Понеделнишки сънища

Сам се раждаш на този свят. Сам живееш. Накрая като ти дойде времето, сам напускаш.

Въпреки, че през целия живот изглежда, че някой се мотае около теб... фактът на твоята сам-ност (да не се разбира като самотност или самота) си остава.

Колкото по-рано приемеш факта на своята сам-ност, толкова по-навреме ще спреш да се уповаваш на външни неща и хора.

Колкото по-навреме спреш да се уповаваш на външни неща и хора, толкова по-скоро ще се обърнеш към Себе Си.

Уповаването на външни неща и хора те въвлича в несъзнателни очаквания.

Несъзнателните очаквания ти поднасят неочаквани изненади - от неприятните.
Това почва да ми изглежда закономерност.
Вместо да си губиш времето в опити да прощаваш, научи се да не се нараняваш...
...................................
Тук се замислих, колко ли голямо сърце трябва да развиеш, за да спре безлюбието да те наранява?!

Sad Maria