Като легнеш в пет сутринта,
нормално да станеш в дванайсе... :)
Но пък обожавам да пиша през нощта.
Нощите сякаш са направени за това. - за писане (рисуване
медитация...)
Всичко живо спи и само будното око на пълната луна те гледа през
прозореца...
Хаотичните градски шумове ги няма, невротичните умове бързащи за
някъде, нещо, някого... са потънали в летаргия. Уморените тела кротко си почиват. Можеш да се отпуснеш и да
оставиш енергията да носи образите, думите, емоцията, чувството...
На теб остава само да ги изразиш на листа.
Прекрасно...
................
А иначе
днес е ден като всеки друг - студен зимен февруарски ден.
Пролетта
все още е далечен копнеж, но пък вече упорито праща телеграми, че пристига...
Е, ми...
добро закъсняло утро слънчеви души.
Благословена сряда от мен.
:) :) :)
М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар