Durga: Да поддържаш висока вибрация или защо е толкова трудно винаги да сме на кеф?

Да поддържаш висока вибрация или защо е толкова трудно винаги да сме на кеф

Преди всичко да отбележим – да поддържаш висока вибрация, това е да поддържаш една непрекъсната ведрина, едно балансирано състояние на приятност, хармонична спокойност, без подскоци в едната или в другата крайност – състояния на еуфория и екзалтирана радост следвани от депресивни състояния до свиреп негативизъм.

Човек лесно може да поддържа висока вибрация, когато не е зависим от външните фактори за това как ще се чувства. Докато сме зависими от външните фактори, ние сме подхвърлени на милостта на произволни случвания и всеки хахо може да бъде фактор да се разстроим да се объркаме да се натъжим, с което да изгубим баланса. Да ни падне вибрацията.

Защо е важно да имаме висока вибрация?

Високата вибрация създава поле около теб и отблъсква всички негативни атаки, лоши влияния, агресия от страна на хора, неприятни ситуации, обстоятелства.

Не на последно място, да имаме висока вибрация означава да сме в състояние да внесем спокойствие мир хармония и с лекота да изгасим пожара, ако сме попаднали в нажежена ситуация.

Това е така не защото ние волево ще потушаваме пожара – то се случва заради нашето спокойствие.

Високите вибрации са заразни, точно както и ниските…

А всеки може да повлияе с това, което носи.

Ако носиш конфликт – където и да се появиш, ще смъкнеш вибрацията, понеже тя и без друго не е много висока...

Ако носиш тишина, мир спокойствие, любов, непривързаност, ведрина – където и да се появиш ще внесеш това качество в обкръжението.

Как да повишим вибрацията?

Много начини има – например медитацията във всичките ѝ форми и разновидности, духовните практики, които успокояват ума, балансират енергията, четене на свещени текстове или словата на по-напреднали от нас в духовната пътека същества. Да медитираме на словата на мъдреците може да се окаже една много силна изчистваща и балансираща ума практика, при което словата наситени с духовни вибрации ще внесат мир и спокойствие на всички нива в нас…

Спортът, но не в неговата съревнователна форма.

Съревнователността създава напрежение, изтегля ума в бъдещето и прави невъзможно да изживеем радостта от спортуването в настоящия момент.

Йога, разходки на чист въздух, прекарване на време с приятна компания или насаме с природата, избягване на токсични хора връзки и контакти, избягване на токсични разговори, които ни провокират вина, страх, съмнения или каквато и да било форма на негативност… Такива контакти ни свързват с тъмнината в нас и ние попадаме под влияние не на човека, а на нашата тъмнина, която е провокирал…

Пречистващите практики, постът, простата храна, молитвата…

Ние най-често обвиняваме обстоятелствата – когато не сме на кеф посочваме външните случвания и се поставяме в ролята на тяхна жертва.

Как бе да съм на кеф – е глей ги какво праят в Украйна.

Гадният Путин, добрият Зеленски или в обратния формат – зависи в какво си повярвал. Е, кажи ми сега, мога ли да съм на кеф, като войната постоянно ми диша във врата?! Не виждаш ли, ще дойде и у нас.

А газът? Знаеш ли сега какво ще стане! Ще изпоумрем ние тая зима - хем глад, хем студ – гледай какво се е задало, ей!!!

Това или негови вариации можеш да чуеш навсякъде...

Ако не беше войната – да! Ама сега така не можем да сме на кеф!

Сега войната, преди корон@т@... Трудно да излезе човек от тази масовка. Всички така здраво сме приклещени от събитията на деня!

Но преди тези масовки пък всеки си беше у негов филм – я мъжът изневерява, я жената пресолила манджата, я свекървата те погледнала накриво, я шефът нещо си…

Сега филмът е малко по-масов, та всички дружно имаме едно и също оправдание, но дали това е действителната причина?

Може да се наложи да стоим на студено – Може да. И какво от това?

Можем да изпукаме от глад? – Може! Какво от това?

Да, ама може да ни нападне и нас Путин! – Може! И? Какво от това…?

Ама ще ни шибне някоя бомба и ще ни избие… Добре бе, нека да ни избие па да се свърши най-после! Аман тоя страх е по-гаден и от смърт! Защото смъртта не е толкова страшна, колкото е страхът. А докато не ти дойде времето, колкото и да те е страх няма да умреш. Когато ти дойде времето пък… ни Путин, ни Путиновица, ни Байдън ни Байдъновица може да те спаси.

