Който копае гроб другиму...

Във входа бяхме няколко майки, на които децата ни бяха близка възраст. Най-често и с най-голямо удоволствие ходех при Катя. Нейният син беше с година и половина по-голям от моя. Той беше третото й дете и тя беше майка героиня така да се каже. Най-малкото имаше толкова богат опит с гледането на деца, че винаги можеше да се разчита на нея за съвет, при това за разлика от свекърва ми не ме караше да се усещам идиот.

Този ден отидох по-рано от обичайното и заварих Катя доста кахърна. Тя седеше на терасата, пушеше и зяпаше някъде в нищото пред нея. Изглеждаше като човек, който трябва да реши тежка задача, а няма и най-бегла представа какво да направи.

— Какво ти е? – попитах. Какво си се одрямала, да не са болни децата?

— Ще ти кажа нещо, каза ми тя, но не говори на никой за това.

— Разбира се – и без да ме предупреждаваш, аз не говоря с никого за нищо от това, което говоря с теб. Какво има?

— Имам чувството, че някой ми прави магии. И то е човек, който идва тук. — Тоест някой, който ми е близък.

— Какво? – Искрено се учудих аз. Излязох на терасата и клекнах до стената заедно с нея. Кое те кара да мислиш така?

— Има някои неща, които намирам… а и между нас с Ваньо отношенията доста са се сговнили и все по-на лошо отиват.

— Какво намираш? – продължих да питам аз.

— Някакви неща, които не съм оставила там, някакви други, които няма как да ги е оставил никой от семейството… както и да е, не искам да те занимавам, просто много ми е чудно кой може да е? Ти как мислиш?

Зачудих се. Прехвърлих всички хора, които съм виждала да влизат в дома на Катя. Никой не ми се виждаше толкова зъл. Тези, които правят магии в моите представи бяха белязани с печата на злото. Те трябваше да го излъчват по някакъв начин, човек виждайки ги трябваше да усеща смразяващ студ, настръхване на кожата, потрес или ако не чак толкова много най-малкото да усещаш желание да стоиш настрана. А тези хора от входа… добре де не бяха светии, но чак пък сатани…?!

— Не знам. Никого не мога да подозирам. Особено ако пък нямам никакви улики за човека… кой идва при теб тук, освен мен?

— Ани идва, Дора идва, Калина рядко, много рядко; някой път кака Роса, някой път Лина. Не знам, в никой не мога да се усъмня на сто процента.

— На мен пък никой не ми действа като потенциална възможност.

— Ще се разбере – каза Катя и стана. Знаеш ли, аз съм правила супа за децата. Искаш ли да обядваш с нас, и за Васко става.

Замислих се над въпроса, който Катя ми постави преди малко. Всички тези жени идваха при нея по приятелски начин, на приятелска визита, на приказка или просто да й донесат нещо за децата. Която и да е тази, която го прави, тя сигурно я изчаква да се замотае с нещо и… тогава… Но това е сатанинско, нечовешко. Защо някой би искал да й създава проблеми?

Същата вечер преди да легна искрено и от сърце отправих молитва:

— Господи, моля те покажи ми кой прави магия на Катя. Обозначи този човек по някакъв начин, бележи го, за да го видя. Моля те! Амин!

……………

Може би месец по-късно една вечер се прибирах с детето от разходка. Беше привечер. На пейката пред входа съседът от седмия етаж беше струпал някакви летви. Имаше навик да събира всякакви боклуци и да ги трупа в мазето си. Беше намерил тези летви някъде изхвърлени. По краищата на летвите имаше големи черни пирони. Беше се захванал да ги маха един по един от летвите. Точно привършваше с една летва, вдигна я и се завъртя с нея, така че да я обърне, за да работи върху другата й страна. Летвата беше дълга над един метър. В момента, в който я завърташе от входната врата се подаде жена му – Дора.

…………….

Изглежда от тази страна не бяха махнати всички пирони.

Един беше останал....

……………………..

Дора излезе от болницата с превързано око. Не след дълго махнаха превръзката, но окото не беше възстановено. Зачудих се защо се случват такива неща. Трябва да си направил нещо не много светло на някого, за да си заработиш такава карма, по невнимание да ти извадят окото с пирон от летва.

После си спомних как една вечер, преди около месец, отправих молитва към Бог да ми покаже нещо….

М.

