Бангаранга

 

Днес целият фийд ми е наводнен от новината - Дара спечели Евровизия. И както винаги в такива моменти обществото е разделено на две взаимно атакуващи се агитки...

За да не стана и аз като в оня виц "Само аз нищо не казах..." ще взема и аз да кажа!!

Ей така, да не мине темата без да съм си казала и аз, дет' се вика!

През 2019 г. Маурицио Кателан залепи един банан на стената с тиксо и го превърна в атракция, привличаща милиони. Тогава този банан се продаде за 120 000 долара, а през 2024 г. – за безумните 6,24 милиона.

Още през 1913 г. Марсел Дюшан отваря вратата за идеята, че изкуството не е в занаятчийския труд, а в концепцията и избора на артиста. Той монтира едно колело от велосипед наобратно върху дървен кухненски стол и този „редимейд“ беше обявен за изкуство. Разбирате ли – няма значение каква стойност има предметът. Постави го на пиедестал и той става изкуство. Може да е дори писоар – постави го в галерия и вече е шедьовър.

През май 1961 г. Пиеро Манцони консервира собствените си изпражнения. Творбата, озаглавена „Лайно на артиста“, се състои от точно 90 номерирани и подписани консервни кутии. Всяка от тях съдържа по 30 грама от екскрементите на художника, продавани тогава на цената на истинско злато.

През 1947 г. Джаксън Полък започва да прави своите капкови картини (drip paintings), в които просто излива боя на пода, превръщайки хаоса в движение.

През 1991 г. Феликс Гонзалес-Торес става световно известен с инсталацията си от купчина бонбони, които публиката изяжда, през същата 1991 г. Деймиън Хърст маринова 4-метрова акула във формалдехид...

Всички тези факти от десетилетия поставят въпроса: Какво всъщност е изкуството? И защо тогава „Бангаранга“-та на Дара да не е изкуство? Нали „bangaranga“ буквално означава именно това – хаос, шум, суматоха!

Защото, виждате ли, формулата е ясна - ако някой иска да спечели първо място, той трябва да предложи на аудиторията шум, провокация и организиран хаос.

Абсурдът вече не е дефект, той е търсен ефект.

Живеем в ера, в която колкото по-абсурдно и крещящо е нещо, толкова по-нагоре се качва.

Ако предложиш тиха, дълбока и стойностна творба, най-вероятно никой няма дори да те забележи.

Та Ван Гог е живеел от подаянията на брат си, моля ви се! За целия си живот е продал една единствена картина. За какво изобщо говорим?

Така че, да ни е жива и здрава Дарето, да се радва на първото си място на Евровизия! А вие се радвайте, че се прославихме пред света. Ако не с друго, барем с „Бангаранга“, бре!