Някои неща са като тясна овехтяла дреха

Някои неща са като тясна овехтяла дреха. Удобна ти е да я носиш, но не забелязваш, че ти е останала малка. Носил си я на 10 и ти е била окей, но сега си станал на 20 и ти е окъсяла.

Има някои такива настройки на психическия софтуер, вече не са валидни обаче са направени някога и сега трябва да дойде техникът и да пренастрои програмите към новите нужди.
Точно в това се състоят нещата. Някои нагласи си стоят и си се проявяват,  работят, въпреки че вече са тотално неадекватни към настоящия момент.

Човек си мисли за нещо – това ми е естественото състояние, спонтанност, непринуденост, непосредственост… а след време открива, че това всъщност е дебело невежество. Не само, че не е спонтанност и непосредственост, то е активна неспонтанност и яка посредственост. То пречи да си спонтанен и искрен, държи те в определени форми, които някога несъзнателно си приел  за окей, поради тогавашни обстоятелства или поради незнаене как иначе е възможно, поради характер, карми, обстоятелства на живота…

Сега е нужна промяна на по-дълбоко място, където е пълно със сенки, където не си изцяло наясно кое как работи, където трябва да пипаш внимателно, за да не стъпеш на някое л@йно, та после да ти мирише години наред… Нещо като сапьор с изключителна вещина и умения.
Всяко осветлено късче тъмнина е отвоювана от невежеството територия в полза на съзнанието.

М.