Всички сме в ръцете на Бог - сега ни се дава възможност да бъдем ръцете на Бог

Ако старателно режем клона на който седим, закономерно е в някакъв момент и да паднем.

Вземете всички катаклизми, които се случват, за клизми с които земята се очства от безумието на квартирантите си!

Пластмаса, обгазявания, замърсявания на води, изсичания на гори, безлюбие, егоизъм, безхаберно отношение към хората, жестоко експлоатиране на животните, 5G... => епидемии, земетресения, наводнения и Бог знае още какви клизми...

"Побързай, ти все още имаш време - все още не си умрял..."

"Всички сме в ръцете на Бог - сега ни се дава възможност да бъдем ръцете на Бог"

Мъдрост!
Любов !
Истина!

М.

Това, което не те убива, те прави по-силен!

Ден трети от въведеното извънредно положение

Наблюдавам с интерес всичко, което ме заобикаля.

Вчера слязох до магазина да си купя шоколад. С удивление гледах рафтовете, които бяха изпразнени като да е минал тайфун. Очевидно с шоколад не се презапасяват - на лавицата с шоколади има дори избор. Напрежението се ескалира, хората са изнервени, маскирани, уплашени... В такава ситуация им идва наум всичко друго, само не и да седнат да се осъзнават, да медитират, да се свържат с дълбоката си същност и да се радват. Не, това им е прекалено. По-естествено им е да се паникьосват или да имитират, че са cool, докато подсъзнателно вирусът на напрежението и страха вече ги яде яко.

Не знам дали защото съм скорпион (саможивник) или поради някаква друга причина, но на мен такива ситуации са ми много на сърце. Ситуации, в които поради някаква причина ритунния сън на хората е нарушен и те са принудени да влязат в извънредно положение.

В привидно нормалното състояние всички могат да се правят на каквото си искат, но в такива извънредни положения цялата психика излиза наяве и човек може да се види какво носи и какво потиска - без маска и грим.

Искам да кажа, че за който има тенденции да се осъзнава, дори такива ситуации, (а може би те най-силно), могат да му помогнат да се осъзнава и да израства духовно.

Хората, които имат практика остават устойчиви във всякаква ситуация.

Повърхностното съзнание лесно бива пометено.

Ако се усещаш един от тези, които през цялото време си блуждаят по повърхността, с което се чувстваш силно зявисим от външните обстоятелства, добрата новина за теб е, че ти не си това! И ако спреш да се идентифицираш с повърхностното съзнание, може да идеш по-навътре, където е тихо, спокойно, необятно и от нищо необезпокоено. Такива извънредни ситуации могат да се окажат силен трамплин да влезеш в себе си - не пропускай възможността, която Съществуването ти предоставя.

Сега хората са принудени да стоят вкъщи. От страх от зараза не могат да се събират по групи. Не могат да си чешат суетата едни на други, не могат да се правят на интересни и да впечатляват околните, колко са готини. Сега трябва да се забавляват сами по себеси.

Всъщност само ако можеш да си щастлив сам със себеси, е възможно да си щастлив и с хора. Слагайки каруцата пред коня, ние винаги търсим компанията на другите хора, за да сме щастливи, преди да сме се научили да се  наслаждаваме на щастието от уединението....

А в теб има такава сладост, такава безпричинна непрекъсваща радост... И не че ги има в теб, а ти си това!!!

Ние сме едни космически същества - вселени.

Нас няма вирус на тази планета, който да е в състояние да ни засегне.

Ние имаме крехки уязвими тела, но в тях живее силен несломим Дух.

Пазете телата, за да може силният несломим Дух да се манифестира чрез тях на земята!

И нека силата на Любовта да бъде с теб!

М.

Ден първи след обявеното извънредно положение!

