вторник, 15 юни 2021 г.

Ти нямаш живот, ти СИ животът

 


Интересно нещо е животът. Таман си помислиш, че си имаш някого, не си сам на този свят и хоп, той те изостави. Не че е лош човекът - просто те подсеща, че на този свят нямаш нищо и си никой.

Досега не знам кой не ме е изоставил мен в този живот. Тва мъж, тва родители, тва приятели... под каквато и форма да сме били близки, хората просто си отиват. Това е положението! Всички си отиват.

Само Бог още не ме е изоставил. Ама то е защото Той няма къде да иде. Винаги е тук и винаги е сега. Всички жени са Негови, всички дъщери и внучки са Негови, всички учители са Негови, та даже и учениците...

.................

Сега аз няма да играя тука горкото изоставено его (да пази Господ), обаче... ето това е. Изглежда, че и аз съм човек. И аз имам чувства... Не е сигурно, но така изглежда. 

Тази сутрин изведнъж осъзнах тази закономерност, която старателно се повтаря в живота ми и в мига горчивото усещане се замени с благодарност!

Благодарност към БОГ, който е единствената жива, вечна и непроменима реалност, и който непрекъснато и любящо ме подсеща:

"Ти нямаш живот! Ти СИ животът!"

И ми стана спокойно.

И мирно...

И... ето така!

Сега, аз пожелавам светъл път на всички, които по някакъв начин бяха в живота ми и си тръгнаха от него.

Аз никъде не отивам.

Аз съм тук.

И сега.

И от днес нататък спирам да жаля за когото и за каквото и да било!

Само ще ви обичам!

Това слава богу не зависи от това къде са позиционирани телата ви!

Ето това е!

Да се знае!

<3

М.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар