Ако се чудиш какво поражда
напрежението, стреса, страха, безпокойството,
ако безпомощно се описваш с
безбройнте мисли, предположения, съмнения, умозаключения с подчертано негативна
конотация, поддържайки неотменно адско състояние на съзнанието си,
обърни внимание на това дали не си въобразяваш че си
някой и че нещо зависи изцяло и само от теб.
Внезапното осъзнаване, че ти си никой и нищо не зависи от теб
като личността, за която се мислиш, внася едно успокоение в изтерзаното ти
сърце и изведнъж забелязваш, че във външната ситуация нищо не се е променило,
но напрежението, което те ядеше отвътре е изчезнало...
Сега можеш да дишаш дълбоко, да се отпуснеш и да се радваш,
оставяйки на съществуването да подреди нещата около теб по начинът, по който и без това си ги
подрежда.
Поддържайки спокоен и тих ум, много по лесно можеш да видиш
какво е твоето място в играта, наречена живот и елегантнно и хармонично да се
включиш в нея, когато тя ти покаже каква е твоята роля в пиесата...
Всичко друго са ненужни истерии, изсмукващи и без това ограничените ти жизнени силици.
Такива ми ти карантинни проблемации
Peace and Love dear onesТакива ми ти карантинни проблемации
М.

Няма коментари:
Публикуване на коментар