Ходих до магазина. Енергията е повдигната - разбира се...
Тук там има някои хора, които са без маски. Изплашени са. Закашлях се да видя какво ще стане...
Освободиха всичко около мен, но никой не посмя да ми посегне. Де да знаеш, мое съм заразна...
Запасяват се - магазините са изпразнени...
Всички говорят за вируса - той е причина да излязат от рутинния сън - сега е на мода друг!
Някои се правят да изглеждат cool - те с изкривени от страх физиономии осъждат тези, които са изкупили магазините, обявявайки ги за "идиоти" и за...не запомних още какво.

Извод: Не е лошо да се успокоим, иначе дори да не умрем от корона ще умрем от страх.
........
Навсякъде, зад всичката тая появност стои една колосална грандиозна с нищо несравнима по своята сила и проявление Любов!
И само Любов съществува!!

М.

Please do not annoy the writer...

И така... изборът гравитира около къщата в Бистрица. 

Разбира се в понеделник ще дам още един шанс на Банкя, но ако и тогава работата се разсъхне по някаква причина, ще го приема за знак. Няма смисъл да каня К. на място, за което идват толкова знаци, че не е нашето... Та ето какво... Днес имахме уговорка с една брокерка, да ни покаже къщата в Банкя. Уговорката беше за след 15 часът и в 14:30 се обадих, за да потвърди точно в колко може да дойде да я покаже. 

Понеже жената не вдигна, а малко по-късно беше постоянно заето, ние с Ш. отидохме в Банкя - (П. и Д. ни закараха) с намерение да се обадим от там и да се разходим докато дойде часът за оглед. Добре ама на място вече, брокерката се обажда и ми обяснява, че трябвало да потвърдим, понеже тя вече си направила други огледи. 

Сега възможност има в понеделник, като ще трябва допълнително да уточним час. Дали аз не съм разбрала или тя - във всеки случай нещо се разминахме с тази къща. Чудя се дали изобщо да я гледаме, предвид това, че хазайката, която не живее в България, била скептична да ни я даде за целта, за която я искаме. Още на първото обаждане обясних, че ще бъде център за медитация, че ние имаме учител, който ще идва да води лекции и практики, че наред с това пет човека ще живеем тук и т.н. Не знам дали това не е знак - може пък Съществуването да ми показва, че това не е нашето място... 

И така, след като стана ясно, че няма да има оглед, а хората не бяха разположени към прибиране, дойде друго предложение: 

- Дайте да се поразходим тука. 

Добре - времето е хубаво, корона вируси в Банкя още няма... Що да не се разходим. Видях кафенета в паркчето, което е на центъра и си помислих - може пък по едно кафенце или чайче да ни дойде добре на компанията. Ще поседим заедно, ще пием чай или кафе ритуално, ще обменим хубава енергия - нали сме братя и сестри - ученици на един и същи учител... 

На П. му се стори неподходящо да сядаме в кафене. Продължихме между дърветата в парка... Намерихме пейка, па си седнахме - поне аз - чи квато съм стара, кръстът ме заболя... 

Д. се засили да се обажда на А. Той беше предложил да ни докара.... та тя почувства, че трябва да го информира какво става. 

Оказа се, че има погрешен номер на А. - вдигна й някаква жена... последваха коментари около това дали е била Булката или не е... 

Д. реши да свери номера, който има, с контактите на П... Той пък чоплеше нещо друго... Почна да става хаотично... 

Когато не сме всички фокусирани на едно, умовете се разпиляват и настъпва хаос. Осъзнавайки това отново ми текна идея да се съберем около някоя топла напитка - поне да правим всички едно и също... Колкото повече минава време, на мен все по-абсурдно ми става да стоя на едно място с хора, в условията на хаотични действия и безсмислен говор... 

- П, по едно кафенце да изпием заедно, м? Искаш ли? - предложих учтиво. 

- Добре, няма проблем - каза П. оглеждайки се за кафене. Па да се съберем около ритуала - си помислих... Ще си пием чайче, кафенце - който каквото иска, ще си говорим като братя и сестри или пък ще мълчим медитативно - нали сме ученици на един и същи учител... Д. ме изгледа недобронамерено. 

