Бургаски отзвуци

Тази вечер книгата „Рая отвъд голямата вода“, срещна своите читатели от Бургас. Срещата беше в културен център „Морско Казино“ на втория етаж, в една хубава, светла зала, на име „Петя Дубарова“. Пиша тези редове непосредствено след срещата и още нося емоцията от нея. Нямам търпение да ви разкажа.

Искам да ви кажа, че всъщност изобщо не се чувствах сред непознати хора. Напротив имах усещането, че съм сред приятели. Сякаш сме хора, които отдавна се знаем, обаче не се бяхме виждали.

Не бяха дошли много хора, но сякаш, който трябваше да бъде там – беше. Малко преди да се бяха събрали всички, усетих как всичко утихна. И тогава… Рени започна да говори.

…За мен, за книгата, за ценностите, за добродетелите, за писането на книги и за всичко, което в този момент дойде като тема за разговор в ума й. Под звуците на флейтата на Кану, нейния глас беше като нежен полъх, докосващ и събуждащ най-фините струни на сърцето.

……..

Не бяхме правили предварителен план за какво и как да говорим. Импровизирахме. Имах чувството, че за първи път се случва. Всъщност точно така е – никога нищо не се повтаря. Правили сме няколко срещи до сега и всяка е била различна от всяка друга. Разбира се всичките красиви по свой начин.

В някакъв момент взаимодействието между нас и хората, беше толкова силно и осезаемо. Те мълчаха, но въпреки това участваха с това, че будно и внимателно слушаха. А когато някой будно и внимателно те слуша, той ти дава възможност да кажеш, да споделиш нещо искрено.

Сещам се за онази история, която Кану често разказва.

Един човек бил майстор на кото. Кото е японски музикален инструмент. Той много обичал да свири пред един конкретен свой слушател, който наистина умеел да слуша. Имал тишина и в пространството на неговата тишина, майсторът на кото можел да спусне музиката. Да я накара да оживее. Човек може да прояви толкова, колкото слушателите му позволят. А този слушател бил наистина тих…

Един ден слушателят починал. Тогава човекът запалил своя инструмент и казал, че никога повече няма да свири.

— Защо няма да свириш? – попитали другите му фенове. Та ти свириш толкова хубаво, защо спираш?

— Защото моя единствен слушател напусна!

Много харесвам тази история….

На живо, лично, на свой гръб съм се уверила в това, което казва.

И така, те ни слушаха! Ние с Рени им казахме! Всичко се случваше толкова естествено и спонтанно, енергията танцуваше между нас създавайки тиха радост и едно усещане за чистота, тишина,  споделеност, уют, разбиране и взаимност.

Забележително!

Говорих им за книгата, за героинята, за търсенето на щастие, за изкривените ценности, за кривите пътища, вървейки по които срещаме единствено мъка, болка и страдание, за смисъла на страданието, което ни прави по-мъдри, освен ако не ни озлоби, за живота в Америка, поне за този аспект от него, който аз имах възможност да видя…

В края на събитието една възрастна дама ми подари подарък – мартенички, които лично беше направила, и картичка, която лично беше нарисувала. Благодаря ви от сърце госпожо. И ние също Ви обичаме!

Интересен разговор се получи и с господинът, който задаваше въпроси накрая. Виждах как от общуването между нас лицето му се променя, а сърцето му се радва. Усещах въпросите му като искрен стремеж някъде измежду думите, които му казвах да усети онова, което не се казва с думи. Той се отвори и слушаше със сърце, така че и на мен ми даде възможност да му кажа от сърце.

През цялото време усещах невидимото присъствие и бях съвършено наясно, че… „всичко с Него стана и нищо без Него не е станало…“

Хората се отвориха и се докоснаха до неговата енергия, а ние бяхме щастливи, че бяхме там и позволихме това да се случи.

Предоставям и аудиозапис от срещата, за да ви доближа до преживяването… (по-късно)

Благодаря на всички, които дойдоха и участваха в представянето на книгата в Бургас, благодаря на Ели, която ни приюти за през нощта – (прекрасни кюфтенца от елда ни сготви), благодаря на Рени за любящото отношение и най-вече благодаря на Милостта, която направи тази среща и тази вечер възможна!

М.