За подсъзнателните модели

Разговарях преди няколко дни със сина ми. Разказа ми наблюденията си върху това как вътрешните модели и схеми, които са вложени в нас като деца, влияят на поведението ни като възрастни. Забелязал един модел, който аз съм му вложила, когато е бил малък. Казала съм му: "Недей да хвърляш боклук (опаковки от вафли, или други подобни, които сме ядяли по улиците…) на улицата. Тези неща се хвърлят в кошчето. Ако не видиш кош наоколо, сложи го в джоба и ще го хвърлим когато видим кош."

До толкова го е взел присърце, че до днес (26 г.) Още по джобовете му, в колата…, има хартийки, опаковки от изядени неща, които си чакат коша.

Разбира се това е да кажем един положителен модел, който той е възприел, защото е искал, обичал е мама и всичко, което тя казва го е взимал на сериозно. Обаче, по същия механизъм човек възприема и негативното внушение. Това, на което, да кажем ще се възпротиви. То също остава в подсъзнанието и те кара да действаш според него, само че по негативен начин.

Вглеждали ли сте се в подсъзнанието си? Какво са заложили там, с какво е пълно. Цял живот са ни оформяли като някакви, като нещо… и сега нашата личност представлява квинтесенцията на цялото „учение“ на родители, учители, приятели, среда, народност… и прочие външни фактори.

Вгледай се по-дълбоко в тази личност и виж дали ще намериш изобщо нещо, което да е истински твое. Нещо, което да кажеш – ето това е от мен, никой не го е сложил в мен, никой не ме е моделирал да съм така. Опитвала съм се да гледам много старателно. Оказва се, че тази личност е сбор от всякакви неща, сложени в мен във времето, които днес се проявяват като аз. И когато се изправя пред друг такъв сбор, който мисли, че това е той, тогава моята амалгама, кореспондира с другата амалгама. Ние не можем да се видим, не можем да дойдем до контакт.

А каква травма има човек наложена на сексуалността… Почти няма човек, който да не е увреден в този аспект на съществото си.

Понякога просто ми се иска да кажа на възрастните – внимавайте какво записвате в чистия бял лист на детето. Бъдете отговорни, защото вие създавате една личност. Всяка личност е повече или по-малко болна, в едно болно общество ние не можем да създадем абсолютно здрави личности. Човек трябва да изживее себе си отвъд личността, за да разбере, че нищо от това не е той. И все пак, ние всички имаме отговорност за това как ще се проявява една личност в обществото. Ние неволно ще пренесем на децата си нашите фрустрации. Просто защото нас така са ни осакатили, сега ние така ще осакатим. И все пак, осакатяването би могло да не е толкова голямо, ако вложим сърце в отглеждането и възпитанието на децата!

Такива ми ти работи

М.

Не прави предположения!

Тошо и Гошо били добри приятели. Един ден на Гошо му затрябвал чук и пирони, за да свърши някоя работа из къщи. Добре ама той нямал ни чук, ни пирони. Рекъл си – чакай аз да ида да взема от Тошо. Тръгнал той... По пътя си мисли:

— Сега аз добре ще ида при Тошо да му искам чука и пироните, обаче той само като ме види и ще се сети, че му бях искал преди време. И като се сети и така ще се ядоса… А като се ядоса, направо ще ме овика. Ще рече: - Еее, аман пък от тебе! Бе как не си купи един чук да имаш, как не си купи пирони... Всеки път като ти затрябва нещо все тука ми идваш. Писна ми от тебе!! Тц, тц, тц, тц. 
Така ще каже знам го аз. И ако ще почне така да ми вика, то аз по-добре хич да не му искам нищо! Ааааре ве, да си ги държи, потрябвали са ми неговите пирони и чукове. Приятел ми било това!!! Ай сик***!
Докато си разигравал предполагаемата ситуация, Гошо неусетно стигнал до къщата на Тошо. Звъни на вратата, Тошо отваря и Гошо без предизвестие заявява:

— Слушай не ти ща ни чука, ни пироните. Дръж си ги и ай гле'й си работата!

После се фръцнал и си тръгнал ядосан към къщи!

....................

Предполагаш ли? 

