Защото само така е възможно...

Понякога се случва... Усещаш, че нещо не е наред, усещаш че трябва да си тръгнеш от някъде, от някого, от нещо... Но инерцията те кара да останеш, умът ти е пълен със спомени и мъгляви проекции за бъдещето, които си правил сам или с някой друг.
В целият хаос и какафония на мисловния трафик не можеш да намериш решение и се блъскаш отчаяно като птица в затворен прозорец.
Точно в такъв момент си спомни, че ти СИ!
Независимо от всеки и всичко, извън всякаква обусловеност, по широк, по необятен, по-силен от всичко, което се случва. Че то се случва на теб, затова ти си този, който определя колко важност ще му даде.
И тогава - спри. 
Шшшшшт. Тихо! 
Тихо!
Чуваш ли звуците на тишината?
.................
Остани така, докато всичко в теб не се успокои. 
Докато цялата мътилка не се утаи...
А после просто бъди. 
Без да мислиш
Без да се обясняваш
Без да избираш 
И без да се колебаеш.
Чисто съзнание
Чисто присъствие
Сега
И тук!
Такова, каквото Е!

И ето това е.

Ти си свободен.
Нищо не те ограничава!
Нищо не те обуславя!
Нищо не те обяснява!
Ти си цял и си този, който си!

И сега просто бъди, живей и обичай.
Защото само когато си цял, това става възможно!

М.