Да правиш нещата, които те радват, да се радваш на нещата, които правиш

Това е нещо, като да внесеш цвят в живота си. И това не е чак толкова невъзможно. Дори не бих казала че зависи от някой друг. То зависи изцяло от нас самите.  

 Ние се изкушаваме да намираме виновници за нашето нещастие (недоволство, неудовлетвореност), но то е най-често, за да потвърдим нежеланието си да се променяме. Нали, ако някой друг ми е виновен, аз завися от него, а той не иска да направи каквото искам. Ето, аз съм в неговите ръце. Проклятие тегне над злощастната ми глава. Но може би все пак не е точно така? Да, със сигурност не е…

Искам да кажа, че… впрочем изключително много обичам да готвя. Да, това е едно от нещата, които ме радват да правя. Почти толкова, колкото да пиша. Ако пък ще готвя на други хора, сърцето ми се изпълва с такъв кеф. Всеки път, когато ще готвя за любими гости, винаги е сякаш за първи път. Представлява един своеобразен ритуал, на който изобщо не му знам последователността, поради което подходът ми към това начинание е изцяло творчески. Познайте от кого съм се научила на това? 
Признавам, че всъщност винаги съм имала такава нагласа, но като че ли Кану я доразви в мен. Нагласата за творчески подход към нещата, които правя. Вложи съзнание, внимание дори в най-обикновеното действие и ще видиш, че няма нищо обикновено. Всичко се превръща в едно космическо събитие – казва той. И понеже не само казва, той така живее, а аз бидейки в близост, постепенно започвам да попивам този начин, да го възприемам като свой.

Обикновено, както споменах, в началото почти никога не знам какво ще готвя, затова готвенето започва още с посещението на магазина. Например снощи минах през Билла, за да си купя един от онези соеви кремчета, които редовно хапвам с кеф. Кремчета нямаше, но минавайки покрай зеленчуците видях една развълнувана глава броколи… Тя дискретно, но настоятелно даваше знаци, че си търси тенджера за сериозна и смислена връзка…

Дали пък не трябва да сготвя броколи?! – помислих си в изблик на желание да й помогна. После се сетих, че последния път, когато предложих броколи ми казаха, че броколите ми имали странен вкус, като на риба… В този ден аз трайно се обидих на броколите като зеленчук изобщо. – Защо трябва да му причинявате това? Намерихте кога и на кого да се правите на риба? Няма да ви купувам повече! И не ги купувах много време. Но тази глава броколи толкова сърцераздирателно настояваше. Вземи ме, вземи ме!

— Няма да те взема, ти си ГМО, общувала си генетично с някакви странни риби, така че миришеш на риба. Не си играя на готвач повече с теб.

— Не мириша на никаква риба, заклевам се. Настояваше броколито. Вземи ме и ще видиш!

— Добре, добре. Помислих си аз и взех броколите в кошницата си. – Не знам какво ще направя с теб, но…

Броколито се израдва много. Само дето не изтанцува танца на радостта в кошницата ми. Взех и една тарелка гъби шийтаке. Няма никаква логика броколи с гъби… но както вече споменах, когато подхождам към набирането на материали, аз най-често не знам какво ще готвя.

Вечерта направих кюфтенца от елда, сос от гъби шийтаке и обмислях какво меню да подготвя за най-любимия ми измежду всички гости. Опитвах се да се свържа с него и да усетя какво ми се яде. Говорихме с Шуки за храната и за нейното зловредно или благотворно действие. Изведнъж тя ме попита:

— Как мислиш дали Любимият яде крема сирене?

— Не – отвърнах аз. Той яде само зрели сирена. – Хей, ами ние можем да му направим крема сирене, ако искаш. Парче сирене, вода, подправки, олио, евентуално заквасена сметана, всичко това пасирано с пасатор — и ето ти крема сирене.

Тя се усмихна.

— Аз имах предвид за някой сладкиш, ако се наложи…

— Аха – казах аз.

Не знам дали това става за сладкиш. Но идеята за самоделно крема сирене не ме напусна. На сутринта разбрах, че съдбата на броколите е да влязат в сос с такова крема сирене и да полеят макарони от елда, които Кану много обича. Вече имах идеята какво ще готвя. На сутринта сътворих крема сиренцето, а после нарязах и сварих на водна пара и броколите. Остана само макароните и храната е готова.

Обожавам този подход към готвенето. Към всички неща, които правя. Преди всичко защото никога предварително не знам какво ще е. Може би някаква бегла представа, евентуално, какво може, но нямам конкретно концепт. А после всичко около мен почва да ми дава идеи и знаци. Накрая самата аз откривам какво е трябвало да сготвя и се радвам от все сърце на това, което се е получило.

Този начин да живееш, да правиш нещата е уникален с това, че живееш живота откривайки го във всеки един момент наново.

Има и друг начин. Набелязваш меню, записваш продуктите, които са ти нужни, отиваш на магазина, купуваш ги, а после ги готвиш. Но този модел на действие е повече модел на извършване на нещо, което преди това си решил в ума си и се губи елементът на спонтанност, на откриване, на забавление. Губи се интересната част от това самият ти да се изненадаш на това, което ще излезе изпод черпаците ти… Всъщност то е не само свързано с готвене… може да се живее така във всеки аспект на живота. И бих казала, че със сигурност това е моят начин.

Ако се усещаш че правиш неща, които не те радват, помисли над това. Опитай да внесеш промяна, счупи стереотипа, направи нещо. Само не се оставяй да боксуваш в нещо, което не те кефи, защото това ще ти генерира гняв.

Естествено никой не може да настоява на никого как да живее, как да прави нещата, но ако така или иначе ще правиш нещо, то нека поне то да ти носи радост и да ти е приятно. Защото ако правиш нещо, което не те радва, което не ти е приятно, много скоро почваш да се чувстваш използван, да не искаш, да се дърпаш, да броиш колко пъти го правиш ти, колко другите, да внимаваш да не се минеш, да не те прецакат с един път повече да го направиш ти… 

Дойдеш ли до такова положение, по-добре не прави това, вземи прави нещо друго. Нещо, което те радва или пък смени подхода, научи нещо друго. Дори и на 100 години да си, не е късно да промениш, да се откажеш от модел, който вече не работи и да се отвориш към възможността да се забавляваш с нещата, вместо да се мъчиш с тях. Човек винаги може да намира нови и нови измерения в живота, в нещата и да се забавлява с тях. Освен ако не настоява да му е гадно на всяка цена...

Такива ми ти работи…

М.