Българска или руска? кирилица

Искам да кажа, че…  

...по препоръка на един сайт попаднах на този… Манифест за българска кирилица.

Понеже много харесвам момичето, което го води, нейния начин да пише, да мисли, да разсъждава и всичко останало, което съм получила като впечатления от нея, то взех много сериозно препоръката й и прочетох манифеста – веднъж.

Когато завърших статията, гледах няколко минути в стената (метафора за неразбиращо), а после го прочетох още веднъж.

След второто прочитане още не бях съвсем сигурна какво точно иска да каже авторът, така че прецених, че може би днес не ми е ден за разбиране на манифести и отложих за някой от по-интелигентните ми дни.

И зачаках…

Когато дойде той (този, по-интелигентния ми ден) прочетох четивото трети път. Но се оказа, че – жива да не бях!!! – ми аз и третия път не го разбрах. Тогава прецених, че това не е за прости хора като мен. Това ще да е за някои ултраинтелигентни, много мъдри и разбиращи хора, които намират смисъл в разделянето и обособяването, за разлика от мен, която намирам смисъл в събирането и обединяването.

Не знам кое е по-добре, но във всеки случай когато видя един текст, написан с някакъв шрифт първото, което ми прави впечатление е големината на шрифта и четивността му. Защо? Защото за мен е важно да прочета статията, без след това два дни да ми сълзят очите. За мен е важно шрифтът да е такъв, че да мога да забравя за него, очите ми да се плъзгат по него с разбиране за текста, не с умуване над това тази форма на коя буква трябва да отговаря. Защото какво е важно за един шрифт? Да поднесе по разбираем начин един текст. Както за един текст е важно да поднесе по разбираем начин един змисъл. 

Според манифеста обаче се оказва, че смисълът на един шрифт е – да е български. Естествено! Щом е на български, добре е да е на български! По-интересно обаче става с това, че има български български и руски български…. И съответно ние, бидейки българи, трябва да знаем кои са българските български шрифтове и кои руските (Times New Roman например бил руски) и като едни ревниво пазещи своята писменост българи да си търсим тези шрифтове, които са български, за да не стане, видиш ли, претопяване на езика, нашите български ценности, традиции, нашата национална, културна идентичност.

Стига бе! Сериозно ли? Ще се разплача. Я дайте направо глаголицата да си ползваме. Чи то квой туй такоз!

Дано някой не се обиди, но на мен наистина ми е смешно. Сигурно проявявам непростимо невежество, но заклевам се, едва с този манифест разбрах, че имало руски и български шрифтове. А другите страни ползващи кирилица, те как са? Има още дванайсет страни ползващи кирилица. Нямат ли си и те някой техен шрифт, който да ползваме по погрешка?

Не не, не искам да кажа, че е съвсем глупаво. Щом някой се е захванал манифест да прави, страхувайки се, че нашата българска писменост ще се претопи с руската, значи това е важно. Поне за него. И за всичките две хиляди триста и незнам си колко човека гласували в подкрепа на този манифест. Още веднъж давам линк към манифеста, за да може уважаемият читател да го види, в случай, че не го е видял и да го вземе под внимание, в случай, че го сметне за необходимо. Аз лично не го намирам за адекватен.

Добре, признавам, че този шрифт, който те са ползвали за статията и обозначили като българска кирилица ми харесва чисто в графичен смисъл. Красив е и да, бих го ползвала, ако го имах на word-a, но това не значи, че не ми харесва шрифт Georgia, Palatino Linotype на който публикувам текстовете в този блог, Book Antiqua и т.н.

Чудя се защо хората винаги наблягат на малките различия, които ни разграничават, вместо да се концентрират на големите прилики, които ни обединяват? И ако така или иначе ще разграничаваме, защо тогава да не разграничаваме на основа на това кое е по-красиво, по-четивно, по-удобно за очите, по-функционално т.н.? Защо разграничаваме на основа на националност, като в крайна сметка всички сме от едно и също място дошли и всички на едно и също място ще идем?
Мммм???

…………

Просто исках да кажа…

М.