Това, което не те убива, те прави по-силен!

Ден трети от въведеното извънредно положение

Наблюдавам с интерес всичко, което ме заобикаля.

Вчера слязох до магазина да си купя шоколад. С удивление гледах рафтовете, които бяха изпразнени като да е минал тайфун. Очевидно с шоколад не се презапасяват - на лавицата с шоколади има дори избор. Напрежението се ескалира, хората са изнервени, маскирани, уплашени... В такава ситуация им идва наум всичко друго, само не и да седнат да се осъзнават, да медитират, да се свържат с дълбоката си същност и да се радват. Не, това им е прекалено. По-естествено им е да се паникьосват или да имитират, че са cool, докато подсъзнателно вирусът на напрежението и страха вече ги яде яко.

Не знам дали защото съм скорпион (саможивник) или поради някаква друга причина, но на мен такива ситуации са ми много на сърце. Ситуации, в които поради някаква причина ритунния сън на хората е нарушен и те са принудени да влязат в извънредно положение.

В привидно нормалното състояние всички могат да се правят на каквото си искат, но в такива извънредни положения цялата психика излиза наяве и човек може да се види какво носи и какво потиска - без маска и грим.

Искам да кажа, че за който има тенденции да се осъзнава, дори такива ситуации, (а може би те най-силно), могат да му помогнат да се осъзнава и да израства духовно.

Хората, които имат практика остават устойчиви във всякаква ситуация.

Повърхностното съзнание лесно бива пометено.

Ако се усещаш един от тези, които през цялото време си блуждаят по повърхността, с което се чувстваш силно зявисим от външните обстоятелства, добрата новина за теб е, че ти не си това! И ако спреш да се идентифицираш с повърхностното съзнание, може да идеш по-навътре, където е тихо, спокойно, необятно и от нищо необезпокоено. Такива извънредни ситуации могат да се окажат силен трамплин да влезеш в себе си - не пропускай възможността, която Съществуването ти предоставя.

Сега хората са принудени да стоят вкъщи. От страх от зараза не могат да се събират по групи. Не могат да си чешат суетата едни на други, не могат да се правят на интересни и да впечатляват околните, колко са готини. Сега трябва да се забавляват сами по себеси.

Всъщност само ако можеш да си щастлив сам със себеси, е възможно да си щастлив и с хора. Слагайки каруцата пред коня, ние винаги търсим компанията на другите хора, за да сме щастливи, преди да сме се научили да се  наслаждаваме на щастието от уединението....

А в теб има такава сладост, такава безпричинна непрекъсваща радост... И не че ги има в теб, а ти си това!!!

Ние сме едни космически същества - вселени.

Нас няма вирус на тази планета, който да е в състояние да ни засегне.

Ние имаме крехки уязвими тела, но в тях живее силен несломим Дух.

Пазете телата, за да може силният несломим Дух да се манифестира чрез тях на земята!

И нека силата на Любовта да бъде с теб!

М.