Забелязал ли си как работи умът ти докато правиш нещата? А преди да се случват? Колко пъти преживяваш нещо, преди то да се е сучило и в колко различни вариации - най-често все от негативната гама виждаш предстоящото? 

Опитвал ли си да подхождаш към нещата с празен ум? Без да знаеш предварително, без да предполагаш - ей така, да се оставиш да бъдеш изненадан от това, което ще се случи. Каквото и да е то...

Да бъдеш тук и сега. Не в предположения за бъдещето, не в проекции от миналото. Изцяло невинно сякаш за първи път... 

Възхитително...!!

Такива ми ти работи...

М.

Дурга - дела и документи

Това е някакво писмо, което съм получила някога в пощата си, но сега изрових от архива. Не си спомням от къде го имам. 
Подозирам, че някога съм изпращала запитване - от ония - кажете ми, моля ви, кой съм аз (тогава съм вярвала, че някой друг може да ми каже). Според някакъв критерий - извивката на ухото, широчината на нокътя... в случая според зодията ще да е било...

Изненадах се колко съвпадения откривам с характеристиките на моята его-личност след "Здравейте Мария"...
Сигурно е характеристика за всички жени скорпиони, или всички жени с името Мария... Не знам. За всеки случай го споделям и тук. 
Може и някой друг да се огледа в това...
:)

Жените Скорпиони са прикрити и загадъчни. Обикновено никога не афишират открито намеренията си.  В семейния живот не се борят явно за лидерство и са склони да преотстъпят на мъжа главната роля. Но това не означава, че се съгласяват да свирят втора цигулка. Техният властен и силен характер неминуемо се проявява, когато искат да настроят семейния оркестър по свой вкус. 
За тях е важно да имат емоционалната власт. Използвайки своята вродена проницателност и магически способности, могат лесно да разшифроват секретите на вътрешния свят на партньора и неусетно за него да го поставят в подчинено положение.

Мъжът Скорпион е силна и властна натура. В семейството непременно държи да е главният. Иска всичко, което го обкръжава, да му принадлежи изцяло. Това се отнася не само до финансовите дела, а и до вътрешно-емоционалния живот на близките му. За него е важно да знае какво мислят те за него. Това му е необходимо, за да може по-лесно да наложи своя стил на управление.

Здравейте, Мария!

Вашето име е Път, по който минават лъчистите фини енергии от околния свят, за да направят от Вас ето това:

Вие сте интуитивен и чувствителен човек. Съдено е да минете през голям брой трудности и препятствия и да oтъпчете поне една и единствено ваша пътека, преди да усетите, че започва да ви става по-лесно и по-светло. 

В най-трудни моменти хора отдалече ще ви “подкрепят с приятелско рамо”. За да поддържате задоволителен тонус, периодично трябва да прекарвате за известно време във високата планина.

Всеотдайната и жертвоготовна любов ви дава много, може дори да се каже – всичко. И вие рано или късно спечелвате тази любов, упражнявайки върху нея почти безгранична власт. А после построявате целия свой живот около тази ос, понякога – около няколко последователни такива оси (любови). 

Защото има ли я нея (тях), цялото ви същество се разтваря за много още сила, сдобивате се с голяма власт и ставате способна да предприемате най-мащабни дела и да творите красота и нов нетленен живот. 

Ще рече: ако има кой да ви обича силно и всеотдайно, ако и вие има кого и какво да обичате по същия начин, може да се каже: чудесата стават възможни. И вие наистина доказвате това със своите необикновени дела, предизвиквайки много учудване и възхищения. 

Но и без друго, благодарение на вашата вътрешна сила, на чара и магнетичността ви, на витаещото около вас завладяващо вдъхновение, лесно се превръщате в център, около който започва едно голямо, почти мистично кръжене.

Здравейте приятели

Вдъхновени от срещата ни с бургаската читателска аудитория, на 25.01.2017 - четвъртък, от 18 ч. отново ще представим книгата в София. 
Имам изключителното удоволствие да ви поканя отново в уютната атмосфера галерия Махадева на среща. 
Ако сте чели книгата ми – елате, ако не сте чели книгата ми, елате, ако сте чували за нея, елате, ако не сте чували за нея, пак елате... 
Нека под звуците на флейтата на Кану, заедно да сътворим една незабравима вечер.
God bless you all!
М.