- П. да не ви е слуга?! - изсъска и лукаво завъртя главица... 
Ще й ползвате вие нейния П. да ви носи кафе!!! Ааайде де!!! Кви сте вие, ве!!! Той само на нея е слуга! А за приятелство, братство, единство и други подобни, дума не може да става!!! Отношенията могат да са само от вида: Господар - слуга!!! При условие, че тя е господарят!!! 

- О! Добре! - казах - П., зарежи кафето.

 Стана ми смешно, а после смешното доби леко тъжни отсенки. Станах и тръгнах към кафето. Минавайки покрай Ш. я попитах дали тя иска нещо. Да не си помисли някой, че съм слуга на Ш.? Изобщо не - слуга съм само на Бог!!! Само от приятелско чувство щях да й донеса и на нея каквото иска. Но тя отказа. В ума ми изплува таткото на К., с когото живях три месеца в Македония, в изключително антисептична среда. 

Ех сърце мое, помислих си, толкова си ме разглезил - общувайки денонощно единствено с голямото ти любящо сърце бях забравила за съществуването на тези дребни еснафски душици, маскирани като духовни търсачи и ученици, с които не е възможно дори човешко, а камоли приятелско отношение... 

Почувствах как една тъмна лапа се опитва да ми хване сърцето. Усетих, че начинът да се поддадеш на това е да се смалиш и да приемеш да се усещаш гадно, заради някакви еснафи-баджанаци, които се проявяват през някой от братята или сестрите. 

Вгледах се в "кой съм аз". Усетих това голямо силно нещо, което повече прилича да е нищо и което в последните месеци все по-силно усещам като себе си. Осъзнах, че имам избор да не се поддам на провокацията на тъмнината. Обидата съществува само ако има някой, който приеме да е обиден. Това е игра, която човек несъзнателно приема да играе. Ако се появи съзнание, може и да не приеме - беше казал К. 

Я па аз - да не би да съм се обидила. Сигурно да - беше ми дошла мисъл - реакция да се кача на автобус, да се прибера в Овча купел сама. Взех си кафе и се върнах при тях. Усетих дистанция - зачудих се какво правя аз с тези хора. Осъзнах, че все по-малко ме привлича да стоя някъде, където няма любов, няма сърце, няма приятелство... и пак се сетих за тати Джими. 

Непосредствената близост с него (с физическото му присъствие), която предполага живеенето там, липсата на комуникация и контакти с други хора, създават условия да се усещаш в рая. Там има само любов, светлина, нестихваща радост и блаженство. И те траят... и траят... И той не допуска други хора да му идват в рая, но не защото е лош или егоистичен, а защото те не могат да споделят рая с него. Могат единствено да домъкнат там техния ад....

В края на този ден вече беше въведено извънредно положение в България и засега търсенето на ново място, където да се изместим практически се замразява до идването на по-активни дни. 

God bless the world!

M.

...защото навън реално няма нищо!!!

"Никога не съм бил самотен.
Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран.

Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо.

С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. 

Тук ще цитирам Ибсен, „Най-силните хора са най-самотни“.

Никога не съм си мислил, „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне.

Знаете как мисли масата „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно.

Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам.

Да пием още вино!"

Чарлз Буковски

Отмъкнах текста от фейсбук дневника на стар (но млад)!!! боен другар. С малки изключения тук там, този текст ми звучи все едно аз съм го писала. Ако погледнеш отвъд просташно натуралистичния понякога стил на Буковски, ще видиш едно много нежно и много силно същество... Или поне аз това виждам.

Наздраве!

M.

За изкуството да водиш диалог!

If you say to someone you have been to Tenerife, he starts to explain he has just arrived from... Elevenerife!!!

Познат ли ти е този тип събеседници?

