Вместо сбогом!

 Никога не успях да я възприема като възрастна, зряла жена...

Никога!

Начинът, по който изразяваше радост, нещата, на които се смееше, начинът, по който танцуваше... един такъв по детски забавен... закачлив, усмихвайки се палаво като лисичка...

Това виждах в нея. Дете. Непораснало момиченце, жадно за вниманието и любовта на мама.

Имаше забележително чувство за хумор. Можеше да понася шега, без да се спича. Поне в началото, докато не се включат съмненията, а с тях и цялата болка...

Измъчваше я нещо, търсеше приятелство, близост...

Понякога по странен начин, но винаги това. Винаги този стремеж към приемане, към единство, приятелство. Да бъде приета, обичана, да ѝ се радват...

Както повечето хора и тя слагаше каруцата пред коня. Не можеше да разбере, че пътят към това минава през нея самата. Че трябва първо тя да се обича, първо тя да се преизпълни с любовта на нейната светла, стремяща и влюбена душа...

Имаше невинност. Нежна, детска чиста. Харесваше ми да я виждам, когато се проявява... Имаше го и другото, но него някак го пропусках, защото отвътре чувствах, че не е това. Че само в момента временно го проявява, а после отново ще дойде онова светло същество, което всъщност е, заедно с цялата красота, която носи...

И беше взаимно. И тя ме обичаше.

Показваше грижа и внимание, показваше любов и приятелство... Когато заминах за няколко месеца, тя го почувства и го написа в групата. "Когато идеш в Премананда, чувстваш, че Дурга я няма. Когато някой човек го няма, изведнъж усещаш колко хубаво е било, когато го е имало..." (Не претендирам за точност на цитата, но беше нещо в тази връзка).

Сега нея я няма. Поне във формата, чрез която общувахме с нея...

Странното е, че аз нямам усещането да я няма. Често отвътре я виждам как се върти, как се радва, колко неизразимо щастие изживява най-после в прегръдката на нейния Любим...

И се радвам за нея.

Щастлива, отпусната, лъчиста. Както може би никога, докато беше в тялото...

.................................

Перлата, попаднала в нечистотията на този свят, понякога не успява да засвети с истинския си блясък. Но дали калта полепнала по нея е в състояние да я направи по-малко перла.

Човек, облечен в преходната си дреха, не винаги може да прояви светлината на своята Истинска Природа, но дали за Истинската Природа е възможно да е по-малко това, което е.

...............................

На 29. 05. Джеми си отиде от този свят, но има едно място, където остана и от където никога няма да може да си иде. Сърцата, в които е оставила следа ще я помнят.

Посвещавам този пост на нея с обич и от все сърце.

Ако сте вдъхновени, заповядайте под него да споделите спомен с нея, който ви е оставил най-ярка следа в съзнанието.

Моите са много, но в момента се сещам за този:

След една среща с Гуру в Премананда сме излязли да го изпратим. Той вече е в колата и Джеми си взима довиждане с него. После колата тръгна. Тя дойде при мен и ме смуши с лакът, едвам сдържайки се да не избухне в смях:

- Дурга ма, знаеш ли какво ми каза Пепси?

- Какво?

- Джемилеее Ах - мед, мед!!! Не туршия!

Преливаше от радост. И един звънлив смях....

Ей така остани, мило момиче. Радостна да се размазваш от смях във Вечността!

Просто включи твоята светлина

Когато те обиждат, унижавайки те,

Когато ти дават съвети, които не си искал,

Когато те обвиняват за своята болка,

Когато не те слушат, а безспирно говорят само за себе си,

Когато те сравняват с други хора,

Игнорират, осъждат или се надсмиват над мислите и чувствата ти...

Спри. Поеми дълбоко дъх.

Знай, че това е тяхната болка, не твоята.

Знай, че те сънуват единствения сън, който могат да сънуват, докато не се събудят.

Знай, че те не познават теб, а своите илюзии за теб.

Вероятно им е трудно да се обичат.

Вероятно те търсят потвърждението за тяхната ценност да дойде отвън.

Вероятно те са разделени от дъха си, от тялото си, от безценната си жизненост и от своето истинско призвание.

Вероятно живеят в дуалистичния свят на доброто и лошото, правилното и неправилното, успехите и провалите.

Възможно е да са забравили простичката радост от битието.

Възможно е ти да разбираш това.

Възможно е ти да си бил там, където са те сега.

Не се опитвай да ги промениш. Те не могат да го направят.

Не се опитвай да ги поправиш. Те не молят да бъдат поправени.

Колкото повече ги натискаш, толкова по-явно ще те отблъскват.

Не се заплитай в мрежите на тяхната скръб.

Бъди ясен, даже състрадателен, без да натискаш никого.

Това е нормално – те да са разстроени. Това наистина е така.

Дай им свободата да са разстроени.

Нормално е да са разочаровани от теб.

Дай им свободата да са разочаровани.

Нормално е да те съдят. Нека са свободни да го правят.

А ти бъди свободен в изразяването на собствените си мисли и чувства!

Позволи си да потъгуваш, да се съмняваш, да си виновен.

Нека всички тези безценни енергии минават през теб.

Те няма да ти навредят, ако им позволиш да се движат свободно.

Да, в това пътешествие ти ще срещнеш много пазители на порти.

Независимо от това – продължавай пътя си и позволи на другите хора да вървят по своя.

Не си длъжен да го обясняваш или да го защитаваш.

Бъди себе си в тези трудни времена.

Не се бори с тъмнината каквото и да става, тя няма власт.

Просто включи твоята СВЕТЛИНА!

ДЖЕФ ФОСТЪР

Изпратихме 2020 - годината, която промени света

 

Изпратихме 2020 - годината, която промени света!

И дори в първия ден на новата 2021, хората все още се надяват това, което тя ни донесе някога да свърши и светът отново да се върне в своята стара форма!?! А дано, ама надали...!!

В световен мащаб 2020 година мина под знака на пандемията, която промени ежедневието на 7 милиарда, населяващи това късче от Вселената. Така както си спинкахме и подхърквахме в нашите малки святчета, в които център на вселената си бяхме ние самите, а всички околни, евентуално биваха допускани, само ако са достойни да получат някоя роля в нашия филм, изведнъж Съществуването ни разтресе из основи, променяйки дори най-интимните местенца на нашето ежедневие.

Мистериозен вирус се появи на пазара на диви животни в Ухан!

На 27 януари китайското правителство призна, че има проблем с 571 болни и 17 мъртви. Скоро Китай беше обхванат от епидемия. Останалият свят все още не разбираше сериозността на ситуацията. Никой не си и помисляше, че ако мечката играе в двора на комшията... па може да прескочи и в нашия. Все още си спяхме потънали в изключителната важност на нашето злободнение.

Февруари - с неочаквана бързина болестта се е разпространи в Европа. САЩ наложиха ограничения върху полетите от Китай. Вирусът официално получи името си - Covid 19. Световната здравна организация обяви глобална заплаха за здравето в световен мащаб.

Март беше фатален за Италия. За по-малко от 20 дни броят на заразените нарасна до 30 000, вече имаше 2500 починали. В района на Ломбардия над 16 милиона души бяха поставени под карантина. Франция отчете 500 починали до края на месеца, Испания 533, в Белгия вирусът се бе разпространил сред туристите, идващи от Северна Италия.

Европа започна да се затваря, ограниченията и карантината само през март струваха на Испания 900 000 изгубени работни места. Германия успешно премина първия удар на корона вируса.

Световната здравна организация обяви пандемия.

В България пандемията започна на 13.03.2020, с което сякаш беше хвърлен не камък, а направо канара в иначе на глед спокойното езеро на съществуването на българите. Магазините за хранителни стоки със светкавично-гръмотевична бързина бяха изчистени откъм стока, а продукцията на завода за хартия в Белово беше изкупена за няколко години напред. Дали някой не пусна мухата, че този вирус ще е дрислив или хората се изпонаакаха от страх... това само можем да гадаем.

За първи път целия свят беше прибран по домовете си за месеци наред. Всички жители на тази планета бяха в карантина. Улиците на градовете изглеждаха необитаеми. Сякаш хората са се изселили на друга планета оставяйки градовете си празни. Сложихме маски, започнахме да спазваме социална дистанция, вече не можехме да се прегръщаме, да изразяваме близост едни към други. Всеки може би е потенциална опасност. Страхът, който и така си беше в нас, сега доби мощна подкрепа и получи израз на масово поле. Най-после показахме реалното положение - маскирани и отчуждени!

През април Европа стана огнище на зараза с над един милион потвърдени случая и над 100 000 смъртни случая. Маските и тестовете станаха нещо обичайно. Премиерът на Обединеното кралство също се влезе в болница.

През май стотици хиляди американци възстанаха срещу расизма. Смъртта на афроамериканеца Флойд, който беше брутално убит от полицията в Минеаполис, ги вдигна масово на крака.

През юни в САЩ бяха регистрирани над 2 милиона случая на болни от корона. Болестта се разпространи с всички сили и отвъд голямата вода. Лечението с "Ремедисивир", което ускорява болничното лечение, достигна цена от 3500 долара за частно осигурените.

Модерните ваксини Astra Zeneka влязоха в третата фаза на клинично изпитване през юли. Pfizer вече започна да сключва сделки за продажба на ваксината си, а Китай и Русия обявиха, че ваксините им са най-ефективни и безопасни.

На 4 август мощна експлозия разтърси ливанската столица Бейрут. 200 души загинаха, а над 300 000 останаха без дом поради невнимание и небрежност при съхранението на запалими материали.

Войната в Нагорни Карабах продължи 6 седмици с много жертви и от двете страни. Конфликтът завърши със споразумение между Армения, Русия и Азербайджан. Мирът е гарантиран от руските миротворци, а Азербайджан, традиционният съюзник на Турция, си върна контрола върху определени територии в Нагорни Карабах.

През октомври американският президент обяви, че той и съпругата му са положителни на корона вируса. След три дни в болница Тръмп се завърна в Белия дом. Броят на болните в света се е увеличил до над 40 милиона. От приблизително един милион жертви на корона, близо 250 000 са починали само в САЩ.

Ноември - демократът Байдън победи Тръмп на изборите в САЩ. Кампанията беше напрегната. Тръмп обвини опонента си в измама с избори. Два месеца след преброяването, той все още счита, че резултатите от изборите са манипулирани, което всъщност изобщо не е изключено....

Също през ноември, България постави вето на Македония за влизане в европейския съюз, с което си заработи откровената омраза на целия македонски народ. Сега в Македония се говори за българския фашистки окупатор с особена "любов". Причината за ветото на българите - историята на двата народа била такава, че Македония не съществува като отделна държава а македонски език като такъв няма. Дали това е така или не е така тук няма да коментирам, факт е обаче че заради политически недоразбирания двата иначе братски народа не могат да дойдат до приятелство и братска любов. На хората не им е достатъчна една пандемия. Още нещо им трябва, за да разберат някои неща. Нищо, що е време все е пред нас. Като не разбираме с това, ще ни се даде друго. Нема проблем!

В края на декември, земетресение с магнитут 6.3 по Рихтер разтърси Петрини - град в Хърватска на 50 км. от Загреб. Няколко човешки живота бяха отнети, между които и едно детенце, а много хора посрещнаха новата 2021 без покрив над главата. Службите за бедствия и аварии в Хърватска още вадят хора изпод руините на изпопадалите къщи. Този трус беше последван от няколко последващи по-малки. До сега в Хърватска още ги люлее. Хората са отчаяни и уплашени.

По това време или малко преди това започна да се говори и за първите ваксини срещу корона вируса, които най-накрая са одобрени. Светът започна да се ваксинира в последните дни на 2020 г., с надеждата, че тази ваксина ще им даде гаранции за една по-щастлива и по-безопасна 2021 година, без да разбират, че ваксината срещу невежеството се намира в собствените им сърца, но въпреки това все още остава неоткрита....

Дали пред нас е една мирна и щастлива 2021 или една година пълна с нови предизвикателства? Това ще гледаме в следващата серия на филма. Или както казва една моя приятелка, някои ще видим други няма да видят, защото няма да се ваксинират... 

Мили приятели, от все сърце ви пожелавам една мирна щастлива и осъзната година. Една година, в която любовта светлината търпението и състраданието ще изместят страха враждата съмненията и подмолните междуособни войни между иначе близки хора. Защото ние всъщност нямаме какво да делим. Ние седим върху богатство, без да знаем за това и мислейки си, че сме просяци се бием с ближния за парче хляб... Ето това е истинската пандемия. Пандемия от безлюбие и отчужденост. Дали някой може да види това, което може да се види само с окото на сърцето?

М?

С обич!

М.

За книгата "Му"

 

Сигурно е излишно да казвам колко се радвам и колко се вълнувам да видя книгата "Му" в ръцете на Кану.

Това ново бебе, което дойде в книжното семейство на Премананда, се роди от любовта на Кану към хората, заради която е изнасял тези лекции и от моята любов към него, заради която съм правила лекциите на текстове, а после с помощта на екипа - тези текстове се превърнаха в книги.

Самата по себе си, погледната чисто като предмет книгата има едно нежно свежо и невинно излъчване, а текстовете в нея, тематичен подбор на дзен, будизъм, медитация и себеосъзнаване, са семена - дайте им благоприятна почва и вижте какви чудеса ще изникнат от тях в умовете и сърцата...

Защото книгите на Кану не са книги, от които да получиш знания. Те са книги, които те водят в това изцяло да оставиш всички знания, книги, които те потапят в свежата невинност на СЕГА. Те са огледало, в което се оглеждат всички проекции и описвания на фалшивия аз и осъзнавайки ги като такива, търсачът свободно да може да ги свали и да ги остави, като ненужен багаж.

Книгите са сатсанг, който винаги е на разположение, когато имаш нужда да потопиш ума си в енергията и вибрацията на твоето сърце и да полетиш към слънцето, на крилете на Любовта.

Сърдечна благодарност към Кану, чиято любов към Бог направи цялото това събитие възможно.

И нека станем живи книги, изписани с Неговото слово от първата до последната корица!

Амин!

Книгата "Му" се продава на цена 25 лв.

Можете да поръчате тук или на premananda @ mail.bg

Супа от тиква

 

Какво нещо са предразсъдъците.

Съвсем сериозно!

Като се каже тиква и в ума ми възниква асоциация за десерт.

Печена тиква с мед орехи и канела, варена тиква полята с петмез от фурми, тиквено пюре с тахан канела и мед и прочие вариации по темата, но все в сладката гама. А като се каже супа от тиква, все едно слушаш манджа с грозде.

Днес за първи път реших да счупя схемата и да направя една супа от тиква и смея да отбележа че това е вкус без аналог и можеш да си го ядеш ей така без да пипаш ума с неговите представи в папка "супи".

Това чудо на кулинарното изкуство е сбор от само няколко прости съставки и отговаря на всички критерии на здравословното хранене. Като се прибави и факта че се прави много бързо, веднага влиза в топ десет за храни, които най-често искаш да си правиш...

Възхитена съм.

Прави се от тиква, морков, сладък картоф, кимион, джинджифил, мляко от овесени ядки (соево мляко, кокосово мляко...) целина, сол, черен пипер, скълцан магданоз - по желание лук и чесън.

Вариш, пасираш, добавяш малко гхи и/или олио,малко лимонов сок,  поръсваш със скълцан магданоз и препечени тиквени семки и сервираш.

 В случая супичката е поръсена с микс от семена, в които има и тиквени семки.

Това ядене беше предвидено да е на празничната ми рожденденска трапеза.

Па понеже е пандемия и няма да можете да дойдете, та реших да черпя по една виртуална супа и тук.

 

Happy birthday Mimi

 

До всички враждебни сили!

Уважаеми враждебни сили, съобщавам, че днес Мимито има рожден ден и няма да има никакво време да се занимава с вас, so shut the fuck up!
Ако ви стане много скучно, бягайте да си играете на друго място!

Дурга

Love and lLght

Нищо няма смисъл..., когато няма смисъл. 
За какво да го търсиш?!
А когато пък се появи смисълът... той блика от всякъде. 
И е толкова очевиден, че изобщо не ти минава и през ум да го търсиш.

Любовта е смисълът. 
И формата... 
И съдържанието
.......
Пожелавам ти Любов!
В нейния най-дълбок смисъл и проявление!
М.

Човекът без сърце

 

Човекът без сърце е по-студен от камък

Притежавайки човешко тяло, той прилича на човек, но всъщност в него едно цяло измерение отсъства.

Ето защо нищо не е възможно да се направи с човека, който няма сърце!

Защото всичко, с което той се захване е подчинено на личния себеинтерес и носи знака на страха, лицемерието и алчността.

Думите и действията му излъчват студенина и безчувственост, а отношението му е подчинено на страх, заради това е двулично.

Не започвай нищо с човека без сърце.

Той ще изсмуче всичките ти жизнени сокове, а после ще оригне и ще се обърне на другата страна.

Той ще те изоставя или ще се обръща срещу теб винаги, когато неговия личен интерес не те включва.

Той няма да те подкрепи в нищо, ако цената е да се изправи пред хора, с които води някаква подмолна политика...

За него истинност, искреност и почтеност, са само красиви думи, които служат като украшение за да предизвика внимание, но той не знае тяхното значение в практически измерения.

С човека без сърце приятелство не е възможно.

Приятелството е ниво на съзнание, в което любовта и безсебичността са мястото, от което се тръгва.

Любов и безсебичност са качествата на сърцето...

Имай състрадание към човека без сърце. Той често и със сигурност ще те наранява, но то е защото самият той много страда, без дори да осъзнаа това. 

Остави го да се радва на жалките трохи от трапезата на грубото  материално съществуване. Бидейки без сърце, на него сега  друго не му е достъпно.

Обърни се към Сърцето на всички сърца.

Изпълни се с Него и изливай като дъждовен облак над сухите полета на този свят...

Без очакване за нещо...

Без изискване от някого...

Какво може да липсва на човека, който е станал едно със сърцето на всички сърца?

Той самият е станал слънце.

Нима на слънцето може да му липсва светлина?

За медитацията и нейното благотворно въздействие...

Mедитацията е начин да се свържем с истинската си природа и да живеем в и чрез себе си. Докато човек не започне да медитира, той дори не е съзнателен за това, че не живее в и чрез себе си, а витае в периферията си, където всичко е непостоянно и изменчиво, и непрекъснато се чуди защо няма енергия, защо няма сили, защо лесно се уморява и губи концентрация.

Себето е един неизчерпаем източник на сила и енергия. Ако човек се свърже с вътрешния си център, той практически става недокосаем за външни влияния (или ги допуска, само ако той иска това, ако усеща, че ситуацията го изисква).

Може да чуете или прочетете много неща за медитацията, които може да ви се сторят контрадикторни. Едни ще ви кажат, че за да осъзнаеш себе си не трябва да правиш никакви усилия. Защото ти си това през цялото време. Просто трябва да спреш всички усилия и вече си това. Други ще ви кажат, че трябва да правш генерални усилия за да преодолееш силата на инерцията на невежеството, с което си описан. И сега, кое е вярно...?!

Според мен - и двете. Ние наистина сме това през цялото време и не можем да станем това, ако вече не сме това. Осъзнаването на себето не е процес на създаване на нещо, то е процес на разкриване на това, което вече сме. Ако изобщо може да се нарече процес. В този смисъл не ти трябват никакви усилия за да видиш че ти през цялото време си ти. Но от друга страна, на човек са му нужни много трайни и целенасочени усилия в тази посока, за да може с лекота да остава в себе си. За да може да трансформира ума енергиите емоциите до толкова, че те да не стават средство на невежеството да го отвлича, а да бъдат слуга и инструмент на Бога.

Работата по изграждането на стабилен контакт с вътрешното същество е свързана с усилие до толкова, до колкото ние трябва да пречистим много неща от енергията ума и тялото си, а това може да е дълъг и продължителен процес, но веднъж свързани с истинската си природа, ние разбираме, че това е единствения начин човек наистина да живее. Затова всяко усилие, което направите в тази посока е оправдано и благословено.

Да бъдеш недокосаем за външните влияния това не значи да станеш дебил. Това не е да си безразличен, нито е да си вкопчен в нещо. Това е да си точно по средата. А когато живееш по средата, тогава периферията няма власт над теб да те тласка насам натам. Тогава независимо от външните условия умът остава тих, емоциите остават балансирани и спокойни и енергиите са в равновесие. Има ли нещо, по-ценно от това в този преходен свят?

По какво ще разбереш че си започнал да имаш траен контакт със себе си:

1 Започваш с лекота да оставаш в невъзмутимо спокойствие. Това значи, че пороят от мисли, които обичайно спонтанно си текат в ума, повече няма да те тревожи, защото няма да се идентифицираш с тях.

2 Имаш център и ще оставаш тих, независимо какви турболенции минават около теб.

3 Установяваш, че не се подмяташ в дуалността на страстите и в теб започва да се установява една лекота и безпричинна ведра тиха радост.

4 Околният сят загубва власт над теб - добиваш независимост и ставаш господар на себе си и на това как се чувстваш.

Когато си свързан с Вътрешното, тогава нито си пристрастен, нито безразличен. Нито се страхуваш, нито пренебрегваш опасностите. Отвътре знаеш какво да направиш във всяка ситуация и това не е точно знаене, а по скоро интуиция. Когато си едно с Божествената си природа, не е страхуваш от никакви зли духове и влияния защото си недосегаем за тях. Вече не живееш в техния свят.

В началото може да продължават да възникват желания и мисли, но ти повече не си тяхна жертва и те изцяло са под твой контрол.

....................

Може да се каже още много за това какви са ползите от медитацията, но ако човек не започне да медитира той самият, никога няма да разбере в действителност какво е това и колко благотворно е за цялостния ни живот като този който сме, в това материално измерение, а и във фините измерения на съществуването.