Бургаски отзвуци

Тази вечер книгата „Рая отвъд голямата вода“, срещна своите читатели от Бургас. Срещата беше в културен център „Морско Казино“ на втория етаж, в една хубава, светла зала, на име „Петя Дубарова“. Пиша тези редове непосредствено след срещата и още нося емоцията от нея. Нямам търпение да ви разкажа.

Искам да ви кажа, че всъщност изобщо не се чувствах сред непознати хора. Напротив имах усещането, че съм сред приятели. Сякаш сме хора, които отдавна се знаем, обаче не се бяхме виждали.

Не бяха дошли много хора, но сякаш, който трябваше да бъде там – беше. Малко преди да се бяха събрали всички, усетих как всичко утихна. И тогава… Рени започна да говори.

…За мен, за книгата, за ценностите, за добродетелите, за писането на книги и за всичко, което в този момент дойде като тема за разговор в ума й. Под звуците на флейтата на Кану, нейния глас беше като нежен полъх, докосващ и събуждащ най-фините струни на сърцето.

……..

Не бяхме правили предварителен план за какво и как да говорим. Импровизирахме. Имах чувството, че за първи път се случва. Всъщност точно така е – никога нищо не се повтаря. Правили сме няколко срещи до сега и всяка е била различна от всяка друга. Разбира се всичките красиви по свой начин.

В някакъв момент взаимодействието между нас и хората, беше толкова силно и осезаемо. Те мълчаха, но въпреки това участваха с това, че будно и внимателно слушаха. А когато някой будно и внимателно те слуша, той ти дава възможност да кажеш, да споделиш нещо искрено.

Сещам се за онази история, която Кану често разказва.

Един човек бил майстор на кото. Кото е японски музикален инструмент. Той много обичал да свири пред един конкретен свой слушател, който наистина умеел да слуша. Имал тишина и в пространството на неговата тишина, майсторът на кото можел да спусне музиката. Да я накара да оживее. Човек може да прояви толкова, колкото слушателите му позволят. А този слушател бил наистина тих…

Един ден слушателят починал. Тогава човекът запалил своя инструмент и казал, че никога повече няма да свири.

— Защо няма да свириш? – попитали другите му фенове. Та ти свириш толкова хубаво, защо спираш?

— Защото моя единствен слушател напусна!

Много харесвам тази история….

На живо, лично, на свой гръб съм се уверила в това, което казва.

И така, те ни слушаха! Ние с Рени им казахме! Всичко се случваше толкова естествено и спонтанно, енергията танцуваше между нас създавайки тиха радост и едно усещане за чистота, тишина,  споделеност, уют, разбиране и взаимност.

Забележително!

Говорих им за книгата, за героинята, за търсенето на щастие, за изкривените ценности, за кривите пътища, вървейки по които срещаме единствено мъка, болка и страдание, за смисъла на страданието, което ни прави по-мъдри, освен ако не ни озлоби, за живота в Америка, поне за този аспект от него, който аз имах възможност да видя…

В края на събитието една възрастна дама ми подари подарък – мартенички, които лично беше направила, и картичка, която лично беше нарисувала. Благодаря ви от сърце госпожо. И ние също Ви обичаме!

Интересен разговор се получи и с господинът, който задаваше въпроси накрая. Виждах как от общуването между нас лицето му се променя, а сърцето му се радва. Усещах въпросите му като искрен стремеж някъде измежду думите, които му казвах да усети онова, което не се казва с думи. Той се отвори и слушаше със сърце, така че и на мен ми даде възможност да му кажа от сърце.

През цялото време усещах невидимото присъствие и бях съвършено наясно, че… „всичко с Него стана и нищо без Него не е станало…“

Хората се отвориха и се докоснаха до неговата енергия, а ние бяхме щастливи, че бяхме там и позволихме това да се случи.

Предоставям и аудиозапис от срещата, за да ви доближа до преживяването… (по-късно)

Благодаря на всички, които дойдоха и участваха в представянето на книгата в Бургас, благодаря на Ели, която ни приюти за през нощта – (прекрасни кюфтенца от елда ни сготви), благодаря на Рени за любящото отношение и най-вече благодаря на Милостта, която направи тази среща и тази вечер възможна!

