Каква атмосфера създаваш около себе си

Питали един суфи - Как се разпознава дали един човек е духовен? По това, което говори, по това което прави....? По какво?
- Нито по това, което прави, нито по това, което казва - отговорил суфито - ще го разпознаете по това каква атмосфера създава около себе си. Човек може да имитира духовност на думи, може да имитира духовност дори на действия, но не може да преправи това, което излъчва и атмосферата, която създава около себе си.

Искам да кажа, че ако си кактус, не можеш да се правиш на роза. Да имаш бодли не е достатъчно. Роза има и нещо друго.

Няма и нужда!!
Просто бъди си кактус и помни, ако Бог е искал да има само рози, е щял да създаде само рози. Очевидно е искал да има рози, но да има и кактуси! Така че бъди си кактус цялостно и пълноценно, без значение дали има някой да те види и да те похвали или не. Има място за всички под небето. И за рози, и за кактуси, и за детелини...

Благословена сряда приятели
М.

Приказка за Старата година

от Максим Горки

В последния ден от своя живот, преди да се завърне към Вечността, Старата година устройва нещо като тържествено посрещане на своята приемница - събира всички човешки Качества и беседва с тях до 12 часа, до момента на своята смърт, до момента на раждане на Новата година.
Ето, и вчера беше така - вечерта на гости при Старата година започнаха да се събират странни и неопределени същества - същества, чиито имена и форми са ни познати, но чиито същности и значения още не можем да си представим съвсем ясно.
Най-рано от всички пристигна Лицемерието под ръка със Смирението, след тях важно пристъпваше Честолюбието, почтително съпровождано от Глупостта, а след тази двойка бавно вървеше величествена, но изтощена и очевидно болна фигура - това беше Умът и макар в неговите дълбоки и проницателни очи да сияеше гордост от себе си, имаше повече мъка от собственото му безсилие.

След тях вървеше Любовта - полуразсъблечена и много груба жена, с очи, в които имаше много чувственост и нито искра от мисъл.
Разкошът, който я следваше, предупредително шепнеше в ухото и:
- Любов! Как си се облякла! Нима такъв костюм подобава на твоята роля в живота?
- Ба! - откликна Празномислието. - Какво искате от Любовта, господине? Винаги сте бил и ще си останете романтик, ето какво ще ви кажа. Според мен, колкото е по-просто, толкова е по-ясно, толкова е по-добре и аз съм много доволно, че успях да смъкна от Любовта покрова на фантазиите, в който я обвиваха мечтателите. Ние живеем на земята, тя е твърда и цветът и е мръсен, а небесата са толкова високо, че между тях и земята никога няма да има нищо общо! Не е ли така?
А самата Любов мълчи, езикът и отдавна е почти ням, няма ги предишните горещи слова, желанията и са груби, а кръвта - рядка и студена.

Яви се също и Вярата - разбито и колебливо същество. Тя метна един поглед, изпълнен с непримирима омраза към Ума и неусетно се скри от очите му в тълпата от гости на Старата година

След нея се мярна като видение Надеждата, мярна се и изчезна някъде.
Тогава се яви Мъдростта. Тя беше облечена в ярки, леки тъкани, украсени с множество фалшиви камъни и костюмът и беше толкова ярък и блестящ, колкото самата тя бе тъмна и печална.
И ето че пристигна Унинието и всички ниско му се поклониха, защото то е на почит у Времето.
Последна пристигна Правдата, свита и съсипана, както винаги, болна и печална, тя тихо и незабелязана от никого се промъкна в ъгъла и седна там.

Излезе Старата година, погледна гостите си и присмехулно се ухили.
- Здравейте и прощавайте! - заговори тя. - Прощавайте, защото умирам, както е написано от Съдбата. Смъртна съм и се радвам, че съм смъртна, защото, ако продължа да съществувам и един ден още, не бих могла да понеса мъката на бледия си живот. Толкова е скучно да съм жива, като си имам работа с вас непрекъснато! Искрено ви съжалявам, вие сте безсмъртни. И още повече съжалявам, че в деня на раждането ми всички бяхте много по-силни, свежи и цялостни, отколкото днес, в деня на смъртта ми. Да, аз искрено ви съжалявам - всички вие сте страшно изтъркани от хората, обезцветени, омачкани и толкова подобни един на друг в своето уродство. Вие ли сте това - човешките Качества? Вие - без сили, без цвят, без огън! Съжалявам и вас, и хората!

Старата година се усмихна и после, след като отново огледа гостите, попита Вярата:

- Вяра! Къде е силата ти, караща хората да вършат подвизи и одухотворяваща живота?

