"Струва ми се, че най-лошото
е, когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а
поради липса на слушател, който да те разбере."
Стивън Кинг
- Какво пишеш? - попита той.
- О, нищо специално, не е важно -
казах - чувствайки се изцяло неподготвена да покажа първия си сурово нахвърлян
текст, без нито една редакция. Все пак
той разбира от текстове, самият той пише, вече само за кеф, но преди е работил
в редакцията на известна медия в Македония и наистина има усещане за текст.
- Искаш да ми покажеш? Дай!
- Добре, ето. Но вземи под
внимание факта, че това ми е сурово нахвърлян
текст - по-скоро записки, отколкото
нещо, което е готово за рецензия.
Той мъдро ме погледна иззад
очилата и се усмихна загадъчно. Зачете. Наблюдавах как се изменя изразът на
лицето му, как добива все по-вдъхновено излъчване....
- У пичку материну!!!!! -
спонтанно възкликна. После ме погледна и забелязвайки стъписаната ми физиономия, каза:
Знаеш ли, сърбите казват, че има четири вида сравнителни
степени. "Хубаво", "По-хубаво", "Най-хубавпо" и... "У пичку материну!!".
Това на български вероятно би прозвучало като "Е*а си мамата!!"
Това на български вероятно би прозвучало като "Е*а си мамата!!"
.......
Исках да кажа, че знам за какво
говори Стивън Кинг...
М.

Няма коментари:
Публикуване на коментар