М.

Случвало ли ти се е...?

...понякога усещаш, че някой човек, ситуация, обстоятелство не е окей с теб. С ума не знаеш защо не е окей, но вътре в теб е кристално ясно, че трябва да седиш настрана. Понякога някой те лъже за нещо, не си наясно какво точно, но знаеш… Ако те питат не можеш да обясниш, но знаеш със сигурност… А после може да дойде и ментално разбиране или пък да не дойде….

Понякога имам чувството, че нещата се усещат повече като енергия отколкото като вербално обяснение. Например енергията на лъжата е една такава тежка, мазна, лепкава… Разговаряйки с някой, който те лъже ти се струва, че те въвеждат в идиотски лабиринт, от който няма излизане. Ставаш скован, опитваш да играеш играта, но се усещаш все по-тъпо и по-тъпо. Мога известно време да се правя на ударена, за да създавам на човека комфорт от това, че ме е излъгал. Или пък да не му е гадно, че знам… Мога дори доста да продължа да го правя, но постепенно охладнявам към него. Трудно ми е да поддържам бликаща радост към някой, който ме мята по върбите… Каквито и да са му причините…
Самото усещане когато си покрай такива – енергията на шикалкавещия, лъжещия те човек е една такава мътна, гъста тегава. Покрай него не ти е леко на сърцето, не се радваш, не ти пее онова нещото отвътре…
Когато човек практикува, медитира, изчиства сърцето, той развива интуицията. Става все по-трудно да те излъжат, но затова пък дори опитите на близки хора да го правят може да те наранят. Дни наред да усещаш сякаш слон ти седи на гърдите…
Зачетох се в този материал… Нива на интуицията 

На някой може да му е полезен...

В голямата близост няма никаква красота

Живял някога човек на име Харидатта. Той бил земеделец. Имал малка ферма, от която не получавал добри добиви. Харидатта и семейството му живеели в бедност. Един ден докато работел на нивата си, победен от умора и жега той полегнал под сянката на едно дърво и потънал в дрямка. Внезапно бил събуден от голяма качулата змия, която усетил да се плъзга под ръката му към един мравуняк. Харидатта бързо се изправил, загледал се в змията с почит и възкликнал:

„О, това трябва да е пазителят на тази нива, а аз никога не съм го обожавал. Ето защо плодовете на моето земеделие са толкова оскъдни. Ще отида да му се поклоня.“

Веднага щом взел това решение, той извадил малко мляко, налял го в една купа и отишъл при мравуняка и казал на висок глас:

–  О, пазителю на това поле, аз не знаех че обитавате това място, поради това още не бях идвал да поднеса своите почитания към Вас. Моля за Вашата прошка.

Той се поклонил, оставил млякото и се прибрал в къщи. На другия ден се върнал на нивата и погледнал в купата. Млякото го нямало, на негово място намерил един златен денар. От този ден нататък той винаги оставял на змията купа мляко, и винаги на следващия ден намирал златен денар от нея.

Един ден Харидатта трябвало да отиде до селото, така че помолил сина си да занесе млякото до мравуняка. На следващия ден, той отново отишъл до мравуняка и намерил там златен денар. Виждайки денара, той си помислил:

„Този мравуняк трябва да е пълен със златни денари. Защо не взема да убия змията и да ги взема всичките за себе си?!“

Речено – сторено! На следващия ден, докато давал млякото на змията, синът на Харидатта я ударил силно по главата с тояга. Змията обаче, по волята на съдбата не умряла от този удар, затова пък яростно ухапала синът на Харидатта с острите си зъби. Синът паднал мъртъв от отровното ухапване на змията, и бил отнесен и погребан на погребална клада недалеч от нивата.

Не след дълго бащата се върнал и като разбрал каква участ е сполетяла сина му горко се разплакал.