- Той ме ограби! - глухо каза Вярата и посочи Ума.

- Задължен съм й, че досега хората все още вярват в моето могъщество. Но в борбата с нея изхабих най-много от силите си! - гневно откликна Умът.

- Не се карайте, нещастници! - отново безстрастно се усмихна умиращата старица и като помълча, добави: - Да, страшно бледи и изпити сте всички вие. Каква ли мъка е да бъдеш човек и да трябва да си има работа с вас ден след ден в продължение на много години? Кой там утвърдително клати глава? А, това си ти, Правда! Все такава ... не на почит у хората ... Е, какво пък? Прощавайте, бивши спътници мои. Прощавайте, нямам какво повече да ви кажа ... Но ... сред вас не виждам някого? Да? Къде е Оригиналността?

- Нея отдавна я няма на земята - измъчено отвърна Правдата.

- Бедната земя! - съжалително каза Старата година. - Колко ли й е скучно! Жалки и безцветни са хората, ако са загубили оригиналността на думите, чувствата и постъпките.

- Те даже костюм не умеят да си скроят, такъв, че поне малко да прикрива уродството на формите им, лишени от древна красота - тихо се оплака Правдата.

- Какво им е? - замислено попита Старата година.

- Загубиха желанията и останаха да живеят само с похоти ... - обясни Правдата.

- Нима те също умират? - изненада се Старата година.

- Не - каза Правдата. - Те още живеят. Но как живеят? Повечето по навик, някои от любопитство, а всички - без да си дават сметка, защо именно живеят.

Старата година хладно се засмя.

- Време е! Още минута и ще удари моят час - часът на моето освобождение. Тръгвайки, ще кажа още ... Аз съществувах и установих, че това е много тъжно. Прощавайте още един и последен път. Съжалявам ви, съжалявам, че сте безсмъртни и ви е недостъпен покоят. Дъщеря на Времето - аз съм безстрастна, но все пак съжалявам вас и хората. Първият удар! Два ... Какво е това?

Като удари два пъти, часовникът спря да бие.

С изумление всички се вгледаха в него и видяха странно нещо.

Някой, с крила на главата и на краката, стоеше при часовника, прекрасен, като боговете на Елада и като придържаше с ръка минутната стрелка, гледаше Старата година в очите, гаснещи в предчувствието за смъртта.

- Аз съм Меркурий и съм пратен тук от Вечността - съобщи той. - Тя каза - за какво са й на Новата година вехти хора? Кажи им, че Нова година няма да има, докато не се родят нови човеци. Да остане с тях тази, която вече беше, само да се преоблече от саван в моминска рокля и да живее ...

- Но това е изтезание! - каза Старата.

- Оставаш ти! - непреклонно повтори Меркурий. - И докато хората не обновят философията и чувствата си, оставаш с тях, Бабче! Така каза Вечността - живей!

И той изчезна, посланикът на Вечността... И когато изчезна, часовникът хвърли в тишината на изумлението десет глухи удара.

И Старата година, умираща с тържество, остана да живее с Унинието, скръбно усмихвайки се в неговото сбръчкано лице.

Тихо и печално се разотиваха гостите на Старата година.

И Надеждата, тръгвайки, мълчеше, а Лицемерието, изписало на лицето си мъка, се заиграваше с Празномислието, говорейки с него нещо за Ума, нещо за Търпението и говорейки, се страхуваше да не би Унинието да дочуе речта му и да го порицае за нея.

И накрая всички си тръгнаха.

Остана само Старата година, вече преоблечена в роклята на Новата. Да, и Правдата - винаги и навсякъде последна.

Максим Горки

Предновогодишно Скопие

От няколко дни с Валентина търсим куфар. Малък куфар с размери, които австрийските авиолинии допускат като ръчен багаж. След като обиколихме всички възможни магазини за чанти и куфари в квартала, дойде ред и на Сити Мол Скопие. Започнахме да обикаляме. Всички книжарници и чантаджийници в мола ги разгледахме - няколко пъти. Все нещо не е така - ако размерите са окей, то пък десенът нещо ще куца. Ако намерим хубав десен, то пък разметите... А ако намерим размер и десен - тогава пък цената... Все някъде ни стяга чепика...

