Имало едно време… един дзен монах. Той бил толкова чист, че бил направо невидим. Станал прозрачен. Намирал си някое тихо място, сядал и медитирал и никой не го забелязвал. Никой не виждал, че на това място има някой. Бил толкова празен от към желания, страсти, страх, привързаности, че никой не го забелязвал. Живеел си той в манастира, всеки ден практикувал в дзен градината. Почиствал я подреждал камъните заглаждал пясъка, сядал някъде и притихвал. Бил толкова празен, че никой не го виждал.
Разбрал за това краля на демоните. Главният демон. И силно се обезпокоил. Изобщо не бил доволен от това. Събрал подчинените и им казал:
– Вие какво правите по цял ден? Не виждате ли какво става в тоя манастир? Има един дето почти го изпуснахме. Ще вземе да влезе в нирвана. Къде гледате, как можахте да го изпуснете, как така ви мина между капките?! Кой е отговорен за този?
Четирима демони се обадили.
– Ние сме.
– Вие значи. И? Как можахте да го изпуснете този? Те казали:
– Ами ние направихме всичко възможно да го издразним този. Изпробвахме всички методи, правихме му всякакви номера, обаче той не връзва.
Първо той беше женен. Ние пратихме на жена му любовник. Направихме всичко възможно тя да почне да спи с друг. И така един ден той ги завари в къщи. Обаче вместо да се издразни, да скочи да налети на бой, той им каза – Здравейте. О, аз да не ви преча? Направи им чай, и излезе да ги остави да си продължават на спокойствие. Не можахме да го накараме да ревнува.
После – децата му ходеха на училище, а там хората почнаха да им говорят, че баща им е глупак. Те почнаха да го нападат: „ти не си добър баща, махай се, не те искаме повече тук“. Той им каза: „да, така е, аз не съм добър, истина е…“ и се махна от къщи. Остави ги, дойде в тоя манастир. Нищо не го безпокоеше.
Тук имаше негови книги в стаята му, ние му изпратихме крадци да му ги откраднат. Той като ги видя почна да им помага. Да ги пита – „А тази имате ли я? Имате ли тази? Ето вземете и тази.“ Ние в чудо се видяхме с него. Нищо не го докосва тоя, опитахме всичко, за да руинираме ума му, но той е толкова спокоен, толкова неподвижен, че нищо не може да наруши спокойствието му. Не поддаде на нищо.
Първо той беше женен. Ние пратихме на жена му любовник. Направихме всичко възможно тя да почне да спи с друг. И така един ден той ги завари в къщи. Обаче вместо да се издразни, да скочи да налети на бой, той им каза – Здравейте. О, аз да не ви преча? Направи им чай, и излезе да ги остави да си продължават на спокойствие. Не можахме да го накараме да ревнува.
После – децата му ходеха на училище, а там хората почнаха да им говорят, че баща им е глупак. Те почнаха да го нападат: „ти не си добър баща, махай се, не те искаме повече тук“. Той им каза: „да, така е, аз не съм добър, истина е…“ и се махна от къщи. Остави ги, дойде в тоя манастир. Нищо не го безпокоеше.
Тук имаше негови книги в стаята му, ние му изпратихме крадци да му ги откраднат. Той като ги видя почна да им помага. Да ги пита – „А тази имате ли я? Имате ли тази? Ето вземете и тази.“ Ние в чудо се видяхме с него. Нищо не го докосва тоя, опитахме всичко, за да руинираме ума му, но той е толкова спокоен, толкова неподвижен, че нищо не може да наруши спокойствието му. Не поддаде на нищо.
- Не не, това не може да бъде. Вие пропускате нещо, не може да няма нищо. Все нещо трябва да има. Трябва да го гледате внимателно. Гледайте го внимателно. Отивайте при него и наблюдавайте го внимателно. Все някъде ще излезе нещо, което да го издразни. Стойте до него и го гледайте.
Връщат се демоните при монаха, наобкръжават го и почват да го гледат внимателно. Монахът седи в тишина, медитира, не помръдва. Единият се приближил до него и него почнало да го прихваща и той почнал да медитира. Другите го сръчкали:
– Ей, внимавай бе! Какво правиш, ще почнеш да медитираш!
Минало много време - нищо не става. Демоните били много бдителни, обаче нищо.
Точно до градината имало едно голямо иглолистно дърво. Този ден дошъл вятър и духнал здраво в манастира. Малко клонче от това дърво паднало в пясъка на градината. Иглички се разпръснали и замърсили пясъка. Монахът забелязал това и подскочил, бързо махнал клончето и изчистил игличките, оправил градината отново. После седнал пак да медитира.
Демоните се спогледали: – Ахааааа!! Така значииии! Ясно! Скочили и почнали да му ходят по градината, да му бъркат пясъка, да му хвърлят боклук, да му ритат камъните, да му развалят реда…
Монахът почнал да се дразни, да се притеснява, да поправя… и... веднага станал видим, станал напрегнат, ядосан…
…………………………….
Е?
Кое е твоето клонче?
Няма коментари:
Публикуване на коментар