Ти никога и никъде не си сам

Един суфи шейх имал няколко ученика. От тях един му бил любимец. Всички ги обичал разбира се, но един му лежал много на сърцето. Другите ученици виждали това и много му завиждали. Дразнели се. Как може! Защо него да го обича повече от нас. Какво тоя е повече от нас…

Шейхът знаел за тяхната завист. Една сутрин той събрал всичките си ученици и им казал:

— Сега, ето ви на всички по една кокошка. Докато свърши денят всеки от вас трябва да намери тайно място, където никой няма да го види – да я заколи, да я опече и да я изяде. После донесете костите. Но запомнете – на място, където никой няма да ви види!

Взели всички по една кокошка и тръгнали. Този ученик, който бил любимец на шейха също взел кокошката и тръгнал. Към надвечер учениците почнали един по един да се прибират. Всички носят кости. Всички свършили задачата, заклали, опекли и изяли кокошката. Накрая се връща и този ученик, на когото всички завиждали. Обаче той носи кокошката жива. Всички снизходително се засмяли. Шейхът го попитал:

— Какво става, защо кокошката е жива? Защо не изпълни задачата, която ви дадох?

— Ами Шейх Баба, аз цял ден обикалям да търся такова място, на което никой няма да ме види, но никъде не намерих.

— Как така не намери?

— Ами не намерих. Където и да ида, дори да няма хора винаги Аллах е там и ме гледа. И като не намерих такова място, накрая се отказах и да търся.

— Е, сега разбирате ли – казал шейхът на учениците – разбрахте ли защо този дервиш ми е много на сърце?

Тази суфи история съм я чувала, от моя учител Кану - Перица Георгиев и с най-голяма радост я споделям тук. 

Тя е благословия за този, който я разказва така, както и за този, който ще я прочете.

Stay blessed!

:)

M.

Не може да нараняваш някого, без да нараниш себе си

Интересна история чух снощи от моя учител. Събуди ми емоция и много размишлявах над нея. Бързам да я запиша, ще я преразкажа тук.

Някой си човек имал камила. Един ден решил да я продава. Отива на пазара и там гледа много камили. Някой друг продавач докарал много камили да продава. Обаче гледа на тоя камилите едни такива големи… едри, а неговата камила… много мъничка в сравнение с тях. Отива при другия продавач и го пита:

— Кажи какво ги храниш твоите камили, много са големи. Виж моята камила колко е малка…

— А, не е от храната – рекъл човекът. – аз съм ги кастрирал, затова са такива големи.

— Ха, че как така си ги кастрирал?

— Е, ми така. Кастрирал съм ги. Махнал съм им топките.

— Хм, че как така им ги махна? Загрижил се нашият човек.

— Ами как – между два камъка ги удряш и готово.

— Как бре така с два камъка, това не боли ли?

— Не боли. Освен ако пръстът ти попадне между камъните. Ще внимаваш. 

………………………………

Тая история… направо зяпнах. Точно ми висна мандибулата. На тоя тип изобщо не му идва до акъла, че въпросът може да касае камилата…. Дали нея няма да я боли. Всичко се върти около него, за всичко е важно на него да му е добре. 

С дълбоко прискърбие трябва да призная, че това е положението на цялото човечество. Всеки гледа мене си и на никой не му пука как му е на някой друг от това, което прави. Дали някой няма да страда, да изпита болка… Дали не нанася непоправими щети на околната среда, дали майката земя няма да страда от неговите действия… Какво му пука.

Тези неща понякога изглеждат съвсем безобидни. До толкова, че никой не може да ги забележи. Ще кажеш – к'во па толкова… и ще си хвърлиш пластмасовия боклук в общия, въпреки че контейнерът за пластмаса е точно до общия… - Аааре ве, на кой му пука. А че пластмасовият континент в океана расте с всеки изминал ден…? Е, че това не е в мойта къща. Обаче знаете ли какво – цялата земя е нашата къща. Включително океаните. Ако някоя от стаите на къщата се разпада – един ден цялата къща ще падне.

Бях вчера на магазина. На касата някакъв човек плащаше покупките си. Маркираха му пластмасова опаковка с яйца и касиерката любезно с усмивка му ги сложи в допълнителен пластмасов плик, за да не му излязат - разбираш ли - от пластмасовата опаковка, в която оригинално са. После в торбичка – пластмасова разбира се. Беше толкова горда от загрижеността, която проявява към удобството на клиента… Защо? Не стига ли пластмасата, в която са опаковани първоначално яйцата? Защо трябва да добавяме още пластмаса, която ще бъде изхвърлена веднага щом човекът се прибере в дома си…?