Празници... В мола е яка навалица. Забързани хора, разминаващи се из коридорите, абсурдни реплики, тревожност. И сякаш една непрекъснато поддържаща се енергия на недостиг. Толкова много хора, на които нещо не им достига. Нещо не е окей. Всеки бърза към следващия магазин, където може би се крие заветното нещо, което търси - във вид, форма и цена, които той иска да го намери. Точно като и ние. Стана ми смешно. Стотици хора, обикалящи от магазин в магазин, с лица изопнати от напрегната надежда, че ей сега и хоп... ще се удовлетворим. Без ни най-малко да им минава през ума, че може би това, което е в състояние да ги удовлетвори, не е в мола, не се намира в магазин, не е извън тях самите, изобщо.

- Усещаш ли каква, една такава, енергия на недостигане има тук? - каза Валентина.

Интересно - същата мисъл беше навестила и нейния ум.

-  Валентина, аз точно над това се бях фокусирала в момента. Гледам хората и това  как всеки бърза от магазин в магазин, мислейки си, че това, което търси може да го намери там... Забавно е - в някакъв смисъл...

Валентина се усмихна. - Аз пък нищо не търся. Просто се забавлявам...

Преди няколко дни пак бях тук. Беше същата атмосфера. Сега пак - никак да намерят каквото търсят тия хора. Някакви албанки се бяха хванали за гушата около дамските пуловери. Погледнах - от всичките модели имаше повече от един - зачудих се какво не могат да разделят. Някакви мъжове мереха връхни дрехи и се фръцкаха пред огледалата кат' кокони...

Едни кръшни дълги опашки се виеха на всичките, пфф... може би двеста, каси, които бълваха лавини от хора, изнасящи Рамстора, опакован в торбички.... Ша речеш, че идва края на света. Сякаш ще ядат, ще ядат, ще ядат...

Споко ве хора! Къде сте тръгнали? И целия мол да изядете, пак няма да ви е сърце на място. Все  нещо ще ви недостаса. А и в крайна сметка Нова Година е само един ден. Ден като всеки друг. На сведващия ден пак всичко си е по старому.

Никога не успях да разбера цялата тази истерия за пазаруване около такива празници.

А впрочем оказа се, че Дядо Мраз иска да ми донесе дебел пухен юрган. Без майтап, видях че е на много голям попуст в JYSK. Направо си е престъпно нехайство да се пропусне такава възможност. Па толкова отдавна искам да си купя такъв на прилична цена...

И точно преговарях с белобрадия старец да намине да ми го пусне в комина - то пък не сменят български левове за македонски денари, ' му са невиди...

Ей тва е то. Та, дет' се вика, нека се знае! Тази година няма да спя с лекичко пухено юрганче!

Това бяха новините от Скопие от последните дни
От нас - светъл празник на всички
Ние ви обичаме - обичайте се и вое
Дурга и компания 
:)
М.

Веган нахутен сладкиш с банани

Най-напред да уточня, че това не е кулинарен блог. Не е и блог за сладкарски изкушения. Това е моят блог за вдъхновения, породени от... нещата от живота. И понеже храната е една съществена част от живота, що пък да не се мъдри по някоя умопомрачителна рецепта за нещо вкусно от живота, което силно ме е впечатлило.

Като например този сладкиш.

Това е един от най-фантастичните безглутенови сладкиши, които някога съм опитвала. Знаем, че безглутеновите все са едни, меко казано компромисни…, обаче този направо ме смая. Оказа се една много сполучлива комбинация между мекичка, пухкава структура, без да е суха, в същото време с много нежен, балансирано сладък вкус. Истинско вълшебство!

Впрочем няма яйца и лактоза, така че спокойно може да си го хапват и вегани.

Айде стига дрън дрън – ето рецептата:

2-3 банана

50 гр. орехови ядки

1 ч.ч. нахутено брашно

1 с.л. бакпулвер

1 с.л. какао

щипка канела

1/2 ч.ч. захар мусковадо

50 гр. натурален шоколад ситно натрошен

1/3 ч.ч. зехтин

2/3 ч.ч. вода

Смесете всички сухи съставки. Добавете всички мокри и разбъркайте. Добавете шоколада накълцан на мини парченца. Като се замисля и с шоколадови капки може да се пробва…

Бананите се нарязват на колелца и се настила с тях намазнена хартия за печене. Насипват се с орехи – смлени или скълцани и се залива с готовата смес.

Пече се в загрята на 180 градуса фурна – 45 минути.

Много сполучлива комбинация между мекичка плътна текстура – без да е суха в същото време и нежен балансирано сладък вкус. Истинско вълшебство!

Да ви е сладко!

М.

Да се оставиш на магията на случването

На никого не можеш да угодиш. Всеки си е в някакъв, негов си филм и много често нямаш шанс дори да се доближиш...

