Кое прави един художник истински?

— Не обичам художници!

— Защо?

— Защото рисуват за пари и рисунките им не са истински!

— А кои рисунки са истински?

Тя извади от блокчето си рисунките, които беше нарисувала днес в училище. На едната имаше сърце и под него пишеше – мама.

На другата имаше макове, синьо ведро небе навсякъде и малко слънце в десния ъгъл.

— Тези – каза и тикна листовете под носа ми.

Взех листовете и ги заразглеждах. От тях лъхаше непосредственост и свежест. Никакъв ум, никакво желание да се хареса, никакви компромиси с това, което усеща. Всичко беше на листа така както е, без маска и грим.

Това хлапе на седем години беше нарисувало автентична емоция и беше направило картина на състояние, което в момента е преживявало и това беше изкуство много повече отколкото на повечето „истински художници“, които съм виждала и от чиито картини лъха на депресия, фрустрация и нещастие.

Кое прави един художник истински, запитах се наивно. Дали умението му да рисува „за пари“ или умението да бъде автентичен и да изрази искрено радост, щастие, непосредственост.

Кое прави едно произведение изкуство? Дали добре научената и отработена техника или умението дори липсвайки ти техника, да направиш нещо, от което на някой ще му стане по-красиво на сърцето и по-ведро, по-светло в ума.

Снощи разглеждах картини на моя учител Перица Георгиев. Гледах може би десетина, а може и повече. На всяка спирах вниманието и се концентрирах да я усетя, да „вляза“ в нея и да чуя какво ще ми каже. Някои ми казаха…, с други не успях да се свържа…

След като свърших с разглеждането им, усещах главата си по-лека, ума си по-изчистен, сърцето си по-светло.

Ето художник, който съчетава в творчеството си невинността на дете и уменията на изкусен майстор. Ето един истински човек, който прави истинско изкуство. При него всичко е спонтанно, леко, ефирно, изчистено, невинно и автентично. При него картините се случват. Някак изкусно изпод четките му се появяват непознати светове, които те мамят да се изгубиш в тях. А след като си се изгубил веднъж, да ти се иска да останеш там. Да не искаш да се намериш отново като онзи, който си бил преди да започнеш да разглеждаш изложбите му.

Ето един художник, който не рисува просто "за пари', а защото рисуването е нещото, което за него е като дишането за тялото му. Толкова естествено, толкова спонтанно, толкова автентично, толкова магично, преплитащо в себе си умения и невинност по един уникален, неповторим начин.

Ето едни картини, които буквално лекуват уморената и стресирана от ежедневието психика. Които превръщат дома ти в магично място, където да се отпуснеш след изморителния делник, за да си починеш и да презаредиш батериите за предизвикателствата на новия ден.

Можеш да се потопиш в атмосферата на картините на художника на сайта на авторската му галерия, а също и на сайта на виртуалната галерия.

Разбира се никой сайт не може да замени усещането от живото, непосредствено изживяване с картините, затова те каня да ги разгледаш на живо на адрес гр. София, ул. "Янтра" 3 - авторска галерия Махадева.

Желая ти приятни мигове с неговото изкуство.

Дурга