Не разбирате ли какво правим? Наистина ли сме толкова заспали? Никой ли не разбира, че никой не е отделен от никой друг и външното само привидно е външно. Всъщност всичко е едно единно цяло. Не може да нараняваш някого, не може да рушиш природата и да вредиш на околните, без да нараняваш дълбоко себе си. Не е възможно! Ние само привидно сме отделни. Само на пръв поглед така изглежда. Това е толкова очевадно.

Такива ми ти работи

М.

Къде са ти слабите места?

Моят учител разказва тази история

Имало едно време… един дзен монах. Той бил толкова чист, че бил направо невидим. Станал прозрачен. Намирал си някое тихо място, сядал и медитирал и никой не го забелязвал. Никой не виждал, че на това място има някой. Бил толкова празен от към желания, страсти, страх, привързаности, че никой не го забелязвал. Живеел си той в манастира, всеки ден практикувал в дзен градината. Почиствал я подреждал камъните заглаждал пясъка, сядал някъде и притихвал. Бил толкова празен, че никой не го виждал.

Разбрал за това краля на демоните. Главният демон. И силно се обезпокоил. Изобщо не бил доволен от това. Събрал подчинените и им казал:

– Вие какво правите по цял ден? Не виждате ли какво става в тоя манастир? Има един дето почти го изпуснахме. Ще вземе да влезе в нирвана. Къде гледате, как можахте да го изпуснете, как така ви мина между капките?! Кой е отговорен за този?

Четирима демони се обадили.

– Ние сме.

– Вие значи. И? Как можахте да го изпуснете този? Те казали:

– Ами ние направихме всичко възможно да го издразним този. Изпробвахме всички методи, правихме му всякакви номера, обаче той не връзва. 

Първо той беше женен. Ние пратихме на жена му любовник. Направихме всичко възможно тя да почне да спи с друг. И така един ден той ги завари в къщи. Обаче вместо да се издразни, да скочи да налети на бой, той им каза – Здравейте. О, аз да не ви преча? Направи им чай, и излезе да ги остави да си продължават на спокойствие. Не можахме да го накараме да ревнува. 

После – децата му ходеха на училище, а там хората почнаха да им говорят, че баща им е глупак. Те почнаха да го нападат: „ти не си добър баща, махай се, не те искаме повече тук“. Той им каза: „да, така е, аз не съм добър, истина е…“ и се махна от къщи. Остави ги, дойде в тоя манастир. Нищо не го безпокоеше. 

Тук имаше негови книги в стаята му, ние му изпратихме крадци да му ги откраднат. Той като ги видя почна да им помага. Да ги пита – „А тази имате ли я? Имате ли тази? Ето вземете и тази.“ Ние в чудо се видяхме с него. Нищо не го докосва тоя, опитахме всичко, за да руинираме ума му, но той е толкова спокоен, толкова неподвижен, че нищо не може да наруши спокойствието му. Не поддаде на нищо.

- Не не, това не може да бъде. Вие пропускате нещо, не може да няма нищо. Все нещо трябва да има. Трябва да го гледате внимателно. Гледайте го внимателно. Отивайте при него и наблюдавайте го внимателно. Все някъде ще излезе нещо, което да го издразни. Стойте до него и го гледайте.

Връщат се демоните при монаха, наобкръжават го и почват да го гледат внимателно. Монахът седи в тишина, медитира, не помръдва. Единият се приближил до него и него почнало да го прихваща и той почнал да медитира. Другите го сръчкали:

– Ей, внимавай бе! Какво правиш, ще почнеш да медитираш!

Минало много време - нищо не става. Демоните били много бдителни, обаче нищо.

Точно до градината имало едно голямо иглолистно дърво. Този ден дошъл вятър и духнал здраво в манастира. Малко клонче от това дърво паднало в пясъка на градината. Иглички се разпръснали и замърсили пясъка. Монахът забелязал това и подскочил, бързо махнал клончето и изчистил игличките, оправил градината отново. После седнал пак да медитира.

Демоните се спогледали: – Ахааааа!! Така значииии! Ясно! Скочили и почнали да му ходят по градината, да му бъркат пясъка, да му хвърлят боклук, да му ритат камъните, да му развалят реда…

Монахът почнал да се дразни, да се притеснява, да поправя… и...  веднага станал видим, станал напрегнат, ядосан…

…………………………….

Е? 

Кое е твоето клонче?