Те винаги са с поне една ако не двайсе и една крачки пред теб в обсъжданата тема и за каквото и да заговориш, веднага обръщат вниманието към себе си и своя опит с обсъждания въпрос (който разбира се е по-добър и по-успешен от твоя).

Защо такива хора са неподходящи събеседници?

- Не могат да слушат!

Да можеш да слушаш значи да си изпразнен от себе си. Тогава можеш да предоставиш на другия човек пространство да сподели, да каже. .

- Имат амбиция да бъдат винаги на фокус!

Да можеш да слушаш значи да те няма. Ако непрекъснато се перчиш - ти па ти - не ставаш за събеседник, защото диалогът предполага двама...

- Говорят празни приказки!

Най-често ти отговарят със заучени фрази, нещо което са прочели, чули или им звучи добре, но не е техен практически опит и тяхна реализация... Усещаш че този човек с енергията си не стои зад това, което казва а просто дрънка неща, с които да се направи да изглежда готин...

...................
....................................
И още няколкостотин други причини, които ще те оставя да откриеш сам/а 

Tакива ми ти комуникационни работи...
М.

Рая отвъд голямата вода женски роман?

Може би не точно....

Всъщност доколкото разказва за драматичните преживелици на Рая зад океана, романът е женски. Той провокира съпричастност и солидарност с главната героиня у дамите, които го изживяват чисто по женски. 

Но с това, че разкрива проказата на егоизма, безлюбието, липсата на отговорност и изобщо отношение на мъжа към жената в една връзка, той е изключително подходящо четиво за мъже също.

Във всеки случай мъжете, които прочетоха книгата и дадоха отзив бяха изключително впечатлени, заинтересувани, вдъхновени... провокирани към размисъл - с една дума - въвлечени!

Е, добре. Това включване беше за да ви кажа - ако сте от силния пол и сте част от четящото човечество - тази книга е и за вас.

Между осми март и осми април тази година, можете да си поръчате преживяването за 12 лв. + доставка.

:)
М.

Дете, заобиколено от подкрепа, се научава да помага и защитава

Човек не може да сподели нищо от дълбочината и мистерията на живота, ако не е съзнателен за нея, затова преди да започнем да моделираме някого, само защото е дошъл на бял свят чрез нас, е добре поне малко да сме работили над себе си.

Но дори да сме пропуснали този етап, във всеки случай можем да се учим и да израстваме с тях, в движение.

Пожелавам ви да бъдете будни и внимателни докато децата още са като мека глина в ръц ете ви. На един по-късен етап само ще съзерцавате какво сте изваяли.

Харесаха ми тези думи и с радост ги споделямс тук. 

1. Дете, заобиколено от критики, се научава да обвинява;
2. Дете, заобиколено от подигравки, се научава да бъде недоверчиво;
3. Дете, заобиколено от враждебност, се учи да се бори;
4. Дете, заобиколено от гняв, се научава да причинява болка;
5. Дете, заобиколено от неразбиране, се научава да не слуша другите;
6. Дете, заобиколено от измама, се научава да лъже;
7. Дете, заобиколено от срам/обвинения, се научава да се чувства виновно;

И само силните духом могат да разрушат този омагьосан кръг.

8. Дете, заобиколено от подкрепа, се научава да помага и защитава;
9. Дете, заобиколено от спокойствие, се научава да бъде търпеливо;
10. Детето, заобиколено от похвали, се научава да бъде уверено;
11. Дете, заобиколено от честност, се учи да бъде честно;
12. Дете, заобиколено от сигурност, се научава да се доверява;
13. Детето, заобиколено от одобрение, се научава да уважава себе си;
14. Дете, заобиколено от любов, се учи да обича и да дава любов;
15. Дете, заобиколено от свобода на избора, се учи да носи отговорност за своите решения.

В.Аксенова

Пожелавам ви мъдро родителство изпълнено с любов и разбиране...

За да има на кого да оставим земята след нас...

М.

