Човекът без сърце е по-студен от камък
Притежавайки човешко тяло, той прилича на човек, но всъщност в него едно цяло измерение отсъства.
Ето защо нищо не е възможно да се направи с човека, който няма сърце!
Защото всичко, с което той се захване е подчинено на личния себеинтерес и носи знака на страха, лицемерието и алчността.
Думите и действията му излъчват студенина и безчувственост, а отношението му е подчинено на страх, заради това е двулично.
Не започвай нищо с човека без сърце.
Той ще изсмуче всичките ти жизнени сокове, а после ще оригне и ще се обърне на другата страна.
Той ще те изоставя или ще се обръща срещу теб винаги, когато неговия личен интерес не те включва.
Той няма да те подкрепи в нищо, ако цената е да се изправи пред хора, с които води някаква подмолна политика...
За него истинност, искреност и почтеност, са само красиви думи, които служат като украшение за да предизвика внимание, но той не знае тяхното значение в практически измерения.
С човека без сърце приятелство не е възможно.
Приятелството е ниво на съзнание, в което любовта и безсебичността са мястото, от което се тръгва.
Любов и безсебичност са качествата на сърцето...
Имай състрадание към човека без сърце. Той често и със сигурност ще те наранява, но то е защото самият той много страда, без дори да осъзнаа това.
Остави го да се радва на жалките трохи от трапезата на грубото материално съществуване. Бидейки без сърце, на него сега друго не му е достъпно.
Обърни се към Сърцето на всички сърца.
Изпълни се с Него и изливай като дъждовен облак над сухите полета на този свят...
Без очакване за нещо...
Без изискване от някого...
Какво може да липсва на човека, който е станал едно със сърцето на всички сърца?
Той самият е станал слънце.
Нима на слънцето може да му липсва светлина?
Няма коментари:
Публикуване на коментар