Durga: май 2019

вторник, 28 май 2019 г.

В смирението се влиза с премазано сърце

Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
Лука 9:58

"В смирението се влиза с премазано сърце"

М.

понеделник, 27 май 2019 г.

Понеделнишки сънища

Сам се раждаш на този свят. Сам живееш. Накрая като ти дойде времето, сам напускаш.

Въпреки, че през целия живот изглежда, че някой се мотае около теб... фактът на твоята сам-ност (да не се разбира като самотност или самота) си остава.

Колкото по-рано приемеш факта на своята сам-ност, толкова по-навреме ще спреш да се уповаваш на външни неща и хора.

Колкото по-навреме спреш да се уповаваш на външни неща и хора, толкова по-скоро ще се обърнеш към Себе Си.

Уповаването на външни неща и хора те въвлича в несъзнателни очаквания.

Несъзнателните очаквания ти поднасят неочаквани изненади - от неприятните.
Това почва да ми изглежда закономерност.
Вместо да си губиш времето в опити да прощаваш, научи се да не се нараняваш...
...................................
Тук се замислих, колко ли голямо сърце трябва да развиеш, за да спре безлюбието да те наранява?!

Sad Maria

събота, 25 май 2019 г.

Наръчник за пишман работодатели

Ако си пишман работодател, новак в стартирането на бизнес и наемането на работници и ако това, което имаш като опит с твои предишни назначения на работа не е достатъчно, спешно прочети този пост!

Това са няколко важни точки, които е добре да съобразиш, като наемеш персонал.

Ако се цаниш на работа, но и ти си безхаберен и не можеш баш добре да се договаряш, защото са ти близки хора и в желанието си да им помагаш си готов да прежалиш своите нужди, и ти вземи прочети този пост, защото трябва да знаеш къде да поставиш границата на допустимото при помагане на близки пишман работодатели.

Та ето какво:

1 Когато наемеш някого на работа, за да покажеш, че го взимаш на сериозно, а и той теб да те вземе на сериозно, трябва да го назначиш и да му плащаш заплата и осигуровки. Нещо като да направиш неговото присъствие в твоя бизнес официално.

2 Следваща стъпка - договаряте работно време. Човекът трябва да знае как ще работи, кога и колко, за парите, за които се договаряте. Извънработното му включване се договаря допълнително.

3 Договаряне на заплащане - тази процедура се прави преди човекът да е почнал работа. Особено важно е това да не е по махленски, чрез телефон. Възможно е да забравиш какво си предложил като заплащане и да забравиш, че човекът знае на каква надница си го наел. Най-добре в жив разговор или в писмен такъв, за да има следа от казаното.

4 След като веднъж си се договорил за заплащане - само защото не са ти заваляли пари от първия месец на работата на новия ти бизнес не си позволявай волност да намаляваш надницата на работника си. Никой работник не е длъжен да поема финансовия риск на твоето начинание. Не забравяй, че работниците са живата сила на твоята дейност. Колкото е важен хардуерът, може би двойно повече е важен и софтуерът на твоя бизнес.

5 Важно е, когато възложиш на човек работа и очакваш резултатите от него - да платиш на него и да не се интересуваш за какво си харчи парите, дали ги е поделил с тези, които са му помагали и т.н. Ако някой му е помагал - това не е твоя работа. Това е между помагащите и него. Ако искаш да платиш на тях - договаряте отделно.

6 Ако намериш баламурник, който да ти дари труда си за първия месец, без да иска заплащане, с цел да те подпомогне, не злоупотребявай с него. Надали ще намериш такъв, но де да знаеш, срещат се. Възможно е човекът да не е чак толкова глупав, колкото изглежда. Просто може да има искрено желание да ти помогне. Не се оливай обаче, защото и той живее в материален свят и трябва да има доходи, с които да плаща за насрещните си нужди.