Букет от глухарчета

"Всъщност въобще не съм впечатлен от човек, който може да превърне пода в таван или огъня във вода. Истинско чудо е, когато някой може да освободи себе си дори само от едно единствено негативно чувство."

Лераб Лингпа - будистки учител

Затова вместо да се ядосваш на някого, подари му букет от глухарчета. 
Да си ги...

М.

Е*а си мамата!! (четвърта сравнителна възходяща степен)

"Струва ми се, че най-лошото е, когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере."

Стивън Кинг

- Какво пишеш? - попита той.

- О, нищо специално, не е важно - казах - чувствайки се изцяло неподготвена да покажа първия си сурово нахвърлян текст, без нито една редакция. Все пак той разбира от текстове, самият той пише, вече само за кеф, но преди е работил в редакцията на известна медия в Македония и наистина има усещане за текст.

- Искаш да ми покажеш? Дай!

- Добре, ето. Но вземи под внимание факта, че това ми е сурово нахвърлян текст - по-скоро записки, отколкото нещо, което е готово за рецензия.

Той мъдро ме погледна иззад очилата и се усмихна загадъчно. Зачете. Наблюдавах как се изменя изразът на лицето му, как добива все по-вдъхновено излъчване....

- У пичку материну!!!!! - спонтанно възкликна. После ме погледна и забелязвайки стъписаната ми физиономия, каза:

Знаеш ли, сърбите казват, че има четири вида сравнителни степени. "Хубаво", "По-хубаво", "Най-хубавпо" и... "У пичку материну!!".
Това на български вероятно би прозвучало като "Е*а си мамата!!"

.......

Исках да кажа, че знам за какво говори Стивън Кинг...

М.

Старата душа

1. Старата душa подхожда към връзката, мислейки как ще израсне в нея, а не какво ще получи от нея. За старата душа всеки човек е учител, а всяко преживяване – урок.

2. Старата душа търси някой, с когото да общува на различно, по-дълбоко ниво. Тя не иска просто някой, с когото да запълва самотата си. Иска някой, който да докосне сърцето й и който да отвори сърцето си за нейното.

3. Старата душа обича всеотдайно и страстно, но заедно с това има нужда от лично пространство и време само за себе си. Тя би направила всичко за другия, но не и да обезличи себе си.

4. Старата душа иска да се свърже с партньора си на ментално, емоционално, духовно и сексуално ниво. Ако нещо от това липсва, Старата душа знае, че това просто не е партньорът за нея.

5. Старата душа не се страхува да излезе от една връзка. Тя знае, че всичко в живота се случва с причина и всяка стъпка те доближава до целта. В случая – до човека, с когото е писано да бъдеш.

6. Старата душа знае, че истината е в малките, в простите неща. Тя не се впечатлява от скъпи подаръци, а от неочаквани дребни изненади, които показват, че другият е помислил за нея.

7. Старата душа иска да говори с партньора си за всичко. Тя не обича да премълчава, когато има проблем. Ще „дълбае” неуморно, докато не стане ясно откъде се е появил този проблем и къде всъщност се крие неговото решение.

8. Старата душа е склонна да дава безброй шансове на другия, защото вярва, че хората наистина се променят. Стига да получат шанса за това. Старата душа ще обърне гръб едва тогава, когато се убеди, че другият не просто не може, a не желае да се промени.

9. Старата душа обича „старомодните срещи”. Ходенето на кино, хубавата музика, запалените свещи на вечеря… Всичко това разпалва любовта на Старата душа.

10. Старата душа умее да обича. Истински.

Автор: Брианна Уиест

Каква атмосфера създаваш около себе си

Питали един суфи - Как се разпознава дали един човек е духовен? По това, което говори, по това което прави....? По какво?
- Нито по това, което прави, нито по това, което казва - отговорил суфито - ще го разпознаете по това каква атмосфера създава около себе си. Човек може да имитира духовност на думи, може да имитира духовност дори на действия, но не може да преправи това, което излъчва и атмосферата, която създава около себе си.

