... и нищо не е такова, каквото изглежда...

Мисля си, за това, че...

За да общуваш с някого, ти трябва да влезеш в неговия свят, да настроиш ума си на неговата честота на движение на мисловния поток. 
Да приемеш неговите ценности за валидни, да говориш на неговия език и въпреки всички тези пренастройки на твоя софтуер, НЕ трябва да се изгубиш. Не трябва да се претопиш, не трябва да те погълне в неговия филм. Съзнанието ти трябва да остане свободно. 

За да бъде общуването ви значимо, по смисъла на взаимопомощ, трябва да усетиш къде е мазолът на човека и да внимаваш да не го настъпваш. В същото време внимателно и заобикаляйки го да се опиташ да му подадеш друга гледна точка, друга посока на мислите, друг начин да бъдат разбрани нещата, които го мъчат.... 

И сега след всичките тези "трябва" ми възниква въпросът - как да кажа на един мой любим приятел, че е у филм. Че всичко, което му се случва е защото той му дава валидност. Че е достатъчно да оттегли вярата си в този филм и енергията, с която го поддържа и той ще се разтвори в нищото, от където е дошъл. 

Как да обясниш на някого, че с това, че е идентифицирал себе си с някакъв филм и е подчинил живота си на него, той сам е избрал какво да му се случва и също той има силата да го промени или спре…

.....
Толкова е лесно да видиш, когато си отстрани... 
Когато не си в емоция...

Такива ми ти работи днес...

М.