Бабин ден мина... То даже и денят след бабин ден мина, ама няма нищо. Моят календар е с един ден назад...
Исках да кажа, че някога и аз имах баба. Даже две. Както може да се предположи и двете бяха Марии.
И двете вече не са в този свят... изгубих ги през 14 години.
Едната напусна, когато бях на 14, другата, когато бях на 28.
И двете бяха забележителни същества!
ЗА БЕ ЛЕ ЖИ ТЕЛ НИ!
Много различни, в същото време в тях имаше нещо, което по някакъв начин ме караше да ги усещам като да са една любяща същност.
Самопожертвователни, грижовни, любящи, заинтересовани, отзивчиви, благородни, разбиращи ...
Всяка от тях по нейния си непруинуден и изцяло автентичен начин ми беше нагледен пример за това какво е търпение, какво е грижа, какво е обич и посветеност на хората, които обичаш и всяка от тях ми предаде специален невераблен урок за човешките ценности и добродетели, който може да се предаде само чрез личен пример.
Вярвате или не, бабата е една много, ама много знакова фигура в оформянето на личността на човека. И аз от сърце съм благодарна на тези прекрасни същества, които изиграха тази роля в моя живот.
Бог да благослови всички баби в този и във всички останали светове.
Амин!