Искам да кажа, че ако си кактус, не можеш да се правиш на роза. Да имаш бодли не е достатъчно. Роза има и нещо друго.

Няма и нужда!!
Просто бъди си кактус и помни, ако Бог е искал да има само рози, е щял да създаде само рози. Очевидно е искал да има рози, но да има и кактуси! Така че бъди си кактус цялостно и пълноценно, без значение дали има някой да те види и да те похвали или не. Има място за всички под небето. И за рози, и за кактуси, и за детелини...

Благословена сряда приятели
М.

Приказка за Старата година

от Максим Горки

В последния ден от своя живот, преди да се завърне към Вечността, Старата година устройва нещо като тържествено посрещане на своята приемница - събира всички човешки Качества и беседва с тях до 12 часа, до момента на своята смърт, до момента на раждане на Новата година.
Ето, и вчера беше така - вечерта на гости при Старата година започнаха да се събират странни и неопределени същества - същества, чиито имена и форми са ни познати, но чиито същности и значения още не можем да си представим съвсем ясно.
Най-рано от всички пристигна Лицемерието под ръка със Смирението, след тях важно пристъпваше Честолюбието, почтително съпровождано от Глупостта, а след тази двойка бавно вървеше величествена, но изтощена и очевидно болна фигура - това беше Умът и макар в неговите дълбоки и проницателни очи да сияеше гордост от себе си, имаше повече мъка от собственото му безсилие.

След тях вървеше Любовта - полуразсъблечена и много груба жена, с очи, в които имаше много чувственост и нито искра от мисъл.
Разкошът, който я следваше, предупредително шепнеше в ухото и:
- Любов! Как си се облякла! Нима такъв костюм подобава на твоята роля в живота?
- Ба! - откликна Празномислието. - Какво искате от Любовта, господине? Винаги сте бил и ще си останете романтик, ето какво ще ви кажа. Според мен, колкото е по-просто, толкова е по-ясно, толкова е по-добре и аз съм много доволно, че успях да смъкна от Любовта покрова на фантазиите, в който я обвиваха мечтателите. Ние живеем на земята, тя е твърда и цветът и е мръсен, а небесата са толкова високо, че между тях и земята никога няма да има нищо общо! Не е ли така?
А самата Любов мълчи, езикът и отдавна е почти ням, няма ги предишните горещи слова, желанията и са груби, а кръвта - рядка и студена.

Яви се също и Вярата - разбито и колебливо същество. Тя метна един поглед, изпълнен с непримирима омраза към Ума и неусетно се скри от очите му в тълпата от гости на Старата година

След нея се мярна като видение Надеждата, мярна се и изчезна някъде.
Тогава се яви Мъдростта. Тя беше облечена в ярки, леки тъкани, украсени с множество фалшиви камъни и костюмът и беше толкова ярък и блестящ, колкото самата тя бе тъмна и печална.
И ето че пристигна Унинието и всички ниско му се поклониха, защото то е на почит у Времето.
Последна пристигна Правдата, свита и съсипана, както винаги, болна и печална, тя тихо и незабелязана от никого се промъкна в ъгъла и седна там.

Излезе Старата година, погледна гостите си и присмехулно се ухили.
- Здравейте и прощавайте! - заговори тя. - Прощавайте, защото умирам, както е написано от Съдбата. Смъртна съм и се радвам, че съм смъртна, защото, ако продължа да съществувам и един ден още, не бих могла да понеса мъката на бледия си живот. Толкова е скучно да съм жива, като си имам работа с вас непрекъснато! Искрено ви съжалявам, вие сте безсмъртни. И още повече съжалявам, че в деня на раждането ми всички бяхте много по-силни, свежи и цялостни, отколкото днес, в деня на смъртта ми. Да, аз искрено ви съжалявам - всички вие сте страшно изтъркани от хората, обезцветени, омачкани и толкова подобни един на друг в своето уродство. Вие ли сте това - човешките Качества? Вие - без сили, без цвят, без огън! Съжалявам и вас, и хората!

