.

– И как се молите на Бога – покажете ми с каква молитва се обръщате към Него?

– Молитвата ни е тази – Ние сме трима и Вие сте трима – помагайте ни.

– И таз добра, де се е чуло и видяло някой да се моли по такъв начин?!

Старците загрижено се спогледали, а после отвърнали:

– Ами ние само така знаем – друга молитва не знаем.

– Но вашата молитва е погрешна, не може да се молите така. Трябва да ви науча как да се молите.

– Добре – кимнали утвърдително старците – научи ни. Ще се молим с правилната молитва, кажи ни каква е тя.

Попът щастлив, че не се налага да ги уговаря, започнал да изрежда думите на дълга молитва. Когато завършил, той доволно казал: – Ето така трябва. Запомнихте ли?

– Запомнихме, запомнихме, закимали старците и се спогледали помежду си. Всичко запомнихме.

– Е добре, щом сте запомнили, тогава вече така ще се молите, защото Бог не чува други молитви освен тези, които сам Той повелява. Хайде, останете си със здраве.

Свещеникът се качил на лодката си и заплавал обратно, изпълнен със задоволство от това, че е свършил богоугодно дело, научил е трима невежи нещастника как да се молят на Бога и с това е заслужил Божията похвала. Докато плавала лодката, свещеникът дочул шум, обърнал се и видял тримата да бягат по водата и да викат:

– Хей, чакай. Спри!! Забравихме молитвата. Кажи ни я пак…

Свещеникът зяпнал. Почнал да се кръсти и да се моли в почуда.

– Моля ви се братя – казал той – карайте си както си знаете. Не ме слушайте мен, забравете какво ви казах. Ясно е, че вие знаете по-добре от мен как да се молите Богу….

Знанието ти относно това как стоят нещата прави ли те арогантен спрямо тези, които ти изглежда, че не знаят? 

...
М?