Не прави предположения!

Тошо и Гошо били добри приятели. Един ден на Гошо му затрябвал чук и пирони, за да свърши някоя работа из къщи. Добре ама той нямал ни чук, ни пирони. Рекъл си – чакай аз да ида да взема от Тошо. Тръгнал той... По пътя си мисли:

— Сега аз добре ще ида при Тошо да му искам чука и пироните, обаче той само като ме види и ще се сети, че му бях искал преди време. И като се сети и така ще се ядоса… А като се ядоса, направо ще ме овика. Ще рече: - Еее, аман пък от тебе! Бе как не си купи един чук да имаш, как не си купи пирони... Всеки път като ти затрябва нещо все тука ми идваш. Писна ми от тебе!! Тц, тц, тц, тц. 
Така ще каже знам го аз. И ако ще почне така да ми вика, то аз по-добре хич да не му искам нищо! Ааааре ве, да си ги държи, потрябвали са ми неговите пирони и чукове. Приятел ми било това!!! Ай сик***!
Докато си разигравал предполагаемата ситуация, Гошо неусетно стигнал до къщата на Тошо. Звъни на вратата, Тошо отваря и Гошо без предизвестие заявява:

— Слушай не ти ща ни чука, ни пироните. Дръж си ги и ай гле'й си работата!

После се фръцнал и си тръгнал ядосан към къщи!

....................

Предполагаш ли? 

Забелязал ли си как работи умът ти докато правиш нещата? А преди да се случват? Колко пъти преживяваш нещо, преди то да се е сучило и в колко различни вариации - най-често все от негативната гама виждаш предстоящото? 

Опитвал ли си да подхождаш към нещата с празен ум? Без да знаеш предварително, без да предполагаш - ей така, да се оставиш да бъдеш изненадан от това, което ще се случи. Каквото и да е то...

Да бъдеш тук и сега. Не в предположения за бъдещето, не в проекции от миналото. Изцяло невинно сякаш за първи път... 

Възхитително...!!

Такива ми ти работи...

М.