Минало време. Един ден той отново взел купата с мляко и отишъл на нивата. Дълго викал змията произнасяйки хвалебствени думи. Тя не се появявала. Минало много време и накрая змията се появила и казала на Харидатта:

– Алчността е това, което те доведе тук, и което те накара да забравиш дори гибелта на сина си. От този момент нататък нашето приятелство е невъзможно. Твоят син ме удари с тояга, заради младежката си глупост, а аз го ухапах до смърт. Как мога да забравя удара от тоягата, който получих от него? А как можеш ти да забравиш мъката поради загубата на сина си?!

Казвайки това змията дала на Харидатта скъпа перла и изчезнала. Харидатта взел перлата и тръгнал към къщи проклинайки глупостта на сина си.

Има ли някой, който да не го е правил? Алчността, за която разказва приказката не винаги е само за пари. Често във взаимоотношенията съществуват такива моменти. Някой те е наранил, причинил ти е болка, заради която си се отдръпнал задълго. А после, в някакъв момент си припомняш, че си получавал и приятни преживявания с него и си склонен да направиш компромис с лошото..., без да си го простил.

Но дори да подновиш такъв тип отношения, дори да получиш отново приятни преживявания, неприятните моменти, заради които сте се разделили ще се върнат отново в ума ти и няма да можеш да си начисто с човека. Винаги ще седи между вас една претенция... Именно заради липсата на прошка.

Може би това е една от причините вторите шансове да не работят. Поне по мои наблюдения, хора, които са се разделили някога, но след години опитат отново, не успяват да съжителстват дълго. 

Ако не можеш да простиш и да видиш човека като все едно не е имало никакво минало между вас, най-добре е да не влизаш в отношения отново. Първо изчисти своето сърце от привързаности, страх, болка, обида, отрицателни усещания към човека, после подхождай към сближаващи действия. И винаги носи в себе си думите на Бейнса Дуно: "Никой човек не трябва да държите прекалено близо до себе си.  Обичайте без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота"

Такива ми ти работи

M.

За свекървите и за снахите...

За ролите снаха-свекърва, и за вечните сблъсъци и конфликти помежду поколенията и отделните личности изпълняващи тези роли може би трябва да се напише една отделна книга, въпреки че понякога цялата гама от емоции и чувства между двете жени може да бъде уловена и в някоя малка приказка като тази например: 

Един ден, просяк почука на вратата на една къща. Показа се млада жена. Просякът помоли за милостиня.

– Нямаме нищо, нямам какво да Ви дам, каза младата жена. Ето може да проверите…

Жената беше младоженка, скоро беше дошла в този дом при съпруга си и живееше със свекърва си. Свекървата чу разговора на вратата и избесня.

– Как смееш да отказваш милостиня на просяк!!! – Кресна тя. Аз съм господарката на този дом.

Снахата смутено се прибра в стаята си.

– Благодаря Ви уважаема госпожо – каза просякът  – аз само поисках от снаха Ви дребни монети или нещо за ядене. Не знаех, че тя не е господарката на дома.

– Тя не е господарката на дома, и няма право да отказва милостиня на просяците. Аз съм стопанката тук и аз Ви казвам, че от мен няма да получите и пукната пара!!!!

Тя затръшна с всичка сила вратата в лицето на просяка.

Покана за среща в Бургас

Скъпи приятели,

На 16.01.2018, книгата ще срещне своите бургаски читатели. 

Срещата ще се проведе в зала "Петя Дубарова", на културен център Морско Казино – Бургас. Ще започне в 17.30 часа.

Отново под звуците на флейтата на Кану ще разговаряме за вечните, стари колкото света и винаги нови теми за любовта, красотата, посветеността, търсенето на щастие, причините да сме тук и всичко около това.

От сърце се надявам да срещна една жива, динамична, търсеща, усещаща, чувстваща, интелигентна, интуитивна, и мъдра аудитория, на която да кажа, с която да осъществим диалог, да се обогатим взаимно, да споделим едни с други и да се радваме…

…защото ситуирането на някакви тела в някаква зала за определено време, все още не е среща.

Така че скъпи мои познати и непознати приятели от Бургас, елате във вторник,на 16.01 в зала „Петя Дубарова“ на културен център Морско Казино.

Донесете и своите големи, любящи, топли, чувстващи, прекрасни, отворени сърца!

Ние с Рая ще ви очакваме! J J J 
            

            М.