...защото навън реално няма нищо!!!

"Никога не съм бил самотен.
Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран.

Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо.

С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. 

Тук ще цитирам Ибсен, „Най-силните хора са най-самотни“.

Никога не съм си мислил, „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне.

Знаете как мисли масата „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно.

Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам.

Да пием още вино!"

Чарлз Буковски

Отмъкнах текста от фейсбук дневника на стар (но млад)!!! боен другар. С малки изключения тук там, този текст ми звучи все едно аз съм го писала. Ако погледнеш отвъд просташно натуралистичния понякога стил на Буковски, ще видиш едно много нежно и много силно същество... Или поне аз това виждам.

Наздраве!

M.