Съревнованието за кръстник спечели животът

— Честито, момче е – каза акушерката и вдигна детето.

Майката въздъхна и извърна глава настрани.

Беше едва на 18.

Сърцето й се разкъсваше от болка, мъка и страх. Току що беше дала живот на един човек, а тя нямаше да вземе участие в него.

Още по-лошо, щеше да е тази, която го е довела на този свят и го е изоставила.

— Момче имаш, Мария, не искаш ли да го видиш?

— Не искам да го гледам. – прошепна едва доловимо момичето и от очите й се отрониха сълзи.

– Ще го оставиш ли за осиновяване?

– Ще го оставя. Махнете го от тук.

Екипът, който се грижеше за новородените пое бебето и го отнесе.
Беше 21 февруари

......................................................

Същата вечер, Стефана - акушерката - почука на вратата в дома на сестра си.

Сестра й, също Мария, беше две години по-млада от нея.

Тя наближаваше 30-те и се беше отказала от надеждата да роди дете.

С мъжа й тъкмо бяха завършили с вечерята, когато на вратата се почука силно.

– Кой може да е по това време?! – учуди се Мария.

– Аз ще отворя – каза Величко.

На вратата видя сестрата на Мария, премръзнала от февруарския студ. Тя седеше на стълбите, увита в шал и пристъпваше от крак на крак.

– Извикай сестра ми – каза.

– Влизай, няма да я викам тук на студа.

– Марийо, днес се роди едно момченце при нас. Майката не го иска. Ще го оставя за осиновяване. Ти ще го вземеш ли?

Мария зяпна от изненада. Нима най-после съдбата щеше да й даде възможност да поправи грешката си?

Сега някъде някоя жена гледаше нейния син....

– Е? Искате ли детето или не?

Тя се обърна към Величко в очакване на неговия отговор. Той кимна в негласно съгласие.

– Добре тогава. ще го вземете след три дни.

....................................

............................................

Колебаха се известно време дали да го кръстят на живота или на здравето.

Съревнованието за кръстник спечели животът.

Кръстиха го Живко.

На 12 Живко остана без баща.

На 19 срещна едно момиче... и от тяхната любов, скоро се роди бебе.

Кръстили го...  Мария :)

..........................................

Е, татко, днес е пак 21 февруари!

Беше един дълъг, бурен, бохемски, изпълнен с драматични моменти, много вино, страсти и емоция живот.

Сега е една относително по-кротка предстояща старост, която обещава да бъде щадяща, понеже всичко каквото имаше да вземе това тяло, го взе на младост...

Пожелавам ти да си жив и до колкото е възможно здрав.

Пожелавам ти да водиш смело всички предстоящи битки и да посрещаш мъжката каквото ти носи съдбата.

Пък другото - к'вото даде Бог.

'hamdulillah

Честит празник.

С Мир, Любов и много Светлина да цъфти и грее твоята душа.

Ние си те обичаме.

Обичай се и ти!

:)

М.