Може да ти звучи фаталистично, ама е факт.

Учителят казва – „И косъм не може да падне от главите ви без да е волята на Бог“.

Това не значи да живееш безразсъдно, да пресичаш на червено, да гласуваш за въоръжаване на нацисти и т.н. но наистина, нужно ли е човек да се въвлича в емоция заради всички преходни събития от ежедневието.

Те и така ще отминат. Но с всичкото внимание, което им даваш, те изяждат много минути, часове, дни от живота, а ти го пилееш за да потопен в дерт и да ги храниш с внимание.

Знам че не откривам Америка... Просто видях нещо, което искам да споделя с ближните!

Ти просто не забелязваш как ти влиза.

Лееекинко, по терлички – ще прочетеш нещо, ще се възпалиш. Ще видиш друго, ще го разчешеш, ще видиш някой клип – ще ти падне пердето, после ще прочетеш някой коментар (недай Боже да е лично към теб) и ще скочиш в готовност да му прегризеш сънната артерия на тоя дето ти го е написал това безумно миризливо повръщано!

Как смее тоя (тая) на теб да ти ги говори тези!

……..

И докато се обърнеш си затънал до гуша в г@вно.... А после към каквото и да погледнеш, ти вече гледаш през този раздразнен филтър. Всичко може да стане причина да поддържаш огъня. Дори неща, които иначе няма да ти направят впечатление, запалил ли си веднъж… отиде!

Защо става така?

Виж го това как се случва в твоето ежедневие. Не е нужно да се случи нещо голямо, за да се възпалиш. Не – съвсем невинно изглеждат причините. Всичко почва с – уффф бе виж го тоя как е паркирал, ся аз къде да спра, аман като арабин в пустиня…

Или – оф, тая кифла, за ква са мисли тука…

Или – оф, чашата им не е добре измита… гледай в кво са ми сервирали…

Да си негативен е толкова естествено!

Всички около теб винаги толкова много грешат, че и да искаш не можеш да се стърпиш…

А ти си пък отелотворение на самото съвършенство и гледай с какви тъпи безмозъчни твари ти се налага да делиш ежедневие…

Като се замисля така, май да си положителен иска минимум да си смирен?! Нали?

Да си арогантен не изисква нищо – просто е, само се отпусни и бъди „себе си“.

Ама дали това си ти? Дали твоето Себе е този арогантен мрънкач и недоволен от всичко киселоч?

……..

Бъди господар на емоциите си, не жертва в ръцете на всеки и всичко.

Защото ако някой може да ти хване емоциите, той ти е хванал енергията, вниманието. Той те владее!

Ти само виж механизма и спри. Спри целия филм. Кажи „стоп – не участвам в това“. И не участвай. А ако в ума ти дойде оправдание, от сорта – „аз сам искам да се вкарам в това, и се вкарвам“ – знай, че демоните те сапунисват отвън. Това не е твое. Защото ти не искаш да си кисел, недоволен, заядлив, разгневен и да седиш на полусъединител. Не! Това не е твоето естествено състояние. Ти си окей и само защото даваш внимание на негативни неща, се отваряш за всякакви тежки вибрации, които съществуват наоколо.

Да, сега има гореща точка на планетата. Масово ни хипнотизират с фалшиви новини, хората коментират, страхуват се, занимават умовете си с тази помия, не се радват, не са щастливи и какво друго да емитират в пространството… Добре.

Но ти не си длъжен да го пускаш това в теб.

Не си длъжен да посветиш часовете, дните, седмиците, месеците от твоя живот на тези неща. Ти можеш да си на кеф, дори и в такава ситуация!

Защото времето ни тук, в това тяло е преброено.

Часовникът неумолимо тик така – не с минути, не! С твоята кръв.

Всекли миг отива, за да не се върне повече.

Животът изтича като пясък през пръстите.

С война или без…

С корона или без…

С мрънкане или без…

И каквото е отношението ти, такъв е животът ти.

Във всяка взета глътка въздух.

Във всяка изпусната.

Ако се осъзнаваме, няма да имаме време да се занимаваме с глупавите мисли, с които са пълни умовете ни. Защото не можем едновременно да мислим и да се осъзнаваме. Или мислим или се осъзнаваме…Как избираш да изживееш този момент?

Сега…

М.