Добро утро, мамо

18. февруари.

4.30 сутринта.

Разсъмва се....

Звуците от първите автобуси безсрамно нахлълтват в покоите на нощта крещейки, че новият ден започва.

Спящият град полека се разбужда... След малко всички ще изскочат от обятията на Морфей, за да се впуснат в дивата надпревара на делника.

А от изток, първите лъчи на зимното слънце нежно ще обагрят хоризонта...

............

Движението по улицата под прозореца ми ще се забърза и... магията от тишината на нощта ще си е отишла.

Опитвам се да нарисувам с думи тези мигове на тишина, които Мистерията сподели с мен нощес...

...да ги запазя живи в сърцето, така че да бъдат с мен и в динамиката на предстоящия ден.

...............................

Тихо.

Без спомен за вчера.

Без очакване за утре.

Просто сега.

С изобилието и пълнотата на настоящият момент.

 И без претенция за това как ще избере да се прояви.

Добро утро и честит рожден ден мамо!
Прегръщам те силно и в тази благословена сутрин ти пожелавам да имаш най-магическия рожден ден на света!
Да си щастлива и да се радваш.

И Бог да те благослови!

Толкова, толкова си те обичам!

М.