Как да слушаш интуицията си

- Когато трябва да кажеш или да направиш нещо, 

- Когато трябва да вземеш важно решение, 

- Когато главоблъсканицата обърква все повече и повече ума ти и от това чувството за безпомощност се усилва до безкрай... 

- Когато от самосебе си започнеш да идваш до смисъла на думите на Мевляна 

"Знай, че нищо не знаеш 
и нищо не можеш да узнаеш. 
И това отваря малък прозорец в твоето сърце. 
И послания потичат до безкрай - 
от тебе до Него и от Него до тебе. 
От тебе в Него и от Него в тебе." 

Тогава вдишай дълбоко, издишай шумно... повтори няколко пъти и успокой ума си. Когато притихне, виж какво усещаш със сърцето и следвай неговите указания.

Как се разпознава с кое интуицията е съгласна и с кое не е? 

Kогато се каниш да направиш нещо, с което интуицията ти не е съгласна, тогава усещаш силен дискомфорт в тялото и стягане в сърцето. Това са моментите, когато правим каквото си мислим, че трябва, вместо каквото искаме. Това са случаите, когато правим компромис от страх! (А всички знаем, че страхът не е добър съветник) 
Заради социалния филм, заради какво ще кажат хората, заради хиляда щуротии, които нямат връзка с нас. Тогава знай, че Бог в теб не те подкрепя за това действие и плодовете от него най-вероятно ще са кисели, горчиви и гадни. 
Ако усещаш това - не действай. Медитирай, очаквай вътрешни указания - скоро интуицията ще ти подскаже какво да направиш. Твоето вътрешно усещане винаги е наясно с това дали твоите намерения ще те заведат на светло място или ще се забиеш в кьорсокак и винаг и се опитва да ти даде указания. Само трябва да се научиш да го слушаш и да не правиш компромиси. 

Когато интуицията те подкрепя (умът, желанията, намеренията, са в синхрон с Божията воля) тогава усещаш сладост, разширяване, радост в сърцето и тялото. Ако усещаш това - действай!  :) Без съмнение това което имаш намерение да направиш е окей.

Развивай интуицията. Тя е твоят вътрешен навигатор за това как да преминеш през живота без катастрофи и сблъсъци, без излишни драми и катаклизми, а защо не дори и без минимални охлузвания... Е, може светът и хората да не са доволни от теб, но пък на теб какво ти пука. И без това каквото и да правиш никога никой няма да бъде доволен....

Да се свържеш с вътрешния водач и да живееш чрез него и според него е истинска благословия за всеки живот. Дай Боже всекиму такава радост!

Такива ми ти работи...

М.

Влияния и взаимосвързаност

Няколко начина да развиеш положително мислене и
 отношение

4.  Превръщай негативното в позитивнo.

Наистина, необходимо е време и съзнателно усилие, за да бъде преобърнато негативното отношение към всичко, което ни заобикаля, в положително. Необходимо е много задълбочено себенаблюдение, но ако човек е старателен и постоянен в опитите да се осъзнава, рано или късно това дърво ще даде плод.

Забележи кога, къде, как и към какво си негативен и спри. Откажи се от всеки негативен коментар. Тренирай ума си да се радва. Да вижда положително там, където до сега е виждал отрицателно. С други думи опитай се да виждаш чашата винаги наполовина пълна. Това ще ти помогне да спреш да мрънкаш. А ако научиш да спреш да мрънкаш на живота, на света, на хората, на природата, на Бог… ти ще започнеш да живееш нов живот.

Спомняй си всеки път, че негативните коментари, емоции, ти взимат много енергия и правят настройката на психологическия ти софтуер негативна. С негативни настройки ти никога няма да прокопсаш. Ако има нещо, което наистина е важно в този живот, то това е да се научим да приемаме нещата такива, каквито са. И като казвам негативност, имам предвид не само, когато си откровено зъл към околните. Проява на негативност е дори когато направиш смръщен коментар за това, че навън вали, или ти е прекалено задушно… Такива, наглед малки коментарчета, постепенно порасват и стават дебели, зли коментари.

