Случвало ли ти се е...?

...понякога усещаш, че някой човек, ситуация, обстоятелство не е окей с теб. С ума не знаеш защо не е окей, но вътре в теб е кристално ясно, че трябва да седиш настрана. Понякога някой те лъже за нещо, не си наясно какво точно, но знаеш… Ако те питат не можеш да обясниш, но знаеш със сигурност… А после може да дойде и ментално разбиране или пък да не дойде….

Понякога имам чувството, че нещата се усещат повече като енергия отколкото като вербално обяснение. Например енергията на лъжата е една такава тежка, мазна, лепкава… Разговаряйки с някой, който те лъже ти се струва, че те въвеждат в идиотски лабиринт, от който няма излизане. Ставаш скован, опитваш да играеш играта, но се усещаш все по-тъпо и по-тъпо. Мога известно време да се правя на ударена, за да създавам на човека комфорт от това, че ме е излъгал. Или пък да не му е гадно, че знам… Мога дори доста да продължа да го правя, но постепенно охладнявам към него. Трудно ми е да поддържам бликаща радост към някой, който ме мята по върбите… Каквито и да са му причините…
Самото усещане когато си покрай такива – енергията на шикалкавещия, лъжещия те човек е една такава мътна, гъста тегава. Покрай него не ти е леко на сърцето, не се радваш, не ти пее онова нещото отвътре…
Когато човек практикува, медитира, изчиства сърцето, той развива интуицията. Става все по-трудно да те излъжат, но затова пък дори опитите на близки хора да го правят може да те наранят. Дни наред да усещаш сякаш слон ти седи на гърдите…
Зачетох се в този материал… Нива на интуицията 

На някой може да му е полезен...