Аз съм императорът!!!

Аз съм императора!!!

Аз - Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик... и тоя и оня, и едикой си! (На галено Друзил :) )

А тииии... уважа'аш ли ма мене!?

Не знам що точно с Клавдий се беше описал и всеки път, когато беше у фаза влизаше в образ. :)

Поне от трийсе и няколко години нататък....

И понеже Императорът днес е рожденик, непрекъснато някакви картинки, мисли, гледки, спомени с него прехвърчат в съзнанието ми. Някак далечни, неуловими, останали повече като аромат, атмосфери, отколкото като спомени с плътност и екзистенциалност.

Сякаш всичко е било някакъв фантомски живот, живян някога от някого, обаче нямащ нищо общо с мен. Тази аз, на която се е случил този живот я няма. Фактуална памет за някои случки и събития - да, психологическа памет (емоционални запеци и осъждания) не е останала.

В една група четох въпрос от рода на - как да простиш на родителите си... (Може да не го цитирам точно.)

Може би отговорът е този - ей така. Като доведеш съзнанието до точката, в която го няма наранения. Като няма наранен, няма и кой да осъжда. Като няма кой да осъжда, няма кой и какво да прощава.

Защото кой си ти, че да съдиш хората, които са те родили и отгледали? За това, че правили или не направили нещо си... Или за каквото и да било. Всеки прави каквото и колкото може, съответно на съзнанието, което има към момента на правенето. И това, което прави, към момента е най-доброто, на което е способен. И тогава, как е възможно да съдиш някого? 

Кого?

Моят Учител ме научи да благодаря за всичко и да нямам никакви оплаквания Да не бъда съдия на хората. Да тека с живота и да бъда проточна. Да дам възможност на всичко да се случи, а после да остана чиста, невинна и празна. Без упрек, без осъждане, без неприемане - сякаш нищо не се е случило на мен. 

Сърцето ми години наред беше отровено от спомени за случки направени от хора, които са ми били близки, но са се проявявали като врагове. Към мен!!! Към Мимито. А тя горката жертва, мъченица на живота и лошите хора само е страдала. Тц, тц, тц, тц... Как може!

И що пък да не може! Да не мислиш, че Бог е глупав и точно с теб и с твоите близки го е сбъркал това Творение?

..........................

Днес за мен е толкова очевидно, това че... "all we are is dust in the wind".

Любовта изтрива всичката горчилка, която с години ревниво си кътал в сърцето, за да си вярваш, че това наистина си ти.

Любовта проветрява застоялия въздух в ума ти и го прави проточен, тих и възприемчив. Дава възможност животът да тече през теб, ти да течеш с живота без да засядаш на нищо.

Любовта те прави да изчезваш всеки миг, за да се раждаш като безкрайност и безвремие - жив и влюбен в пречистващия огън на вечното настояще.

Затова сега искам да кажа, че...

Благодаря на моите родители, за това, че създадоха това тяло и ми дадоха възможност да дойда в този свят. С това те свършиха една много важна част от работата. И каквито и да са били, те са най-прекрасните възможни за мен!

Благословени да са - нямам никакви оплаквания!

И от все сърце благодаря на Бог, че ме срещна с Учителя, чрез когото във всеки момент неотклонно ме води към Себе Си.

Blessings!

М.