Веднъж, докато пътувах в автобуса, заслушах две лелички, които разговаряха на седалките пред мен. Може би по-правилно би било ако кажа едната говореше на другата. Направи ми впечатление вкиснатата вибрация на гласа на жената и затова се заслушах. Говореше с подчертано недоволство. За време на цялото пътуване, тя изобилно заливаше с негативни коментари злощастната си спътничка. Оплакванията й не бяха свързани с някакъв неин конкретен проблем. Тя се оплакваше практически от всички и всичко. От партията, от правителството, от президента, от премиера, от времето, от градския транспорт, от производителите на обувки, от градинарите, които се грижат за зелените площи, от ластиците на бельото й, които прежилват на определени места, от снахата, която е толкова глупава, от тазгодишната реколта на зеления фасул… и от всичко, за което можа да се сети в момента. Поглеждах от време на време спътничката й, която бе имала лошия късмет да седне до нея… Тя ставаше все по-черна и по-черна от този гъст асфалт, който изхвърляха в нейното пространство. Притесних се за нея… Дали ще успее да се изчисти в следващите няколко дни или ще и трябват поне два-три живота…

Не знам защо хората си причиняваме това, но съм сигурна, че това напълно и успешно може да се трансформира. Никой не трябва да остава жертва на негативния си ум, нито да кара околните да бъдат жертви на неговия негативизъм.  Така де, те си имат свой. J

Не съм сигурна дали хората наистина осъзнаваме влиянията, които имаме едни над други. И ако да, то дали осъзнаваме в каква степен си влияем точно. Очевидно не. Иначе със сигурност щяхме да пропускаме някои влияния, комуникации, контакти и ще станем много по-внимателни какво емитираме в пространството и с какви емисии се свързваме.

Какво може да направи всеки един поотделно, за да не зависим от това дали другите искат или осъзнават нуждата от промяна. 

Примерно това:

Тренирай ума си да вижда доброто във всяко лошо и да намира в делника си повече поводи да се радва отколкото да мъдрува върху негативни тенденции. 

Общувай с позитивни, ведри и щастливи хора. Те също може да имат негативни мисли, но не ги оставят да растат и да ги обсебят.

Медитирай. 
Медитацията ще ти дава възможност да излизаш от време на време от полето на мислите и да осъзнаваш и другите нива на твоето аз. Колкото по-често го правиш, толкова по-лесно ще ти бъде да осъзнаваш себе си като нещо, различно от мислите, чувствата, емоциите, вълненията на егото си и ще ти става все по-лесно да не се идентифицираш с тях. С каквото се идентифицираш на това даваш сила. Ежедневното осъзнаване на това ни помага да избягваме негативните самоидентификации и да бъдем свободни от влиянията на околната среда.

Остани центриран през целия ден. Това ще помогне външните енергии да не обсебват ума ти прекалено много. Ако все пак те налазят не им влизай във филма. Ти избираш дали да дадеш внимание на някоя мисъл или не. Занимавай се с практики, които развиват съзнание спокойствие тишина на ума. 

Ако e възможно обгради се с компанията на свети хора. Техните влияния върху теб ще бъдат качествено различни от влиянията на който и да било друг и ще дадат мощен тласък на твоето духовно преобразяване.

Ти можеш да трансформираш живота си. Имаш тази сила, остава само да повярваш и да имаш инат да минеш през всички фази без да се оставиш на негативните сили да те откажат. 

"Не се страхувай,

ти все още имаш време,

все още не си умрял!

Побързай,

ти почтни нямаш време,

все още не си умрял!" 

- Мевляна

Няколко начина да развиеш положително мислене и отношение

За всеки е ясно, че положителното мислене лекува психиката, а с това и тялото, като свързано с нея. Положителното мислене е необходимо, за да поддържаме свежа вибрация, да имаме приятно излъчване, да се чувстваме добре и да сме здрави. В същото време от опит знаем колко е трудно да запазим положително отношение към света и хората, когато сме заринати с негативна информация, негативни вибрации, негативно излъчване от всякъде. 

Медиите непрекъснато ни заливат с информация за насилие. (Мен ако питаш най-добре е да си изхвърлиш телевизора, да спреш да четеш вестници и да гледаш в компютъра само неща по твой избор, които хранят душата, дават ти мъдрост и ти помагат да се отпуснеш) Освен това контактите и срещите с хора, които са напрегнати, неспокойни, стресирани или откровено зли, допринасят за поддържането на такава негативна вибрация в нас. Ние получаваме влияние от хората, с които общуваме, попивайки техните вибрации. След среща с такива хора ти остава един гаден вкус в устата и дълго време не можеш да се освободиш от отпечатъците в ума и енергията си, които си получил от тях.