Трудно е да се синхронизираш с някого. Дори да имаш най-светли намерения, дори да си се въоръжил с несломимо търпение... Човек хвърля толкова много емоция и енергия да напъва...

Изглежда, че да запазиш център в себе си, да не се опитваш да угаждаш, да се доближаваш, да се синхронизираш с когото и да било е най-здравословното решение. Тогава се отпускаш и оставяш реката на живота да те носи. Без изисквания, без очаквания, без напъни...
Пак правиш каквото трябва, но емоционално не се вкопчваш в резултата. 

Може да се изненадаш, как всичко почва да се нарежда по един изумително хармоничен начин именно когато се откажеш от напрежението на правенето и се оставиш на магията на случването.

Такива ми ти работи...

М.

Безусловна любов или спекулации

Чудя се как се съотнася безусловната любов с отношенията?
Особено предвид това, че отношенията самите по себе си са условия?
Някъде прочетох това: "Моята любов е безусловна, но доверието и уважението ми не са!"
Беше на английски - ""My love is unconditional, but my trust and my respect are not!
Няма никакъв проблем да обичаш хората безусловно, но ако трябва да имаш отношения с тях, вече влизат определени условия, които тези отношения предполагат...
А и ако е взаимно, на кого му пука за безусловност, като той нищо друго и не иска?! В този ред на мисли, почнат ли да ти говорят за безусловност на любовта в условията на интимна връзка, да знаеш че просто искат промяна в условията!

.....
Размишлявам си така, в писмен вид, посред нощ...

Безусловно и от сърце ви пожелавам магична нощ приятели!
М.

Те не живеят в нас безплатно...

Ако имаш две възможности, между които да избереш какво да правиш днес- избери тази, която повече те плаши.

Забелязал ли си как след всеки преодолян страх се чувстваш по-силен, по енергичен и имаш повече доверие в себе си?

Да знаеш, че това не е защото в теб от някъде влизат сили,!
Това е защото преодоляването на всеки страх, отключва енергията,,с която несъзнателно си го поддържал и тази енергия вече ти е на разположение.
Твоята собствена жизнена енергия!

Те не живеят в нас безплатно. Несъзнателно ние впрягаме толкова много енергия за да поддържаме страховете си...

Безстрашен четвъртък на всички смели сърца, които четат тази страничка!

M.

Развивай интуицията

Посвети времето, енергията, действията, мислите, емоциите - всичко което имаш, на Нещо отвъд интересите на твоята его персона. И в живота ти ще влезе едно непознато до тогава спокойствие, неподозирана до тогава тишина, естествена и ведра лекота.

Ще осъзнаеш, че земята няма нужда да я буташ за да се върти, тревата няма нужда да я дърпаш за да расте и ще видиш, че всичко в природата се движи в един възхитителен ред и хармония.

А ти - без всичките амбиции и страхове на его-персоната, си неотделима част от тази хармония.
Тогава пред теб ще се отвори едно друго измерение, а животът ще добие едно съвсем друго звучене.

Само посвети плодовете на твоите действия на Него и Го остави да води и направлява живота.
Как?
Развивай интуицията. 

Тя е тихия глас на душата и безпогрешно знае какво му трябва на този сбор на кармични комбинации от модели, на което викаш "аз" и безпогрешно ще те навигира през джунглата от отношения връзки, контакти и събития на социалния живот.

Това е единственият начин да живееш спокойно в окото на урагана. И няма друг начин освен този!

Някои хора ще отпадат по пътя, ще се появяват други.

Някои навици склонности, нагласи ще изчезват, ще се появяват други.
В живота ти ще влиза повече и повече светлина, тишина и лекота и свежест.
И това само защото си избрал да не се вкопчваш в нищо, да не се привързваш към нищо, да течеш с живота и на нищо да не засядаш.
....
Нима това не е единственият начин наистина да се живее?

М?

Интимно

"Хората си мислят, че интимността е свързана със секса. Но интимността е свързана с истината. Когато осъзнаеш, че можеш без страх да кажеш своята истина на някого, когато можеш да се разкриеш пред него, когато се изправиш пред него и неговият отклик е "с мен си в безопасност" - ето това е интимност.

 Ошо                    

Ето тази интимност... чудя се дали изобщо е възможна с човек?!
Колкото и да е широка матрицата му, тя все пак има граници. И изправяйки се пред него с твоята истина, много е вероятно да дойдеш до границите му...
Колкото по-близо идваш до границите му, толкова повече се отдалечаваш от това заветно "с мен си в безопасност", което да ти даде усещането за интимност...
....

Нищо, просто...  размишлявам си така среднощно...

...и размишлявайки си така средношно, стигнах до това, че - Бог Е Единственият, с когото е възможна истинска интимност!
Само с Него е възможна истински споделена взаимност!
Трансцеденталният Възлюбен!
Изглежда, че е твоето missing piece, но всъщност е единственият, който е винаги с теб и винаги на разположение....
Тук и сега...
И така цяла вечност!

М.

Побързай, ти все още имаш време. Все още не си умрял...

Някои отношения отдавна са приключили. Някои връзки отдавна са се изчерпали, някои спомени за приближавания с някого отдавна са останали само това - спомени, а между хората се е настанил смразяващ студ и дистанцираност!

А ние стоим в тях заради инерцията да се изживяваме като този, който сме се чувствали в тази връзка. С надеждата, че това някой ден ще се пробуди с нова сила... и ние отново ще бъдем щастливи - както е било!

Но знаеш ли какво?

Няма да се събуди!

И нищо няма да изживееш с нова сила както е било.

Защото на този свят никога нищо не се повтаря.
То се случва веднъж и е толкова уникално и неповторимо колкотоо и всеки друг момент.
И само мъдростта, която може да ти даде разбирането за това, може и да те изведе на светло.

Защото да се идентифицираш с някакво минало щастие и да поддържаш надеждата, че то ще се повтори е тъмнинаи страдание.

Милиони хора пропускат живота си точно по тази схема.

Разбира се ти също имаш правото да пропуснеш живота си точно по тази схема.
Но имаш и възможността да избереш да го изживееш по друг начин.

"Сруши всички идоли и блясъка освободи" - Руми

"Побързай - ти все още имаш време, все още не си умрял.
Побързай - ти вече нямаш време - все още не си умрял" - Руми

Пожелавам ти безвремие!
М.

Защото само така е възможно...

Понякога се случва... Усещаш, че нещо не е наред, усещаш че трябва да си тръгнеш от някъде, от някого, от нещо... Но инерцията те кара да останеш, умът ти е пълен със спомени и мъгляви проекции за бъдещето, които си правил сам или с някой друг.
В целият хаос и какафония на мисловния трафик не можеш да намериш решение и се блъскаш отчаяно като птица в затворен прозорец.
Точно в такъв момент си спомни, че ти СИ!
Независимо от всеки и всичко, извън всякаква обусловеност, по широк, по необятен, по-силен от всичко, което се случва. Че то се случва на теб, затова ти си този, който определя колко важност ще му даде.
И тогава - спри. 
Шшшшшт. Тихо! 
Тихо!
Чуваш ли звуците на тишината?
.................
Остани така, докато всичко в теб не се успокои. 
Докато цялата мътилка не се утаи...
А после просто бъди. 
Без да мислиш
Без да се обясняваш
Без да избираш 
И без да се колебаеш.
Чисто съзнание
Чисто присъствие
Сега
И тук!
Такова, каквото Е!

И ето това е.

Ти си свободен.
Нищо не те ограничава!
Нищо не те обуславя!
Нищо не те обяснява!
Ти си цял и си този, който си!

И сега просто бъди, живей и обичай.
Защото само когато си цял, това става възможно!

М.

Роби на дуалния модел

Вдъхновяваш се ако някой те славослави или впечатлен от нещо, настоятелно търси компанията ти?
Натъжаваш ако те игнорират неглижират избягват?
......
Познати ли са ти тези симптоми?
Симптомите на дуалния модел на матрицата.

Помни, тези, които днес те възхваляват - утре ще те замерят с камъни, ще те атакуват ще изразяват другата страна на тяхната емоция.

Свободата от емоция свързана с тяхното ухажване те освобождава и от емоциите свързани с тяхното отхвърляне.

Всичко е проекция. Никой реално не те вижда, затова каквото и да ти проектират, не се вкопчвай в това.

Да си свободен от страдание това е да си свободен и от двете.

Кой си ти?

Посоки

Каквото и да търсиш, в каквато и посока да са ориентирани стремежите ти, в каквато и посока да се движиш, винаги помни, целта не е и не може да бъде човек. Не е и не може да бъде взаимоотношение или каквато и да била форма на общуване. 
Те са преходни и като такива са крайно изменчиви. 
Вкопчването в подобно нещо гарантира дълбоко и трайно страдание. 
...Което не е непременно лошо разбира се. 
Страданието показва, че не вървиш към точната дестинация. :)
Пожелавам ти да използваш страданията за указателни табели по пътя. И никога към нищо да не залепваш.
Love 
M.