Движи се сякаш притежаваш това място...

 

От близо половин час седях пред кабинета с разширени зеници, очаквайки да ме повикат да вляза на преглед. Пред кабинета нямаше хора, въпреки това дисциплинирано изчаквах - лекарката беше казала, да сляза и да я изчакам да ме повика. Една от сестрите, която изпълняваше функция на регистратура на етажа ми хвърляше по едно око от време на време, но нито тя нито аз подхождахме една към друга да се разберем къв ми е случая...

Накрая жената дойде при мен и ме погледна над очилата:

- Вие за преглед ли чакате?

Стоях пред кабинета по пижама и бели гумени чехли на дупки, държах наръч хартии с изследвания, телефон и очила в ръка. Емоционално не бях в стихията си, предстоеше ми операция и бях със смесени чувства към това... Просто се зачудих за какво друго бих могла да чакам в този вид тук, но все пак учтиво отговорих:

- Да.

- А имате ли запазен час?

- Ъъъъ...

Трябваха ми няколко секунди, да осмисля, а междувременно неразбиращо и тикнах документите пред очите...

- Имате уговорка да влезете без час?

- Да, за операция съм. Трябва да ме прегледат...

- За операция трябва да постъпите в болницата. Приемният кабинет е на първия етаж. - тя посегна към документите ми - направихте ли изследванията?

- Ами... аз съм в болницата. Сега правим последните изследвания преди да ме оперират утре, па затова...

- Ааааа, вие сте в болницата? - Сестрата ме огледа отгоре до долу и чак сега забеляза бялата ми пижама и белите ми гумени чехлички на дупчици...

................

След прегледа се качих на етажа с намерение да си легна. В далечината забелязах възпълничката фигура на сестрата, която ме прие преди няколко часа. Дори с разширените зеници успях да я разпозная отдалече... Седеше на средата на коридора, сякаш чака да се приближа. Като дойдох до нея видях, че ми се усмихва.

- Мария, нали? От четвърта стая?

- Да.

- Хайде Мария, вечерята те чака на шкафчето. - Тя ме тупна по рамото и се засмя сърдечно.

- Нещо смешно ли казах?

- Не не, гледам те как вървиш по коридора. Пациентите в деня преди операция обикновено изглеждат по друг начин, та ти се радвам.

- Как изглеждат пациентите в деня преди операцията?

- Ами... не ходят по коридорите сякаш притежават болницата. Малко по-свити и по уплашени са...

Потърсих емоцията, която преобладава в мен и с прискърбие трябваше да отбележа, че не съм във възторг... Не мога да кажа, че се тресях от страх, но и в никакъв случай не се чувствах като притежателя на болницата, който минава на инспекция...

................

Anyway...

Тази картинка го каза с няколко думички на английски.

Струва ми се, че досега минах през живота точно с такава нагласа.

Може и да ми е вродено...