С
този първи пост от тази рубрика, ще започна с въпрос, който ми беше зададен във
връзка с това, че съм написала книга, а не съм някоя публична личност. Въпросът
беше:
А
какво би станало ако всички хора започнат да пишат книги. Какво ще стане с
горките дървета?
Въпросът
беше зададен в контекста на това, че творчеството е начин човек да разчупи
стереотипа, да започне вътрешна трансформация. Да се освободи от някои задръжки,
схеми и психологически блокажи. Хората трябва да рисуват, да танцуват, да пеят,
да пишат – изобщо каквото и творчество да им идва по-естествено, те трябва да
се проявяват чрез него. Считам, че това е начин да излезеш от обусловения скучен
делничен ум и да навлезеш в по-дълбоките пластове на съществото, да споделиш
нещо, което извира от теб и което може би си дошъл, за да дадеш на света.
Но
какво би станало с горките дървета ако всички по едно и също време се разпишат?
Моля
ви, всички, които имате порив да пишете, не се тревожете от този въпрос. Дърветата
се изсичат заради много глупави причини. Само погледнете луксозната хартия на
пощенския спам, който от пощенската кутия често отива направо в коша. Всички тези
рекламни брошури, листовки, флаери и какво ли още не – всички те са били
причина да бъдат изсечени дървета, и то съвършено напразно. В крайна сметка
всички ходят до тоалетната, но на никого не му задават въпроса, какво би
станало с горките дървета, ако всички се разакаме по едно и също време…
Спомням
си, че в една литературна група, някой умник беше написал – пишете книга само
ако имате наистина нещо важно да кажете. В противен случай недейте. Пощадете едно
дърво.
Сега
цитирам по памет и не съм сигурна дали това бяха точните думи, но във всеки
случай този беше смисълът. Може би авторът на това изявление има известно право,
но да напишеш такова нещо в литературна група, където хората влизат, за да се
вдъхновяват да творят чрез писаното слово… за мен беше меко казано нелепо.
Мисля,
че творчеството е един мощен начин човек да изрази себе си. Мисля, че то не е
елитарно право само за „богоизбрани“. И не само мисля, а и от опит мога да
кажа, че има неща в теб, които просто искат да бъдат изразени, написани... И в
момента, в който излееш това на листа, то тръгва по свой собствен път. Ако трябва
да стигне до хората, то по-рано или по-късно ще си намери път до тях. Ако не е
с особена важност за външния свят, може да си потъне в забравата на времето, но
във всеки случай, за момента за теб е свършило някаква работа, освободило е
нещо и ти си станал по-лек, по-осъзнат, по-споделен… И това усещане ти дава
една дистанция от това, което си имал да кажеш. Вече си освободил пространство
в себе си.
Във
всеки случай не мисля, че по едно и също време хората ще се разпишат. Най-малкото
не на всички им е дадено да се изразяват чрез писаното слово. Някои могат да
нарисуват това, което искат да кажат, други могат да го изсвирят, да го изпеят,
да го изтанцуват. Всеки има различна проява и Творецът във всеки е заложил
различни умения да твори. Ние сме тук на тази земя, за да имаме определени
опитности, за да получим някои осъзнавания и житейски опит. Ние трябва да
осъзнаем себе си, да станем съзнателни за това кои сме ние. Да разберем от
личен опит кой е този, който живее в това тяло и мога да кажа, че творчеството
е мощен помощник в този процес.
Така
че братя и сестри – не спирайте да творите. Творчеството ви в началото може да
е вътрешна потребност, нещо като терапия, но колкото повече пречиствате енергията,
толкова по-фино ще става то. В началото винаги е терапия. В последствие
започвате да правите изкуство. Изразявай се без амбиция да направиш шедьовър. Изразявай
се защото имаш какво да иаразиш, имаш нещо, което напира да бъде казано. Вложи сърце
емоция чувство в това, което правиш и не очаквай резултат, който да получиш в
бъдещето. Това ще измести отправната точка и ще влезе егото с неговите
претенции и концепти. Изразявай се така, че след като завършиш и погледнеш,
прочетеш това, което си изразил, да ти изглежда сякаш някой го е казал през теб.
Така че дори ти да се смаеш от това, което се е появило изпод пръстите ти. Това
е заложба във всеки от нас. Въпреки че не на всеки е дадено да я развива. И все
пак, ако ти се чувстваш като някой, който има такъв потенциал и имаш такива
пориви – пиши! Аз изцяло те подкрепям в това. J
J J J
М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар