Когато животът ти даде лимони или анатомия на недоволството

Ние винаги имаме избор - дали да мрънкаме, че животът ни е дал неподходящи условия, ситуации, събития и хора или да приемем това, което ни е дадено с любов и благодарност и да опитаме от това да извлечем максимална възможност да израстваме духовно и да развиваме духовните качества...

Във външните условия, човек никога не е сигурен какво ще му дойде. Ние не знаем какво ни е подготвил живота и живеейки изцяло на повърхността ние сме подхвърлени на милостта на събитията от ежедневието, на милостта на реплики, които някой човек ще ни каже, на това кой как се отнася към нас... Всичко може да бъде фактор за това как ще се чувстваме.

Защо се случва това?

Защото ние живеем и функционираме изцяло на повърхността, без да имаме реална връзка с нашето вътрешно същество.

Ако животът ти даде лимони, направи си лимонада... Но ето, че дори тук пак зависим от това какви лимони ще ни даде животът. Може да се окажат негодни, да не стават ни за лимонада.

Шегувам се разбира се, но и не точно. Защото...!!!!

Защото в окото на урагана винаги е спокойно.

Защото в центъра на циклона винаги е тихо и неподвижно.

Подобно на това, в нас има нещо, което е изцяло неподвижно, тихо и спокойно. То остава такова независимо през какви турболенции преминава външната ни появност. Ако намериш това място в себе си, ако трайно се установиш в него, тогава няма земна сила, която да е в състояние да ти предизвика безпокойство. Въпреки че във външния живот може да проявяваш активност, каквато животът налага да проявиш, отвътре ще си оставаш неотменно, непоколебимо спокоен с един мир, който не принадлежи на този свят.

Може да си уязвим на всички други полета и неизбежно си:

Уязвим си във физическото поле - тялото ти е подложено на всякакви заплахи - болести, бактерии, вируси, агресивни хора и обстоятелства, старост, болест, наранявания, смърт...

Уязвим си в енергийното поле - негативни енергии могат да атакуват и да се полепят по твоята енергийна обвивка причинявайки страдание и болка...

Уязвим си в емоционалното поле - всеки може да те нарани с думи и с действия и да ти причини емоционално страдание...

Уязвим си и в менталното поле, където може да ти изпратят лоши мисли, тежки упреци, всякаква ментална нечистотия...

Но ако ти си в центъра си, ако си в това необятно тихо спокойно и широко място, което всъщност дори не е място... ето там си наистина в безопасност. Това е трансцеденталното, универсалното...

Пожелавам ви искрена и посветена медитация и молитва.

Непоколебимо и уверено да живеете, проявявайки истинската си природа и независимо какви лимони ви е донесъл животът, вашата лимонада да не е под въпрос.

Тогава гарантирано няма да ви впечатляват лимоните, които животът ви дава под каквато и да е форма - дори под формата на пандемии и катаклизми. Защото вие сте на Мястото си. А само там сте недосегаеми.

Обич

М.