7 Ако бизнесът, който започваш е посветен на висша кауза - да служи на висшите сили и енергии и да спусне нещо светло в тъмните полета на материалния свят - помни, че ти го правиш в материалния свят, и трябва да бъде съобразено със законите, на които е подчинено материалното съществуване. Не следва да се спекулира с дейностите. Следва да се работи, да се получават пари, а после получените пари, можеш да дариш за висши каузи, подпомагане на бедни хора, подпомагане на богоугодни дейности и т.н. На това поле парите са енергия и те са свръзката между духовното и материалното. Да изкарваш пари не е лошо. Лошо е да се вкопчваш в тях, както и да ги злоползваш.

8 Не стартирай бизнес, чиято дейност ти е непонятна и не можеш да я вършиш сам. Ако все пак го направиш, наеми хора, които могат да го правят и предвиди пари да им плащаш във времето, когато бизнесът ти ще работи на загуба. Всеки бизнес има такъв период на разработване. Тези, които поставят основите, трябва да са мотивирани, а ти трябва да хвърляш шапка от радост, ако си на нула, след като си платил заплати и да не изпадаш в депресии ако си на загуба. Добре е да се въоръжиш с търпение, готовност за яка, денонощна ако трябва, работа и постоянство. Негативните емоции, ескалирането на напрежение, мрънкането и негативното изтрисане върху околните само напрягат персонала и теб самия, нагнетяват средата и водят до удължаване на периода на разработване.

9 Ако наемеш да ти работи някой, който го бива в писането - не се ебавай с него, защото като нищо може да станеш главен герой на саркастичен разказ. Което, като се замислиш, може би не е чак толкова лошо... То е много по-лошоооо!!! :) :) :) :)

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

To be continued...

:)
М.

Прошката, това е ароматът , който дава цветенцето, когато го стъпчат

Попитали едно малко момиченце какво е "прошка"
То отговорило - това е ароматът, който дава цветенцето, когато го стъпчат.

Независимо колко сте готови да се давате за някого (нещо), по-рано или по-късно той ще ви се изака в устата.

Човешката глупост е безгранична и почивен ден няма.

Тя без съмнение най-често ще ви идва чрез хора, към които сте отворени и сте допуснали в себе си.

В нормални условия нормалните хора имат нормални отношения. Не знам обаче къде има такива нормални условия...

В ненормални условия... може би не е зле да медитираме на дефиницията за прошка за това детенце...

Помага...

:)

М.

петък, 24 май 2019 г.

In Memoriam

24. май

Бог да прости баба ми Мария.

Преди 35 години, на днешния ден сутринта се пресели в отвъдното.
Двете ми баби бяха Марии.
Тази е от страната на татко.
Светла й памет.
Беше пламенна, страстна, огнена жена. Зодия овен. Беше осиновила баща ми и му се беше посветила да го отгледа с много любов. Според както е можела жената. По нейния си начин.
А после със същия плам се посвети да гледа и двете му деца. Мен и сестра ми.
Беше влюбена в живота.
Имаше голямо, благородно сърце.
Научи ме да прегръщам живота отворено и от все сърце.
Научи ме да не се пестя, да се давам цялата за това, в което вярвам. И да оставя на живота да се грижи за това, какво и дали трябва да получа насреща.

"Да си отворена Мими, ама не алчна. То каквото трябва да дойде при теб ще си дойде. А което не е за теб, за какво да му ламтееш."

И двете ми баби бяха съкровища.
Всяка по свой си начин.
И двете напуснаха...
Но любовта ми към тях няма да напусне!

М.

неделя, 12 май 2019 г.

В един магазин, някъде насред вселената...

Те са тук...

Можеш да ги усетиш навсякъде.

Понякога могат да ти се появят дори във формата на човек.

Както добрите така и лошите.

Добрите сякаш по-рядко, заради което си мислех, че почти ги няма тук.

Но вчера...

Вчера едно божество в женска форма ми направи кафе в Билла.

Бях отишла до магазина да пазарувам. Не бях настроена да срещам божества. Поне не в тази част на денонощието и не в магазина....

Мотаех се из изложените стоки, не бях взела количка, но бях взела разни неща и почти нямах свободна ръка за следващите, които се канех да взимам.

Обичайно не гледам хората. Не им обръщам внимание, ходя си концентрирана в себе си или в това, което правя.

Обаче сега минавайки покрай стелажите чух глас.

Гласът каза:

- Искате ли да опитате нес кафето Якобс?

