Един суфи шейх
имал няколко ученика. От тях един му бил любимец. Всички ги обичал разбира се,
но един му лежал много на сърцето. Другите ученици виждали това и много му
завиждали. Дразнели се. Как може! Защо него да го обича повече от нас. Какво тоя
е повече от нас…
Шейхът знаел
за тяхната завист. Една сутрин той събрал всичките си ученици и им казал:
— Сега, ето ви
на всички по една кокошка. Докато свърши денят всеки от вас трябва да намери
тайно място, където никой няма да го види – да я заколи, да я опече и да я
изяде. После донесете костите. Но запомнете – на място, където никой няма да ви
види!
Взели всички
по една кокошка и тръгнали. Този ученик, който бил любимец на шейха също взел
кокошката и тръгнал. Към надвечер учениците почнали един по един да се
прибират. Всички носят кости. Всички свършили задачата, заклали, опекли и изяли
кокошката. Накрая се връща и този ученик, на когото всички завиждали. Обаче той
носи кокошката жива. Всички снизходително се засмяли. Шейхът го попитал:
— Какво става,
защо кокошката е жива? Защо не изпълни задачата, която ви дадох?
— Ами Шейх Баба, аз цял ден обикалям да търся
такова място, на което никой няма да ме види, но никъде
не намерих.
— Как така не
намери?
— Ами не
намерих. Където и да ида, дори да няма хора винаги Аллах е там и ме гледа. И като
не намерих такова място, накрая се отказах и да търся.
— Е, сега разбирате
ли – казал шейхът на учениците – разбрахте ли защо този дервиш ми е много на
сърце?
Тази суфи история съм я чувала, от моя учител Кану - Перица Георгиев и с най-голяма радост я споделям тук.
Тя е благословия за този, който я разказва така, както и за този, който ще я прочете.
Stay blessed!
:)
M.
Няма коментари:
Публикуване на коментар