………….После,
царят и царицата се оттеглили в покоите си. Прекрасно място, оазис на
спокойствието, в което и двамата се пренасяли в един друг, вълшебен свят на
тишината, красотата и любовта. Навсякъде се разнасял приказен аромат на мускус
и сандалово дърво… На фона на приглушената светлина от запалени свещи, двамата
можели да потънат в мистичния, тайнствен свят на тяхната любов.
Подът
бил покрит с меки килими. Тежки завеси се спускали върху стените и закривали
прозорците. Навсякъде из стаята били разпръснати множество малки възглавнички.
По стените на бледата светлина от приказни фенери се откроявали картини,
нарисувани от изкусен художник, пренасящи в други светове. По леглото били
разпилени листчета от рози …
Царицата
затворила зад себе си вратата, мълчаливо вдигнала поглед към царя и дълго
гледала очите му. Това магическо общуване без думи, намагнетизирало и двамата и
скоро след това царицата завела царя до постелята, където нежно да отпусне
тръпнещото си от очакване тяло.
Огромното
царско легло украсено с фини материи, тафта и органза било покрито с фин
балдахин и създавало усещане за топлина, уют и разкош.
Докосвайки
нежно ръката й, царят се отпуснал и се оставил на нежната, любеща грижа на
любимата си. Царицата бавно освободила тялото на царя от царските одежди..
Приближила
до него съд с благовонни масла, специално подготвен за вечерта и внимателно
започнала да масажира стъпалата му. Тя бавно втривала благовонните еликсири,
била изцяло погълната от това… Всеки допир до кожата на стъпалата на царя, бил
допир до едно необятно пространство от тишина, спокойствие, мир и любов… нежно тя
плъзвала ръка по кожата на тялото му. Докосванията били толкова фини, че
по-скоро докосвала въздуха около кожата на стъпалата му, отколкото самите тях….
Всяко докосване потапяло и двамата в дълбочината на неизразими, сладостни
усещания… Скоро цялата страст преминала в медитативна сладост. Въздухът се
наситил със сладост и нежни аромати.
Полека,
полека заедно с нощта, в стаята се спуснали тишина и безметежно спокойствие. Те
вече не били същества от този свят… Пред тях се открили други измерения на
усещането и други хоризонти на мистерията.
Царицата
усещала дишането си дълбоко, сякаш всяко вдишване се случвало не в тялото й, а
в безкрайността. В красотата на мига никой не искал нищо и не бързал за никъде,
за тях времето било спряло. Стаята се изпълвала с мистичния аромат на димящ
инсенс и с тайнственото вдъхновение на тяхната любов… Навсякъде из стените на
стаята, в ажурени плетеници се отразявали светлинките от блещукащите свещи,
запалени в магически фенери, а стаята била изпълнена със звуци от тайнствена музика.
Царицата
докосвала нежно стъпалата на царя… Потопена в овладяна страст, тя целувала
всеки милиметър от тялото му, отдавайки се на мистичното желание да потъне, да
се изгуби, да изчезне в него. Това разгаряло тайнствения огън на любовта му и
царят усещал екстазът на вълни как се изкачва и залива цялото му същество,
заплашвайки да го погълне без остатък…
Двамата
отворили очи и се погледнали един друг. В този поглед съществувало всичко, без
да можело да бъде казано нищо… Те дълго продължили да се гледат в очите,
усещайки вълните от фина, лавинообразна топлина – в тях горял мистичният огън
на безумната страст на отдаването …
Всеки
търсел дълбочината в очите на другия, в които да потъне, да се отдаде изцяло,
да се стопи, забравяйки място, време, възраст, пол…. Нощта се спускала и
ставала все по-дълбока… Тяхната любов ставала все по-необятна и широка и
обхващала вече не просто тях двамата … постепенно обхванала цялата стая, целия
палат, целия град… В мистичната тишина на момента, всеки от тях нежно докосвал с
връхчетата на пръстите тялото на другия, за да се увери, че то все още
съществува…
Всяко
ново докосване изригвало във вулкан от екстатична лава, която заливала и
разтърсвала съществата им из основи… Царицата внимателно превързала очите на
царя и нежно се приближила до устните му. Много деликатно с почти безплътен
допир тя целунала въздуха около устните му. После нежно, почти като от перо на
птица, спуснала ръката си по тялото надолу и с връхчетата на пръстите си го
погалила лекичко ….
И
двамата усетили взрив от експлодираща енергия, която екстатично се издигнала по
телата им хвърляйки ги във върховно блаженство …. Вече никой от тях не чувал,
не виждал. Цялата стая изчезнала. Били потопени в дълбочината на едно
неизразимо безкрайно усещане за блаженство и щастие… Плували във фонтани от
светлина и се къпели в приказните водопади от блаженството на тяхната
екстатична любов…
Безплътни
те се реели в пространствата от нежни приказни цветове, фини и деликатни форми
и се радвали на неизразимо щастие..
Този
свят изгубил своите груби форми и усещания и се превърнал в райско място на
блаженство, любов и екстаз… После бавно се връщали отново и само с един допир,
едно деликатно движение, всеки от тях изпращал другия в измеренията на екстаза,
където отново плували в блаженство, тишина и красота…
…………………………………………
…………………………
Няма коментари:
Публикуване на коментар