За медитацията и нейното благотворно въздействие...

Mедитацията е начин да се свържем с истинската си природа и да живеем в и чрез себе си. Докато човек не започне да медитира, той дори не е съзнателен за това, че не живее в и чрез себе си, а витае в периферията си, където всичко е непостоянно и изменчиво, и непрекъснато се чуди защо няма енергия, защо няма сили, защо лесно се уморява и губи концентрация.

Себето е един неизчерпаем източник на сила и енергия. Ако човек се свърже с вътрешния си център, той практически става недокосаем за външни влияния (или ги допуска, само ако той иска това, ако усеща, че ситуацията го изисква).

Може да чуете или прочетете много неща за медитацията, които може да ви се сторят контрадикторни. Едни ще ви кажат, че за да осъзнаеш себе си не трябва да правиш никакви усилия. Защото ти си това през цялото време. Просто трябва да спреш всички усилия и вече си това. Други ще ви кажат, че трябва да правш генерални усилия за да преодолееш силата на инерцията на невежеството, с което си описан. И сега, кое е вярно...?!

Според мен - и двете. Ние наистина сме това през цялото време и не можем да станем това, ако вече не сме това. Осъзнаването на себето не е процес на създаване на нещо, то е процес на разкриване на това, което вече сме. Ако изобщо може да се нарече процес. В този смисъл не ти трябват никакви усилия за да видиш че ти през цялото време си ти. Но от друга страна, на човек са му нужни много трайни и целенасочени усилия в тази посока, за да може с лекота да остава в себе си. За да може да трансформира ума енергиите емоциите до толкова, че те да не стават средство на невежеството да го отвлича, а да бъдат слуга и инструмент на Бога.

Работата по изграждането на стабилен контакт с вътрешното същество е свързана с усилие до толкова, до колкото ние трябва да пречистим много неща от енергията ума и тялото си, а това може да е дълъг и продължителен процес, но веднъж свързани с истинската си природа, ние разбираме, че това е единствения начин човек наистина да живее. Затова всяко усилие, което направите в тази посока е оправдано и благословено.

Да бъдеш недокосаем за външните влияния това не значи да станеш дебил. Това не е да си безразличен, нито е да си вкопчен в нещо. Това е да си точно по средата. А когато живееш по средата, тогава периферията няма власт над теб да те тласка насам натам. Тогава независимо от външните условия умът остава тих, емоциите остават балансирани и спокойни и енергиите са в равновесие. Има ли нещо, по-ценно от това в този преходен свят?

По какво ще разбереш че си започнал да имаш траен контакт със себе си:

1 Започваш с лекота да оставаш в невъзмутимо спокойствие. Това значи, че пороят от мисли, които обичайно спонтанно си текат в ума, повече няма да те тревожи, защото няма да се идентифицираш с тях.

2 Имаш център и ще оставаш тих, независимо какви турболенции минават около теб.

3 Установяваш, че не се подмяташ в дуалността на страстите и в теб започва да се установява една лекота и безпричинна ведра тиха радост.

4 Околният сят загубва власт над теб - добиваш независимост и ставаш господар на себе си и на това как се чувстваш.

Когато си свързан с Вътрешното, тогава нито си пристрастен, нито безразличен. Нито се страхуваш, нито пренебрегваш опасностите. Отвътре знаеш какво да направиш във всяка ситуация и това не е точно знаене, а по скоро интуиция. Когато си едно с Божествената си природа, не е страхуваш от никакви зли духове и влияния защото си недосегаем за тях. Вече не живееш в техния свят.

В началото може да продължават да възникват желания и мисли, но ти повече не си тяхна жертва и те изцяло са под твой контрол.

....................

Може да се каже още много за това какви са ползите от медитацията, но ако човек не започне да медитира той самият, никога няма да разбере в действителност какво е това и колко благотворно е за цялостния ни живот като този който сме, в това материално измерение, а и във фините измерения на съществуването.

Затова - медитирайте. Това е най-добрата инвестиция на време и енергия. Само осъзнатият чоовек може да живее в и чрез истинската си природа и да бъде инструмент на Бога.

Дурга