Старата година се усмихна и после, след като отново огледа гостите, попита Вярата:

- Вяра! Къде е силата ти, караща хората да вършат подвизи и одухотворяваща живота?

- Той ме ограби! - глухо каза Вярата и посочи Ума.

- Задължен съм й, че досега хората все още вярват в моето могъщество. Но в борбата с нея изхабих най-много от силите си! - гневно откликна Умът.

- Не се карайте, нещастници! - отново безстрастно се усмихна умиращата старица и като помълча, добави: - Да, страшно бледи и изпити сте всички вие. Каква ли мъка е да бъдеш човек и да трябва да си има работа с вас ден след ден в продължение на много години? Кой там утвърдително клати глава? А, това си ти, Правда! Все такава ... не на почит у хората ... Е, какво пък? Прощавайте, бивши спътници мои. Прощавайте, нямам какво повече да ви кажа ... Но ... сред вас не виждам някого? Да? Къде е Оригиналността?

- Нея отдавна я няма на земята - измъчено отвърна Правдата.

- Бедната земя! - съжалително каза Старата година. - Колко ли й е скучно! Жалки и безцветни са хората, ако са загубили оригиналността на думите, чувствата и постъпките.

- Те даже костюм не умеят да си скроят, такъв, че поне малко да прикрива уродството на формите им, лишени от древна красота - тихо се оплака Правдата.

- Какво им е? - замислено попита Старата година.

- Загубиха желанията и останаха да живеят само с похоти ... - обясни Правдата.

- Нима те също умират? - изненада се Старата година.

- Не - каза Правдата. - Те още живеят. Но как живеят? Повечето по навик, някои от любопитство, а всички - без да си дават сметка, защо именно живеят.

Старата година хладно се засмя.

- Време е! Още минута и ще удари моят час - часът на моето освобождение. Тръгвайки, ще кажа още ... Аз съществувах и установих, че това е много тъжно. Прощавайте още един и последен път. Съжалявам ви, съжалявам, че сте безсмъртни и ви е недостъпен покоят. Дъщеря на Времето - аз съм безстрастна, но все пак съжалявам вас и хората. Първият удар! Два ... Какво е това?

Като удари два пъти, часовникът спря да бие.

С изумление всички се вгледаха в него и видяха странно нещо.

Някой, с крила на главата и на краката, стоеше при часовника, прекрасен, като боговете на Елада и като придържаше с ръка минутната стрелка, гледаше Старата година в очите, гаснещи в предчувствието за смъртта.

- Аз съм Меркурий и съм пратен тук от Вечността - съобщи той. - Тя каза - за какво са й на Новата година вехти хора? Кажи им, че Нова година няма да има, докато не се родят нови човеци. Да остане с тях тази, която вече беше, само да се преоблече от саван в моминска рокля и да живее ...

- Но това е изтезание! - каза Старата.

- Оставаш ти! - непреклонно повтори Меркурий. - И докато хората не обновят философията и чувствата си, оставаш с тях, Бабче! Така каза Вечността - живей!

И той изчезна, посланикът на Вечността... И когато изчезна, часовникът хвърли в тишината на изумлението десет глухи удара.

И Старата година, умираща с тържество, остана да живее с Унинието, скръбно усмихвайки се в неговото сбръчкано лице.

Тихо и печално се разотиваха гостите на Старата година.

И Надеждата, тръгвайки, мълчеше, а Лицемерието, изписало на лицето си мъка, се заиграваше с Празномислието, говорейки с него нещо за Ума, нещо за Търпението и говорейки, се страхуваше да не би Унинието да дочуе речта му и да го порицае за нея.

И накрая всички си тръгнаха.

Остана само Старата година, вече преоблечена в роклята на Новата. Да, и Правдата - винаги и навсякъде последна.

Максим Горки