Обикновено на такива покани не обръщам внимание и се правя, че не съм разбрала, че на мен говорят. Не искам да опитвам нищо, нито пък искам някой да ме спира и да ме заговаря. Наречете ме темерут или както искате - това е положението. Но този глас ме спря. Бях с гръб към гласа, затова се обърнах да видя от къде идва. Пред мен стоеше божество в женско тяло. Или някакво същество от ангелските светове може да беше... Не знам със сигурност, но тя излъчваше светлина. Очите й грееха, а усмивката й излъчваше невинност на дете.

Освен, че не се заговарям по улиците и в магазините, аз и не гледам хората в очите. Нямам никакво вдъхновение да се свързвам с нещата, които очите им излъчват.

Но тези очи...

Това бяха най-невинните очи на земята.

Втрещих се. Стори ми се, че сънувам... Ангелското създание ме попита пак с най-светлата усмивка на света:

- Ще опитате ли кафето Якобс?

- Ще го опитам - Казах.

- От кое да ви сложа? Има с по-мек вкус и каймак, а има и твърдо силно, но и двете са много ароматни. Сега в Билла са на промоция, на половин цена са.

- Направете ми от по-мекото моля.

Тя извади кафето, сложи го в картонена чашка. После взе каната и наля вряла вода в него. Попита ме за захар. Аз кимнах и тя ми сложи една. Посегна към втората. Казах, че искам само с една.

Разказа ми за кафето. За цената. За промоцията, която тече в момента... Подаде ми чашката и каза: - Вижте какъв каймак.

Наблюдавах движенията й, докато правеше кафето. Тя пипаше предметите сякаш са от светлина, а не от материя.

Ръцете й бяха особено ефирни. Движеше ги бавно и във всяко движение усещах тишината на нейния ум и светлината и топлотата на нейното сърце. Чувствах, че съм замлъкнала и сякаш сме само аз и тя във вселената. Сякаш нямаше магазин, хора, продавачи, обкръжаваща среда. Тя ми подаде кафето. Взех го и попитах.

- До кога е промоцията?

Тя вдигна поглед към мен и ме загледа. Усетих миг на колебание - тя не знаеше до кога продължава промоцията, просто можех почти да видя как търси във файловете на ума си информация за продължителността й. Накрая ме погледна с нейния ангелски невинен поглед и простичко каза - не мога да ви кажа до кога е...

В този отговор нямаше нищо.

Никакво подсъзнание.

Нямаше раздразнение, че я питам, нямаше неудобство, че не знае, нямаше упрек, че й губя времето, нямаше намерение да се освободи от мен, за да предложи на друг...

Очите й грееха, тя се усмихваше, ръцете й бяха невинно хванати една в друга пред гърдите. Аз се усмихнах и благодарих. После си тръгнах по нататък в магазина.

Сигурно сънувам - си помислих. - Чакай да се ощипя. Нямах свободна ръка, с която да се ощипя, но кафето в ръката ми беше съвсем истинско. Искам да кажа материално.

Свих зад стелажите и продължих. Имах чувството, че ходя в друго измерение, паралелно съществуващо с това. Стъпвах като в транс. Почти не усещах пода под стъпалата си. Момичето беше на не повече от 18. Имаше светло кестенява права коса, дълга до брадичката. Нямаше грим, червило, разкрасители. Но имаше светлина. Вътрешна светлина. Красивите й очи излъчваха светлина. Грееха по специфичен начин.

Прииска ми се да я видя пак. Върнах се. Исках да видя как прави кафе на клиентите. Свих зад стелажа. Нея я нямаше. Нито нея, нито масичката с каната и бурканите с кафе.

Мястото беше празно.

Заоглеждах магазина, затърсих я с поглед. Да бяха минали не повече от 30 секунди откакто бях тук. Как е възможно да се вдигне с целия щанд толкова бързо? Сънувала съм - си помислих... А после погледнах чашата с кафе, в ръката си. Попитах жените, зад щанда с готвените храни къде е девойката с кафето. Те се държаха сякаш не знаят за какво говоря. Показах им чашката с кафе - момичето, което презентираше нес кафето. До преди половин минута беше тук и ми направи това кафе.