Затова - медитирайте. Това е най-добрата инвестиция на време и енергия. Само осъзнатият чоовек може да живее в и чрез истинската си природа и да бъде инструмент на Бога.

Дурга

Когато животът ти даде лимони или анатомия на недоволството

Ние винаги имаме избор - дали да мрънкаме, че животът ни е дал неподходящи условия, ситуации, събития и хора или да приемем това, което ни е дадено с любов и благодарност и да опитаме от това да извлечем максимална възможност да израстваме духовно и да развиваме духовните качества...

Във външните условия, човек никога не е сигурен какво ще му дойде. Ние не знаем какво ни е подготвил живота и живеейки изцяло на повърхността ние сме подхвърлени на милостта на събитията от ежедневието, на милостта на реплики, които някой човек ще ни каже, на това кой как се отнася към нас... Всичко може да бъде фактор за това как ще се чувстваме.

Защо се случва това?

Защото ние живеем и функционираме изцяло на повърхността, без да имаме реална връзка с нашето вътрешно същество.

Ако животът ти даде лимони, направи си лимонада... Но ето, че дори тук пак зависим от това какви лимони ще ни даде животът. Може да се окажат негодни, да не стават ни за лимонада.

Шегувам се разбира се, но и не точно. Защото...!!!!

Защото в окото на урагана винаги е спокойно.

Защото в центъра на циклона винаги е тихо и неподвижно.

Подобно на това, в нас има нещо, което е изцяло неподвижно, тихо и спокойно. То остава такова независимо през какви турболенции преминава външната ни появност. Ако намериш това място в себе си, ако трайно се установиш в него, тогава няма земна сила, която да е в състояние да ти предизвика безпокойство. Въпреки че във външния живот може да проявяваш активност, каквато животът налага да проявиш, отвътре ще си оставаш неотменно, непоколебимо спокоен с един мир, който не принадлежи на този свят.

Може да си уязвим на всички други полета и неизбежно си:

Уязвим си във физическото поле - тялото ти е подложено на всякакви заплахи - болести, бактерии, вируси, агресивни хора и обстоятелства, старост, болест, наранявания, смърт...

Уязвим си в енергийното поле - негативни енергии могат да атакуват и да се полепят по твоята енергийна обвивка причинявайки страдание и болка...

Уязвим си в емоционалното поле - всеки може да те нарани с думи и с действия и да ти причини емоционално страдание...

Уязвим си и в менталното поле, където може да ти изпратят лоши мисли, тежки упреци, всякаква ментална нечистотия...

Но ако ти си в центъра си, ако си в това необятно тихо спокойно и широко място, което всъщност дори не е място... ето там си наистина в безопасност. Това е трансцеденталното, универсалното...

Пожелавам ви искрена и посветена медитация и молитва.

Непоколебимо и уверено да живеете, проявявайки истинската си природа и независимо какви лимони ви е донесъл животът, вашата лимонада да не е под въпрос.

Тогава гарантирано няма да ви впечатляват лимоните, които животът ви дава под каквато и да е форма - дори под формата на пандемии и катаклизми. Защото вие сте на Мястото си. А само там сте недосегаеми.

Обич

М.

Къде е изворът на напрежението?

Ако се чудиш какво поражда напрежението, стреса, страха, безпокойството,

ако безпомощно се описваш с безбройнте мисли, предположения, съмнения, умозаключения с подчертано негативна конотация, поддържайки неотменно адско състояние на съзнанието си,

обърни внимание на това дали не си въобразяваш че си някой и че нещо зависи изцяло и само от теб.

Внезапното осъзнаване, че ти си никой и нищо не зависи от теб като личността, за която се мислиш, внася едно успокоение в изтерзаното ти сърце и изведнъж забелязваш, че във външната ситуация нищо не се е променило, но напрежението, което те ядеше отвътре е изчезнало...

Сега можеш да дишаш дълбоко, да се отпуснеш и да се радваш, оставяйки на съществуването да подреди нещата около теб по начинът, по който и без това си ги подрежда.

Поддържайки спокоен и тих ум, много по лесно можеш да видиш какво е твоето място в играта, наречена живот и елегантнно и хармонично да се включиш в нея, когато тя ти покаже каква е твоята роля в пиесата...

Всичко друго са ненужни истерии, изсмукващи и без това ограничените ти жизнени силици.

Такива ми ти карантинни проблемации 

Peace and Love dear ones
М.