Ние определено си влияем едни на други. В този смисъл всеки носи отговорност за това какво излъчва в пространството, с какво запълва собственото си вътрешно пространство и какво изпраща на околните. Не трябва също да се подценява и нашият собствен негативизъм, който дреме в подсъзнанието и чака възможност чрез някого или чрез нещо да се отключи и да ни залее изотвътре…

Е, ако вече успях да ви убедя в нуждата да поддържаш позитивно отношение като едно постоянно нестихващо състояние на ума, енергиите и емоциите, то ето някои изпробвани начини, които могат да помогнат. J 

1. Осъзнай, че в теб има негативност, която се прожектира в ситуациите, обстоятелствата и хората около теб. 

Осъзнавайки това ти ще изместиш позицията и няма да мислиш, че твоят проблем се корени в някой или в нещо. Разбирането на това, че нашите проблеми се коренят в нашия негативизъм е основата, началото на лечението.

Следващата стъпка е да започнеш да изразяваш негативизма си, не като го хвърляш в някого или нещо, а като започнеш съзнателен и преднамерен процес на изразяване за освобождаване. Човек, който мисли, че причината за неговото страдание са другите и се взема за жертва на обстоятелствата е обречен никога да не се освободи, защото дава отговорността за това как се чувства в ръцете на друг. Приемането на отговорност за собственото ни състояние е началото на излекуването!

Започни да изразяваш негативизма си чрез някакъв творчески акт. Прави нещо с ръцете, или тялото. Вкарай цялата негативна енергия в това да рисуваш, да танцуваш, да пееш, да свириш на нещо, да правиш скулптура, да пишеш… всякаква форма на творческа изява е добре дошла и за никоя не може да се каже, че е по-добра от никоя друга. Ние сме различни и имаме различни наклонности.

Запомни, че енергията в теб търси възможност да се прояви. Ако не я насочиш в проява чрез творчество, тя се обръща в негативизъм. Оставяй си време да правиш нещата, които те радват. Не се отказвай от тях под предлог, че стресираното ти препълнено със задачи ежедневие не ти оставя време за това. 

2. Прави добро, помагай на другите. 

Когато се грижиш за някого, забравяш за себе си и за това колко ти е зле на теб. Това винаги помага безотказно. Накарай негативния си егоистично ориентиран ум да започне да му пука за някого. Ако вече си развил такива способности за околните, които се явяват твои роднини или близки, тогава направи нещо, за някой, който не ти е никакъв. Така можеш да разчупиш модела, според който ни идва естествено да се грижим за всичко наше, защото то подкрепя нашето его. 

За да излезеш от рамката на обусловеностите си, трябва да започнеш да мислиш и да правиш неща, които не са свързани с утвърждаване на твоето его. Благотворителност, помощ, грижа, подкрепа на хора, които имат нужда от това, по начини, които са ти достъпни, могат да ти помогнат да се извадиш от ежедневния филм на твоите мисли. ако си създадеш склонност да помагаш на хората в беда ще развиеш качества, които ще направят твоите негативни периоди на самосъжаление по-кратки и по-редки.

3  Погрижи се за физическото си тяло. 

Движи се, движението помага енергията ти да не се застоява и тялото да става по-гъвкаво и живо. Храни го правилно. Обърни внимание кои храни дразнят тялото и предизвикват негативни реакции в него и се откажи от тях. Не следвай всякакви диети на сляпо. Никой хранителен режим не е еднакво добър за всички. Храната трябва да резонира в тялото по един естествен начин, и след хранене трябва да се усещаш сит но празен. Всяка храна, която ти дава усещане за ситост и тежест е неподходяща за твоето тяло. Тя не му дава енергия.

Храната може да бъде лекарство ако се приема правилно. Правилно значи хармонично. Когато се храниш, убеди се, че ядеш защото изпитваш физически глад. Ако ти се стори, че изпитваш психически глад – откажи се от храненето, изчакай наистина да огладнееш. Всеки път когато ядеш заради психически глад, храната не се усвоява добре. Да не говорим, че можеш да погълнеш количества, които иначе не би погълнал, и да изядеш неща, които иначе избягваш. 

Психическият глад (този, който е заради депресивни състояния или неврози), заедно с екологично замърсената и генно модифицираната храна са бичът на нашето време и превръща телата ни в пластмасови колекции на болести от всякакво естество. Внеси хармония в храненето, движи се и тялото и енергиите ще почнат да влизат в ред и да се лекуват по един естествен начин, а това ще пречисти ума от застояли негативни мисли и негативните атаки от външния свят ще почнат да добиват очертанията на чужди елементи, с които ще ти е лесно да не влезеш във филм.

Следва...